След появата на Second Life и Small Worlds вече и Google стартира със свой виртуален свят Lively. Към момента 3D виртуалните стаи на Lively могат да бъдат посещавани единствено от потребители с Windows, като за целта те трябва да свалят около 500 KB софтуер.

За разлика от Second Life, Lively не предлага един голям виртуален свят, а набляга на малки персонални светове, които всеки потребител създава за себе си.

Друг интересен факт е че Lively не е разработен от Google, а е проект появил се на бял свят благодарение на възможността всеки служител на търсачката да отделя 20% от работното си време на собствени разработки. Създателка на Lively e Niniane Wang.

Журналистът Стийв Роуз от британския вестник Гардиън разказва за уникалните възможности на неограниченото пространство във виртуалния свят на Second Life. Това е паралелен свят в интернет пространството, който позволява всичко на хората с богато въображение. Авторът разказва за своята разходка из виртуалния град с над 8 милиона жители, където всеки може да построи всичко.

„Няма такъв строителен бум в историята. През последните четири години, виртуалният град Second Life (втори живот), в който всеки може да е „кибер гражданин“ стига да се регистрира, израстна от нищото в град четири пъти колкото Манхатън. В него в момента „живеят“ 8 милиона жители. Неговата популярност расте толкова бързо, че цените на виртуалните имоти си съперничат с тези на истинските. Разликата, е че виртуалните се купуват с така наречените Linden dollars, които обаче могат да бъдат сменяни и за истински долари.

Какво е Second Life

Second Life е едно от най-необикновените неща създавани в Интернет. На пръв поглед Second Life, както го наричат „жителите“ му, прилича на компютърна игра. Триизмерен пейзаж, в който Вие управлявате свой собствен персонаж (аватар). Разликата е, че тук няма дракони, с които да се биете и точки, които да събирате, за да подобрите предишния си рекорд. В интерес на истината въобще не е ясно какво точно трябва да правите по принцип. Повечето жители се отдават на най- първостепенните дейности в реалния живот. Запознават се с хора, пазаруват играят покер, а някои дори правят секс. Едно нещо обаче прави виртуалния Second Life по специфичен и интересен. Това са сградите. Всеки може да направи всичко, което иска от малка къщурка до небостъргач.

Основните строителни материали се наричат „prims“, което е съкратено от primitives (първичен). Това са геометрични триизмерни елементи като кубове, сфери, конуси. Те могат да бъдат наложени в определени шаблони, а после разтягани, позиционирани, оразмерени и променени на всичко, което човек може да си представи. За разлика от истинския свят тук няма гравитация, с която трябва да се съобразяваш, няма хълмове, които да изравняваш и няма надзираващ контрол, който да съблюдаваш. Това е истински рай за всеки архитект.

С всичко това наум, изпратих току що създадения от мен аватар наименуван от мен Витрувий Вум на дигитална одисея в този нов свят. Исках да видя как изглежда архитектурата в „Second Life“. Първото нещо, което прави впечатление е, че няма нужда от улици, пътища, магистрали или пътни знаци. Това е така, защото просто може да се телепортираш до мястото, до което искаш да отидеш.

Поради факта, че земята в „Second Life“ се продава парче по парче, повечето терени са случайни кръпки, които нямат връзки и съвпадения помежду си. Това прави възможно да се пренареди цялото място без особени последици. Сърфирайки наоколо може да видите средновековни замъци, дървени вилички, хотели в стил Лас Вегас.

Място за творъчество и развитие

Докато се разхождате е малко вероятно да срещнете някой по пътя си. Причината за това е, че въпреки, че има 8 милиона жители, в града обикновено по всяко време има не повече от 30 хиляди. Ако не отидете на някое популярно място, където се събират останалите почти сигурно е, че ще се почуствате като хора отишли на курорт извън сезона или пък като посетители на призрачен град.

Единствените места, където има някакъв архитектурен стил и правила са тези направени от дизайнери на жилища като Айлин Грийф, известна като Анши Чънг в Second Life. Тя е и първият милионер в истински долари в града. Построената от нея империя Dreamland се управлява от екип от 20 души в Китай. Те превръщат построените в Second Life хаотично сгради в подредени в определена концепция общини.

Например има средиземноморска с класически за стила замъци, които могат да бъдат наемани или продавани. Също така има организирани общности от японско или корейско говорящи. Човек може всичко. Можеш да си купиш пиратска къща в пиратския свят или апартамент в еквивалента на Световния търговски център в Ню Йорк.

Не всички харесват монопола на Анши Чънг в Second Life, но в момента реалностите са такива, че тя е една от най- добрите.

