Интернет-купувачите ще могат спокойно да заплащат стоката си в момента на поръчката, ако желаят, а не задължително да чакат 7 дена, за да се издължат на търговците. Това гласи новата редакция на чл. 53 от Закона за защита на потребителите, който бе одобрен днес от парламентарната комисия за икономическа политика. Според досегашния текст на закона, електронните мягаазини нямаха право да изискват и да приемат аваносово плащане за срок от 7 дена след доставката на поръчаната стока. Това създаваше много неудобства на купувачите, несигурност у търговците, че ще си получат дължимите суми, и в крайна сметка ограничаваше електронните разплащания у нас.
„Във връзка с проведеното днес заседание на комисията по икономическа политика по Закона за защита на потребителите и в частност чл. 53 с радост ви уведомявам, че новата редакция на разпоредбата позволява осъществяването на плащания по електронен път от потребителите по Интернет, съобщи главният секретар на Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ) – адв. Николай Кискинов.
Новата редакция на чл. 53 ЗЗП е следната:
чл. 53 (1) Доставчикът няма право да приема авансово плащане, освен при изрично съгласие на потребителя за това.
(2) Алинея 1 не се прилага при предоставяне на услуги на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия и при предоставяне на електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения.
Това означава, че електронните магазини ще имат възможност да приемат плащания по електронен път за стоки и услуги.
Предстои приемането на ЗЗП второ четене в пленарна зала. Очаква се депутатите да утвърдят текста, изготвен от комисията по икономическа политика.

След евентуалното му влизане в сила електронните магазини ще могат по свое усмотрение да въведат новата мярка в сайтовете си за електронна търговия. Това може да стане чрез въвеждането на бутон „съгласен съм да платя авансово“, който потребителят да може да натисне пори поръчка, или пък чрез самия договор за покупко-продажба.
Изготвеният текст на прословутия чл. 53 категорично е победа за електронните магазини след неколкомесечната им борба да получат правото на т. нар. авансово плащане.

Computerworld

Родният електронен бизнес получи зелена светлина от Комисия по икономическа политика, която разреши авансовото плащане при покупки по интернет.

Комисия по икономическа политика разреши авансовото плащане при покупки по интернет, но само при изрично съгласие на потребителите. По този начин бе уважено и искането на Българска асоциация за електронна търговия, обединяваща голяма част от представителите на този бизнес у нас.

Самата промяна стана по време на обсъждане на второ четене на промените в Закона за защита на потребителите. Според първоначалния вариант на чл. 53, който бе причина и за безпокойството на онлайн търговците, авансовото плащане беше забранено.

Преди 2 седмици парламентът прие на първо четене промените в закона, свързани с нелоялните търговски практики от страна на търговците спрямо потребителите. Според тях предварителните плащания с кредитни или дебитни карти ставаха невъзможни, което отрязваше всички възможни начини за плащане в мрежата са тотално отрязани. А тази промяна заплашваше целият интернет бизнес от изчезване.

След като работната група към МИЕ се разпадна, без да постигне целта си, електронните търговци разчитат на разбирането на самите депутати

Три предложения за промени в спорния член 53 от Закона за защита на потребителя ще предложи Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ) пред народните представители идната седмица. Печално известният текст на чл. 53 в сегашния си вид гласи, че електронните търговци нямат право да изискват и да приемат плащания за стоката си в срок от 7 дена след доставката при клиента.
Миналият четвъртък в НС се проведе първото четене на новия ЗЗП. През следващата седмица трябва да се състои второто четене и ако някое от предложенията на БАЕТ се приеме от депутатите, това ще сложи край на проблема със забраната за така нареченото авансово плащане.

Внесеният ЗЗП: изненада за всички
В интерес на истината появата на новия ЗЗП в пленарна зала изненада както много от бизнес-асоциациите, така и самото министерство на икономиката и енергетиката, което се явява вносител на текста в парламента. През март тази година към министерството беше сформирана работна група, чиято задача е да намери изход от нелепата ситуация с чл 53. В тази работна група бяха включени представители на БАЕТ, БАИТ, БСК, КЗП и др. Внасянето на новия ЗЗП в парламента обаче стана без знанието на групата, преди тя да е изготвила някакво решение и изненадващо дори за зам.-министъра на икономиката Нина Радева, която председателстваше работната група.
В така създалата се ситуация бе свикана спешна среща на работната група към МИЕ, споделиха участниците в нея Златко Златков, представител на БАИТ, и Николай Кискинов, представител на БАЕТ. Всички опити за постигане на единно решение обаче приключиха без резултат.

Трите варианта
Първият вариант, предложен на вниманието на работната група по времето на спешната среща, предвижда пълна отмяна на скандалния чл. 53. Ако това не се приеме, ще остане настоящият текст, който допуска плащане на ръка при доставката на стока, поръчана по електронен път.

