От 2-ри януари тръгва Търговският регистър. В него трябва да се регистрират всички фирми в България. Регистрацията по интернет ще отнеме на едно дружество между 6 и 10 минути. Всяко заявление ще има уникален входящ номер. Наименованията на фирмите не бива да се дублират. Ако има съвпадения на имената, фирмите ще бъдат помолени да сменят наименованието си. На година в България се регистрират между 100 000 и 120 000 фирми. Законът за Търговския регистър беше приет от парламента на 24 март 2006 г. и повторно приет на 20-ти април, но стартът на самия регистър се забави.

Търговски регистър в България - историята за последната половин година

ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
В сила от 01.01.2008 г.
Обн. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.80 от 3 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.53 от 30 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.104 от 11 Декември 2007г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл. 1. Този закон урежда търговската регистрация, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в него.

Определение
Чл. 2. (1) Търговският регистър е единна централизирана електронна база данни, съдържаща вписаните обстоятелства по чл. 4 и обявените актове по чл. 5, която се управлява от информационна система.
(2) За всеки търговец и клон на чуждестранен търговец се води отделно дело в електронна форма.

Водене и съхраняване на търговския регистър
Чл. 3. (1) Търговският регистър се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, наричана по-нататък “агенцията”.
(2) Търговският регистър се съхранява от агенцията по начин, който гарантира сигурността на съдържащата се в него информация.
(3) Агенцията осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в търговския регистър, на Националната агенция за приходите, както и на други субекти, определени със закон.

Подлежащи на вписване обстоятелства
Чл. 4. В търговския регистър се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.

Подлежащи на обявяване актове
Чл. 5. В търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване.

Задължение за заявяване и представяне
Чл. 6. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове.
(2) Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Актовете по чл. 40, ал. 1 - 3 от Закона за счетоводството се заявяват и представят за обявяване в търговския регистър по реда и в сроковете, предвидени в Закона за счетоводството.
Още публикации за WordPress »

Хаос и злоупотреба с информация чакат компаниите след старта на търговския регистър

Проектът за електронния търговски регистър стартира през 2005 г. с приемането на специализирания закон за създаването му. Основната цел на реформата е да облекчи и ускори процеса на регистрация на нов бизнес, като събере цялата фирмена информация в обща електронна база. По новия ред нова компания ще може да се регистрира за 3-4 дни, а не за месец, както е сега. Вписването на промени в дейността на дружествата и проверка за актуално състояние ще може да се прави по Интернет. Действащите дружества са длъжни да се пререгистрират до 3 години след старта на регистъра в офисите на агенцията по места или през Интернет (www.brra.bg). Очаква се от сега записаните 1,4 млн. компании да останат около 600 хил. реално работещи. Останалите ще бъдат заличени служебно.

Кражба на имена, хаос във фирмената документация и заличаване на работещи компании. Този сценарий е напълно реален от началото на следващата година, въпреки уверенията на правосъдния министър Миглена Тачева, че електронният търговски регистър ще заработи без сътресения от 2 януари.

Злоупотребата с фирмената информация може да стане при прехвърлянето на делата на компаниите от съдилищата и при сканирането на документите и вкарването им в информационните бази на новия регистър. Пренасянето на информацията от съдилищата в офисите на Агенцията по вписванията, която ще води електронния регистър, няма да стане преди 20 януари заради традиционната инвентаризация по места. Дотогава обаче в електронния регистър ще може да се записват нови компании. Така всеки, който реши, ще може да запази името на вече работеща фирма, а след това да се възползва от пазарните й позиции или да я изнудва.

В страната има десетки фирми с еднакви имена, регистрирани в различните области. За да не се дублират в единната национална система, служителите на агенцията ще трябва да запишат след сегашното име града и пореден номер. Оригиналното си име ще може да запази само компанията, която първа е подала заявлението си във ведомството. Всички останали имат двумесечен срок да променят наименованието си, след който деловодителите в службите на агенцията ще го направят служебно.

В момента обаче фирмените дела са на хартия и докато не бъдат въведени в базата, практически не може да се направи проверка за уникалност на името, нито да се известят останалите заинтересувани в срок, опасяват се от ведомството. Предложението им обаче компаниите с еднакви имена да се различават по седалище и идентификационен код не беше прието от парламента.

Затова остава както вероятността от злоупотреби с информацията за различните дружества, така и от лавина от съдебни дела, която да блокира работата на бизнеса.

