Макар и да се ползваме със солидно име в областта на електронните мошеничества, у нас изоставаме в жанра на щрак измамите. Причините не са в липсата на ноу-хау, колкото в недостатъчните територии които да позволят генерирането на фалшив трафик да се превърне в доходен бизнес. В България доминира класическият формат за интернет рекламиране - продажбата на брой импресии. Портали като Dir.bg или Ali.bg продават импресии и гарантират на клиента определен брой показвания на рекламата му в зависимост от нейното позициониране и усреднения брой посещения на съответната страница. Принципът е еквивалентен на купуването на рекламно време в конвенционална електронна медия, където единствената статистика за “изконсумиране” на рекламата се дава от рейтинга на медията - бил той пийпълметричен или социологичен. Рекламодателят, закупил пакет импресии, разполага с възможността да следи какъв трафик се генерира през банера му, при определени условия може да проследява и IP адресите на посетителите. Този тип мониторинг дава възможност да се оцени полезността на избрания рекламен носител и дори при наличието на фалшив трафик рекламодателят не понася финансова загуба. Той е платил за брой показвания, не за брой щраквания. При това положение всяка злонамереност се изчерпва до заблуждаване в каква степен на съответния рекламен носител без преки поражения върху рекламния бюджет и без парична изгода за генератора на фалшив трафик.

Част от големите рекламодатели у нас все още показват скептицизъм към рекламирането в интернет. Действа се на принципа на имиджовата реклама в стандартните медии -смисълът е да те показват не толкова да се генерира трафик. Разбира се, броят импресии, който рекламодателят гарантира, е статистическа величина, която отчита например и презареждането на страницата от един и същ потребител. Съотнесено към една телевизия, това е все едно да запишеш на видео рекламния блок да го изгледаш отново, при което да бъдеш преброен в рейтинг; още един зрител, в този смисъл предимството на интернет рекламата чрез плащане за щракване (pay per click) е, че тя е придружена от ефективна и точна система за мониторинг. Да влагат в реклама pay per click имат изгода онези, които не преследват имиджово експониране, а разчитат изцяло на постъпления през мрежата -интернет книжарници, онлайн магазини и компанаии за интернет услуги. Докато при чисто имиджовата реклама отделеният бюджет се калкулира като оперативен разход, то при очакване на определени постъпления от реклама в интернет този разход е вече инвестиция, от която се очаква възвръщаемост. При това положение защо да си купуваш импресии, след като купуването на щраквания ти гарантира по-голяма ефективност и съответно- по-прецизен мониторинг. Затова pay per click рекламирането има своя потенциал и предполага изземването на територии от класическата импресионна реклама в бъдеще. От известно време NeWo/GBS предлагат и продажбата на пакет щраквания, като порталите запазват правото си да решат къде да разположат банера. Така или иначе статистиката за ефективност се прави по предлага и от млади сайтове като Neogen или Exchange.bg, които предоставят на рекламодателя вьзможност да създава и Pay per click рекламирането у нас обаче е все още екзотика, затова и не е утвърден регламентът на защита на рекламодателя. Компаниите, които предлагат тази услуга. дават и стандартните гаранции за предпазване от фалшиви кликове. На статистически принцип може да се определи интервал от време, за който повече от едно щракване не е реално. За този интервал системата отчита едно щракване, а останалите се елиминират като фалшиви и клиентът не ги заплаща. Както и при класическата импресионна реклама, рекламодателят може да следи статистиката на посещенията от свой потребителеки панел. Ако интересът към твоята реклама на посетители от Пакистан или Джибути е голям, очевидно си жертва на click fraud. При създаването на кампании от рекламодателя има й допълнителен механизъм на защита -ако банерът или линкът, позициониран на определен сайт, е вече посетен в някакъв зададен интервал, то той се “скрива” и се показва отново след определено време. Клиентът може да ползва и собствена независима система за мониторинг, но от Nustage- единствената българска компания, която предлага подобен софтуер, твърдят, че интересът към продукта им от страна български интернет рекламодатели не е голям. Що се отнася р рекламирането в търсачки чрез спонсорирани линкове, паралел между практиките в българското интернет пространство и тези на Google и Yahoo! изобщо не може да бъде направен. “У нас search маркетингът е слабо развит, с дял от 2 - 3% към примерно 50% в САЩ”, коментират от Netinto/GBG.

И така рано е за щрак измамниците у нас. Докато pay per click не изземе достатъчно дял от общия пазар на интернет рекламата, за любителите на генериране на фалшив трафик ще остане да прилагат уменията си в манипулирането на разни интернет анкети. Кой е най-великият футболист в Европа според еди-коя си анкета? “Стоичков?” - отговаря фалшивият трафик.

Ивайло Георгиев
BusinessWeek