В търсене на нещо много по-значимо, аз се телепортирах на Архитектурен остров създаден от архитект, който е такъв и в реалния живот. Истинското му име е Джон Брушуд, а в Second Life е известен като Кийстоун Бушърд. Първото нещо, което грабна погледа ми е вила със стъклени стени на брега. Тя е точно копие на къщата на Майс ван дер Рохс „Farnsworth House“, която се води за храм на модерната архитектура. Във вилата е широко, удобно и изпипано до последния детайл.

Оригиналът на къщата се намира в Илинойс, а виртуалната е собственост на Дизайнер Дингсън, аватара на Лестър Кларк. Той е графичен мениджър в британското архитектурно студио PRP. „Имайки предвид това, което знам за истинската къща и факта, че практически в нея не може да се живее смятам, че Second Life е най-подходящото място за нея. Не трябва да мия прозорци всеки ден, нито да се притеснявам за отопление или пък вентилация. Хората обичат да я гледат във виртуалното пространство. На ден тя е посещавана от около 400 – 500 души“, завява Кларк.

За него Second Life е много полезен от професионална гледна точка. „Възможността да покажеш по такъв интерактивен начин това, което искаш да построиш на всекиго по света е много силен стимул за всеки архитект“, категоричен е Кларк.

Кларк не е построил къщата от нищото. Той я е купил за 30 000 Linden dollars, (което се равнява на около 60 британски лири) от истински магазин наречен Maximum Minimum. Този магазин е специализиран в модерен дизайн и негов собственик е Максимилиан Милоц, благодарение на когото съм поканен на чат в шоурума на къщата.

Милоц изглежда на голям приятелски настроен викинг. Той ми обясни, че е норвежец и в истинския живот също е дизайнер. От миналия ноември прекарва цялото си време в творене и продаване на сътвореното от него в Second Life.

„Строенето и проектирането е много доходоносно още от първия ден“, сподели той и допълни, че истината е, че всеки може да се справи стига да може да работи с Photoshop. Милоц обясни, че Farnsworth House му е отнела три седмици за да бъде построена. В интерес на истината и Милоц и Кларк признаха, че никога не са посещавали истинската къща в Илинойс.

Милоц (така и не разбрах истинското му име) обясни, че има ограничение на елементите, които могат да се използват на едно парче земя в Second Life. Ако това ограничение не се спазва сървъра на Second Life блокира. Farnsworth House има около 800 елемента, включително и мебелите. Това означава, че ти трябва 400 кв. метра земя. Милоц ми показа и най-великолепната къща на Second Life - the Bartlett House. Тя съдържа 3 700 елемента и се намира на частния остров на Милоц. Самият той е направил само мебелите й, а къщата е проектирана от Скоуп Клийвър. Последният се съгласи да ме разведе из къщата.

Първо Клийвър ме телепортира в студиото си, където е той бе седнал на стъклено бюро пушейки огромна цигара. „Здравей Витрувий“ бяха първите му думи, след, което стисна ръката ми. В интерес на истината ръката му мина през гърба на моя аватар защото не го бях разположил правилно. Както Милоц, така и Клийвър постоянно пребивава в Second Life. Той строи за частни и корпоративни клиенти, а пазарът на Second Life се развива бързо. Адидас, Ейпъл и IBM са предявили претенции са сериозно присъствие в Second Life. Клийвър работи само за Linden dollars и няма връзка с клиентите си от Second Life в реалния свят. В момента той довършва арт галерия на университета Принстън.

По думите на Клийвър The Bartlett House е била направена за рисков британски инвеститор, който се подвизава под името Шарлът Бартлет. Клийвър я определя като най-доброто направено от него в Second Life. Стените са от атрактивни луминисцентни стени, високо технологичен интериор и градина във формата на куб в центъра на самата къща. Също така там има и офис, където Бартлет прави истински бизнес срещи. Къщата разполага и с домашно кино, където може да гледаш филм с приятели, помещения за коктейли и т.н

Къщата на Клийвър съвсем малко прилича на истинска, но в детайлите се вижда, че става въпрос за истинска архитектура. Заобикалящата среда в Second Life все още има много за да достигне богатството на детайлите на истинската. Може би не е най-доброто място за вечеря например, но Second Life като паралелно пространство дава много възможности на истинския свят. Там хора от най-различни краища на света могат реално да се срещат, да харчат пари заедно и да комуникират.