Не е ясно и доколко гладко ще заработи новата информационна система заради кратките срокове за създаването й. Според програмисти дефекти в работата на софтуера може да излязат веднага, но може това да стане и след една година.

Основната информация, на която трябва да стъпи електронният регистър, ще дойде от сканираните фирмени дела от съдилищата. Данните ще се допълнят с регистъра БУЛСТАТ и електронната база ДЕЛФИ на “Информационно обслужване”. Данните в ДЕЛФИ са кодирани по такъв начин, че при извличането на информацията оттам може да станат грешки, предупреждават експерти. Рискове има и при електронното разчитане на данните от сканираните книжа.

През седмицата от Агенцията по вписванията съобщиха, че имат пълна техническа готовност да стартират регистъра от 2 януари 2008 г. Дотогава ще бъдат назначени още 90 деловодители, с което общият им брой ще достигне 115 души. За работата на електронния търговски регистър вече са назначени 33 длъжностни лица по регистрация на фирмите. Изискването към е тях е да имат 3-годишен опит като юристи и съответното образование. На 14 декември агенцията е попълнила щата за деловодителите и вече ги обучава за работа с новата информационна система.

Елица Димитрова

Юридически и технологични причини налагат уреждането и прилагането на технологии за многократно подписване на електронни документи. В едни случаи документът, като например дружествен договор, трябва да бъде подписан от всички съдружници. Наредбата в 10 вида регистрации изисква документи, съдържащи повече от един подпис. В други случаи многократно подписване се налага в технологичните процедури, осигуряващи доверие към вече положени електронни подписи. Общото е, че правото следва да регламентира процедурите и условията за валидност на документите, многократно подписани с електронни подписи.

Ето защо Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) следва да предвиди задължение за доставчиците на удостоверителни услуги да осигуряват технологии за многократно подписване на електронен документ. Действително още сега тези технологии се предоставят от доставчиците. Правото обаче трябва да уреди една поредица от въпроси, започващи с проверката на всеки от подписите и завършваща с валидността на целия електронен документ.

Удостоверяване на вписванията

Вписванията в търговския регистър имат доказателствено значение. Веднъж въведен, един запис в базата данни на регистъра следва да бъде защитен от промени. Разпоредбата на чл. 102 от НВСДТР изисква съхраняването на търговския регистър по начин, който изключва извършването на промени в данните за вписани обстоятелства, заличени вписвания, обявени актове и запазени фирми. В чл. 72 от наредбата се предвижда търговският регистър да осигурява възможност за установяване кое длъжностно лице по регистрацията и в кой момент е извършило дадено вписване, заличаване или обявяване. Единственият начин за удостоверяване на електронни изявления, признат от правото, е електронното подписване. Всички други конкретизации на цитираните разпоредби няма да произвеждат признати от правото резултати.

Едно кратко сравнение показва значимостта на тези подписвания. Сега действащата Наредба №14 за водене и съхраняване на регистрите за вписванията урежда тази материя по пределно ясен начин. Според ч. 13, ал. 2 длъжностното лице след всяко вписване поставя датата на вписването и се подписва. Такова изискване за вписванията в новия търговски регистър не съществува.

Новото регистърно производство не съдържа конкретни изисквания за удостоверяване на всяко вписване. Необходимостта от това е очевидна и се аргументира най-малко с уредбата на съществуващия традиционен режим на вписване. Технологиите за електронно подписване на всеки запис в бази данни съществуват, но българският закон не урежда такъв вид удостоверявания и приложения на електронните подписи.

Ако не бъдат създадени разпоредби, регламентиращи удостоверяването на всяко вписване в търговския регистър, във всеки следващ момент може да бъде поставен въпросът за достоверността на данните в регистъра.

Удостоверенията, издавани от регистъра въз основа на неподписани записи от базата данни на търговския регистър, ще бъдат атакуеми пред съда. Той ще трябва да търси доказателства от практиката по воденето на регистъра, лог-файлове, протоколи на конкретната система за управление на бази данни и други неуредени от правото индикатори за извършване или неизвършване на определени действия върху базата данни. Спрямо тях също може да се постави въпросът за фалшифициране на съдържанието им.

