Една от основните причини за бума на виртуалните социални мрежи е, че интернет предоставя благоприятна среда за мигновено разрастване на тези мрежи. Как реално се случва това? Както световните мрежи от типа на споменатите Facebook и LinkedIn, така и българските им аналози като desk.bg и zip.bg работят на идентични принципи. Повечето хора стартират процеса, когато получат покана да се присъединят към група или професионална мрежа.

Една част от мрежите са със затворен характер. Българската desk.bg (http://desk.bg) например е мрежата на студентите и завършващите българските университети. Иначе тя предлага идентични на другите мрежи възможности. Регистрираните потребители могат да открият общи познати и нови приятели със сходни интереси. Могат да поддържат контакти с колеги и приятели от университета, както и да научат подробности за своите колеги, съученици и техните приятели. Или като в популярната фраза – “приятелят на моя приятел е и мой приятел”.  

В същото време обаче едно от основните притеснения на потребителите на този тип мрежи, регистрирано от изследвания на нагласите, е, че хората са длъжни да споделят лична информация. На всеки е известно, че невинните ни разходки в интернет пространството оставят следи. А присъединяването към професионална мрежа изисква предоставянето на лична информация. Притесненията на потребителите са относно сигурността на тази информация, която неусетно предоставяме в мрежата.

Повечето подобни мрежи дават възможност на потребителите така да редактират своите профили, че да дадат или ограничат достъпа до подробности от личен характер. Наскоро обаче Facebook обяви, че възнамерява да предоставя свободен достъп до профилите на своите потребители, за да са достъпни за търсачките. В момента само регистрираните или поканените от член на сайта могат да преглеждат профилите на другите потребители.

Притесненията относно защитата на личните данни водят след себе си още един проблем. С презумпцията за опазване на своята идентичност някои потребители подават неточна, грешна и дори подвеждаща информация. В условията за ползване на българския сайт Zip.bg (www.zip.bg) е записано, че информацията за потребителя трябва да е актуална и да отговаря на действителните обстоятелства. Всъщност това е и една от слабите страни на професионалните мрежи. Защото на практика няма как да бъде контролирана достоверността на информацията, която всеки потребител подава за себе си.

Може би близкото бъдеще ще покаже дали има реална полза от изграждането на профи мрежите. Дали ще си намерите работа, или ще ви намери “вашият” работодател. Засега това, което изглежда ясно, е, че собствениците на тези мрежи генерират огромни бази данни с лична информация, която дава представа както за отделния потребител, така и за връзките му с други хора. При това информацията е доброволно предоставена от самия потребител. Въпрос на избор, както се казва.

Прочети цялата статия на Мариана Асенова в Дневник

Желанието ни да се обособяваме в общности и мрежи, да се причисляваме към групи от хора, споделящи нашите виждания, или да принадлежим към клубове, не е ново.

Нито пък е странно.

През последните години обаче стремежът ни към групиране и контакт бележи толкова голям ръст и популярност, че социолозите все по-често го наричат феномен.

Причините за това са много. От една страна, всекидневието на по-активната част от населението преминава на работното място, а роднините, близките и приятелите остават на заден план.

Вътрешната потребност за контакт обаче ни кара да търсим алтернативни начини за комуникация, така че въпреки голямата заетост и разстояния, да успяваме да общуваме помежду си.

И точно тогава на помощ идва интернет. Една от най-силните и мащабни мрежи, създавани някога от човечеството.

Какво предлага интернет?

Глобалната мрежа предлага среда. Как и с кого ще комуникираме в нея е наш личен избор. В зависимост от желанията и потребностите на своите потребители, интернет компаниите дават различни решения.

Едни от първите социални общности в мрежата са сайтове като Myspace, Facebook, Linkedin.

У нас потребителите на интернет се ориентират сравнително бързо в световните тенденции, което ги кара да търсят родните аналози на гигантските социални мрежи.

Така в края на миналата година в България стартира социалният проект ZIP.BG - мрежа от затворен тип.

Общност, в която може да се влезе, само ако някой вече регистриран ви покани.

И въпреки тази своеобразна бариера пред потребителите, за няколко месеца в ZIP.BG са се регистрирали над 20 000 българи.

За разлика от съществуващите в момента проекти с подобна насоченост, ZIP.BG е ориентиран изключително към потребители, които се представят с истинските си „лица“, реалната си самоличност, не търсят флирт или случаен разговор.

Сайтът също така е и за хората, които използват интернет за бизнес контакти, връзка с бъдещ работодател, любим изпълнител или артист.

Сигурността на комуникацията, липсата на спам и гарантираното лично пространство пък кара популярни хора от бизнеса и творческите среди да използват редовно ZIP.BG.

Примерите са много: бизнесменът Александър Керезов - зам.-председател на Химимпорт, Чавдар Ценов от Тодоров АД, бившия вицепремиер Александър Божков, Даниела Пеева - директор за връзки с инвеститорите на Монбат, близо 100 брокери на ценни книжа от всички инвестиционни посредници, десетки журналисти и рекламисти.

В сайта е интегрирана и напълно нова функционалност за българския интернет – панел, който позволява да се пише на кирилица от всяка точка на света, без да е необходимо инсталирането на специален софтуер.

Точно благодарение на тази опция ZIP.BG успява за няколко месеца да приобщи и една „малка“, но доста активна общност от 200 българи, живеещи в Унгария, както и над 100 наши сънародници от САЩ, 82-ма от Германия и 51 от Великобритания.

Търсенето на познати сред морето от регистрирани потребители се оказва важна част от удоволствието да си сред най–новата и най–активна общност в българското интернет пространство.

Според една теория на Стенли Милграм, американски психолог и социолог, преподавал в Йейл и Харвард в средата на миналия век, всеки от нас може да достигне до желан от него човек чрез шестима познати.

Той доказва твърдението си през 1963 година и така “експериментът на Милграм” се превръща в основа за организирането на голяма част от социалните мрежи по света.

Връщайки се на родна почва, е интересно да проверим дали неговата теория работи и у нас.

Дали ще стигнете до търсения от вас човек чрез шестима познати в ZIP.BG?

…

Пълната статия в Investor.bg
Христо Петков