Хората от Second Life започват да мислят извън реалния свят. В Second Life е възможно да управляваш пространството, да строиш сгради от странни геометрични елементи, които няма нужда да се подчиняват на физическите закони. Можеш да създаваш всякакви илюзии и научно- фантастични концепции. Според мнозина архитекти Second Life e най-голямото място където човек може да види всякакви причудливи и необичайни форми, плод на човешкото въображение. Къде другаде можеш да видиш гигантски зелени пръстени населени с розови фламинго или стълбища водещи до небесата.

„Мисля си, че най-интересното в Second Life e разнообразието на образите. Градът е уникална възможност да представиш способностите на твоето въображение. Second Life свободно и хаотично гради нов тип архитектура. Може би в бъдещето, господарите на Second Life ще решат да въведат ред е сегашния виртуален хаос. Може би ще построят улици, домове, гигантски булеварди. Може би в крайна сметка Second Life ще заприлича на нашия роден град или пък обратно ще бъде прекроен във вид, който дори сега не можем и да си представим. Това е свят в своето ранно детство, за който не съществуват никакви пречки. Той е полезен, непредвидим и безспорно предоставящ безброй възможности, които превъзхождат истинския свят.

Закупуването на “остров” в дигиталната метавселена Second life струва на големите компании едва 1700 долара, а печели милиони потребители

Новата хотелска верига на “Старууд хотелс” - “Алофт”, все още не съществува във физическия свят, но вече е домакин на събития. В края на миналата година хотелът приюти представянето на новия албум на музиканта Бен Фолдс, а през фоайето му са преминали десетки хиляди “клиенти”.
“Старууд хотелс” е един от пионерите, видял потенциала на все по-популярните виртуални светове като Second life, There и др. Дигиталните вселени, в които част от човечеството води паралелен живот чрез свои анимирани версии, се превръщат в една от най-бързо растящите рекламни ниши. Според прогнозите на специалистите постъпленията от реклама в електронните игри и виртуални светове ще нараснат шоково и ще доближат 1 млрд. долара.
Смелите очаквания на финансистите не са неподплатени. Доказателство за това е регистрираният висок растеж на проекти като Second life и все по-положителното отношение на едни от най-големите корпорации в света. През май виртуалният свят се сдоби и с първото си посолство - на Швеция.
Second life (Втори живот) печели от продажбата на виртуална земя. Паралелният свят се състои от множество частни парцели, чиито собственици изграждат на тях каквото пожелаят, срещат се, говорят, гледат филми и слушат музика. Закупуването на цял остров струва $1695 плюс $295 за поддръжка на месец - несравними суми спрямо наливаните пари в телевизионна реклама. В същото време статистиката сочи, че телевизията губи все повече в конкуренцията с електронните игри и виртуалните светове, особено в групата на мъжете между 18-34-годишна възраст.
Компаниите, престрашили се да навлязат в паралелните светове, използват присъствието си там основно за промоция на нови продукти. Именно с такава цел е “вдигната” и сградата на хотела “Алофт”. Наред с това от хилядите жители на Втория живот компанията получава и ценна обратна връзка за предимствата и недостатъците на проекта. “Нисан” пък “пусна” в паралелната вселена новата си марка Sentra, която желаещите могат да “покарат”. За целта компанията задели големи суми за изготвянето на виртуалния прототип и трасе за тестването му. “Нисан” решиха да заложат и на стандартни рекламни похвати като разполагането на билбордове из улиците на паралелния свят и други клипчета, призоваващи жителите да посетят Острова на “Нисан”.
Нишата е особено благодатна за компании в сферата на шоу бизнеса. Освен стаите, посветени на популярни звезди, Sony BMG използва виртуалната си собственост за продажба на музика и дори организира концерти. Интернет като цяло се движи към триизмерния и все по-реалистичен опит и делът му на рекламния пазар тепърва ще расте, категорични са специалистите.
Основният проблем пред компаниите в тази нова среда е невъзможността да таргетираш целенасочено и скритата идентичност на потребителите. Няколко корпоративни събития в мрежата вече бяха бойкотирани от протестиращи с плакати жители, а армията за освобождение на Втория живот обяви виртуална атака на “Рийбок”, които също притежават остров във вселената.
Подобни проекти текат и в другите виртуални вселени. Nike пръсна свои билбордове и каталози в конкурентния свят There. Разраства се рекламата и в традиционните електронни игри. Показателно за това е създаването на нова метрична система за потребителите на видеоигри GamePlay metrics. Целта е да се предоставя статистика за демографията на потребителите при продажбата на реклами в този сегмент от пазара.
МЕДИИ
Някои медии откликнаха на предизвикателството на виртуалните светове и откриха свои кореспондентски бюра и офиси във Втория живот. Така например Ройтерс реши да зачисли на пълен работен ден там дългогодишния си репортер с ресор технологии Адам Пасик. Задачата на Пасик е да отразява какво се случва в паралелния свят. Един от първите му материали е посветен на разследване на конгреса за постъпленията от виртуалните икономики като тази във Втория живот и възможностите за облагането им с данъци. Кореспондентското бюро на Ройтерс осигурява и сервизна информация като курса за обмен на виртуалната валута Линден долари срещу реалния щатски долар, както и новини. Бюро в паралелния свят имат и CNET, и списанието Wired. При откриването на сградата си във Втория живот Wired обяви, че ще организира месечни разговори между жителите на виртуалната вселена, популярни автори и знаменитости от реалния свят.