Това пак е нещо, но е крайно незадоволително и ще ликвидира същността на електронната търговия, коментираха от БАИТ и БАЕТ.
Според втория сценарий, освен ако изрично не е предвидено друго, търговецът трябва да може да приема авансово плащане. На този сценарий КЗП реагира с аргумента, е електронните търговци винаги ще намерят начин да “извъртят” нещата така, че да няма “предвидено друго”.
Третият сценарий предвижда доставчиците да се задължат да дадат възможност на потребителя за избор: сам да определи как да плати –по електронен път или в кеш при доставката. Последният вариант е бил харесан от почти всички участници в работната група по проблема с авансовите плащания, която беше сформирана към МИЕ. Въпреки това обаче работната група не можа да излезе с подобно предложение. Причината, според асоциацията на електронните магазини, е отново отпор от страна на КЗП.

Работната група в разпад, търси се лоби
От БАЕТ посочиха, че повече няма да участват в работната група, тъй като всеки разумен довод и вариант среща отказ, без да има разумно основание. С това на практика приключва работата на групата, която след няколко поредни срещи така и не успя да намери баланса между интересите на търговците и на потребителите.
Вместо това от БАЕТ ще търсят помощ чрез лобиране в парламента. От асоциацията вече са получили уверението на двама депутати, че ще съдействат представител на БАЕТ да присъства е пленарна зала при второто четене на ЗЗП и да изложи аргументите и предложенията си. Очаква се второто четене да се състои във вторник.

Материалът е на Computer World

Според родните законодатели компании като Amazon и eBay престъпват закона

НАД 3 МИЛИОНА са българските потребители, които притежават кредитни и дебитни карти, показва последната статистика на БОРИКА. На практика се оказва, че същите тези три милиона няма да могат да си купят нищо с тях в интернет. Поне не и в България. Това ще е ефектът от поредната недомислица в родното ни законодателство, която ще принуди българските и чуждестранните онлайн магазини да преустановят дейността си на територията на страната благодарение на Закона за защита на потребителите. Според член 53 от ЗЗП, който се обсъжда на второ четене в парламента през юли, се забранява на електронните магазини да приемат плащания авансово. И не само това: те нямат право да приберат парите си цели седем дни след продажбата и доставката на стоката. Това, разбира се, са условия, с които никой нормален търговец няма да се съгласи.

В новата поправка на закона, която предстои да бъде гласувана в парламента, от чл. 53 отпада “преди изтичане на сроковете по чл. 55″, но проблемът с електронните разплащания остава неразрешен. На потребителите се забранява да заплащат стоката, поръчана по интернет с карти, дори да искат да платят. И ако по някаква случайност те все пак платят, като например преведат пари за поръчката си по банковата сметка на търговеца, то те веднага го поставят в ролята на закононарушител, макар и неволно.

Абсурдът в закона обаче не свършва до тук. Оказва се също, че според българските законотворци всички интернет магазини в чужбина работят незаконно, защото приемат авансови плащания с кредитни карти от българските потребители. Това означава, че голяма част от 60-те милиона лева, която е общата сума от транзакциите с наши карти в чужбина, са били незаконно взети от чуждите онлайн магазини.

“Според този закон фирми като Amazon, eBay и др. под. са непрекъснато в нарушение и подлежат на санкции, тъй като няма начин да се получи стока от тях в рамките на 7 работни дни. Да не говорим, че срокът 7 работни дни е безмислен, защото логичното е или 7 календарни, или 10 работни”, коментира Вени Марковски, председател на Интернет общество България.

Според същия този закон, ако в момента направим поръчка за книга от amazon.co.uk и компанията вземе парите за нея, ние като съвестни граждани трябва да подадем жалба в Комисията за защита на потребителите. Комисията пък е длъжна да привика в офиса си шефа на Amazon Джеф Безос и да му напише акт заради това, че негови служители са ни взели парите. Представете си реакцията на Amazon, чийто годишен оборот е съизмерим с брутния ни вътрешен продукт, в тази ситуация и тя ще е единствената възможна - спиране на всички доставки до България за неопределен период от време, като например завинаги.

Според юристи текстът създава сериозна пречка за развитието на електронната търговия. Не е логично на един прохождащ пазар, в който няма нито един докладван случай на нарушени потребителски права при е-търговия, да се въвеждат ограничения за търговците и да им се възлага този риск. Неслучайно в нито една директива за защита на потребители на ЕС няма подобно ограничение. С тази норма се създават пречки за свободното движение на стоки и услуги, което е в откровено противоречие с основните принципи на правото на ЕС.

Боян Асенов
BusinessWeek