Таня Петрова

Все повече хора се разхожда онлайн паркове и харчат реални пари за компютърни дрехи

Да отидем ли на излет или да посетим ресторанта, така си разговарят две компютърни човечета, седящи на алеята пред магазина и зад които стоят реални личности. Това не е поредната компютърна игра, в която програмата мисли вместо теб, а е виртуалната реалност на сайта Second Life (Втори живот).

В него са се регистрирали вече няколко милиона хора от целия свят. От януари във виртуалния свят са създали своя общност и около 100 българи. Всички членове на измислената реалност сами могат да изберат как да изглеждат и как да са облечени. Това е един вид бягство от действителността, обясниха психолози. Според потребители обаче е втори шанс, за да живееш и да създадеш себе си както поискаш.

Вход

В сайта можеш да се регистрираш безплатно или срещу определена такса на месец, но при условие, че тези потребители искат да си купят терен от измислената интернет земя. Парите обаче са съвсем реални и се превеждат по банков път. На терена всеки сам избира какво да построи. Българската общност вече си има староприемница в етностил и обмисля да построи културен център, училище и виртуален храм. “Храм в интернет ще се приеме трудно от православната църква”. Според един от нейните духовници такъв храм не може да измести чувството от реалното посещение на църковната сграда. “Такова нещо за нашата църква е неприемливо, докато от протестантите би се приело”, коментира български духовник.

Роби

Създателят на сайта го е замислил като виртуален континент с острови. Всяка общност си създава свое местенце или още си оформя малака “държавица” интернет. “Някои чужди общества са си създали и колонии от робии”, коментира регистрирал се потребител в Second Life. Според него интересното при тези общества е, че регистриралите се доброволно избират да са роби, защото смятат, че трябва да има някаква йерархия, а не да съществува анархия.

Какво друго

Обикновено в сайта са се регистрирали, за да живеят във виртуалната реалност хора на възраст от 25 до 40 години. Много често те нямат достатъчно време за разходки в парка и предпочитат за по-удобно да отидат на романтична среща с красива интернет девойка, седейки пред компютъра вкъщи, но движейки се с персоналното си човече във виртуалната градинка. Дискотеката и ресторантите са друга възможност да си прекарваш свободното време в виртуалния свят. Също така скачането с парашут, плуването, тичането и какво фантазията ти измисли, разказаха посетители на Second Life. Отскоро някои потребители си изкарват и реални пари от бизнеса с предмети във интернет света. Примерно едни маркови маратонки, които са за персоналното ти виртуалното човече, струват около $20.

Няма ограничения на мисълта

В такъв тип сайтове като Second Life няма ограничения за мисълта. Така коментира новата виртуална реалност компютърният експерт Тервел Няголов. Хората могат да правят различни неща, примерно да плуват, да танцуват, да скачат с парашут и други. Според мен такъв тип игра сплотява хората и е един начин за приятно прекарване на свободното време.

Младежи флиртуват във виртуална дискотека

Виртуалните дискотеки са подобни на диско заведенията, които посещаваме в реалността. В тях може да се танцува и да се поръчват питиета, а и да се пофлиртува с познат или непознат. Това обясниха посетители на такъв вид интеренет заведения. Но разликата е продължиха виртуалните посетители е, че “ние седим пред компютъра, а човечетата ни са в някакво помещение, където можем да си говорим, но определено ни липса живият контакт”.

Така хората губят импулсивността си

Виртуалното общуване е полезно с това, че развива у човек стратегическо мислене. При това общуване хората комуникират по-свободно, защото при един жив контакт винаги се проявяват защитни механизми и съществува известна дистанция. Това обясни психологът Радка Цонкова. Но по-дългият престой във виртуалната реалност има доста негативи. Примерно липсва тръпката от живото запознанство “очи в очи”. Губи се част от импулсивността на хората, тъй като в подобни сайтове нещата предварително са ясни и няма случайности, допълни Цонкова.

Младена Германова