Тогава единственият начин за установяване на вписани обстоятелства ще е разглеждане на хартиените документи, въз основа на които е направено вписването. Ако документите са предоставени в електронен вид, за самите тях ще има основания за оспорване, например поради изтекъл сертификат. Така се елиминира доказателственото значение на вписването и доверието в търговския регистър, прогласени в самия закон. Бързината е последното качество на подобни отношения.

Дълготрайно запазване на електронни документи

Необходимостта произтича от няколко обстоятелства.

Първо, ЗТР в чл. 17 позволява подаване на документи за регистрация изцяло в електронна форма. Освен това всички новопостъпващи хартиени документи по регистърните производства се преобразуват в електронен вид. И в двата случая електронните документи се удостоверяват чрез електронен подпис, който се създава чрез сертификат, издаден за определен срок. След изтичане на този срок въпросът за валидността на подписа не е уреден. Налага се периодично архивиране на електронните документи и удостоверяване, че към момента на архивирането им електронният подпис е бил валиден. Това изискване е непреодолимо в случаите, когато документите са подадени в електронен вид и са единственото доказателство при спор в един бъдещ съдебен процес.

Второ, според чл. 106 НВСДТР агенцията съобразява стандартите и политиките за съхраняване и архивиране на данни в публични информационни системи с установените общи нормативни изисквания за електронно управление в държавната администрация и в Европейския съюз. Такива общи нормативни изисквания няма нито на национално, нито на общностно равнище. Сроковете, които Европейският съюз определя в тази материя, са ориентирани към създаване на обща правна рамка към 2010 г. [1]

Трето, аргументи от технологичен характер превръщат дълготрайното запазване в съществен юридически проблем. Например през 2008 г. електронен документ е скрепен с подпис, който използва определен алгоритъм. Няколко години след това, например в 2012 г., по технологични причини – нараснало бързодействие на компютрите, хакерски намеси и пр., този алгоритъм става несигурен. В следващ период, например 2015 г., възниква юридически спор, който изисква привличане като доказателство на документа, подписан през 2008 г. Седем години след подписването никой не би могъл да гарантира, че документът не е изменян или подписът - фалшифициран. Избягването на тази несигурност може да бъде осъществено чрез периодично приподписване на първоначалния документ. То рутинно се извършва обикновено на 5-годишни периоди или непосредствено след съобщение, че алгоритъмът е станал несигурен. В някои страни държавен орган предварително определя срока, до който ще е приложим определен алгоритъм. [2]

В тази обстановка законът, а не друг трябва да уреди правното положение на многократно приподписан документ. Тук трябва да бъдат уредени сроковете и процедурите за приподписване, изискванията към следващите подписи, както и субектите, извършващи приподписвания. Изискванията са толкова съществени, колкото уредбата на юридическите качества на начално подписания документ.

Дълготрайното запазване на електронните документи засяга не само годишните рутинни архивирания. Необходимост от дълготрайно запазване теоретично може да възникне още във втория ден от действието на регистъра. Процедурата като норми и технологии ще трябва да се прилага към всеки електронен документ, сертификатът на чийто подпис изтича в следващия ден. Настъпи ли това събитие, правото и технологиите трябва да са готови със средства за дълготрайно запазване и признаване на юридическата сила на така запазените електронни документи. Не бъде ли създаден комплекс от норми и технологии, всеки електронен документ, излязъл извън срока на валидност на сертификата, не би издържал едно съдебно оспорване.

Заключение

Към така изложените въпроси се добавят темите на електронните удостоверения като официални документи, приемането на електронните удостоверения от съда и редица други материи с изцяло юридически характер.

Идва изводът, че изложената съвкупност от проблеми непременно следва да намери конкретни нормативни решения още преди първия ден от действието на новия търговски регистър. Измененията засягат на първо място Закона за електронния документ и електронния подпис. От конкретизация се нуждаят и разпоредби в Закона за търговския регистър. Необходимо е да се постави на дискусия и разпоредбата на чл. 184 от новия ГПК относно електронните доказателства във връзка с електронните удостоверения, издавани от търговския регистър.

Налага се заключението, че при създаване на нормативната уредба на електронния търговски регистър съществени въпроси от юридически характер са пренебрегнати. Доколкото изобщо те са поставяни, са реферирани към неустановени и незадължителни за прилагане информационни технологии. Тяхното използване не е вменено като задължение на институцията търговски регистър. Предполагаемите резултати от тези технологии не са скрепени с правна сила и не произвеждат юридически последици, приемани като доказателства в едно гражданско съдебно производство.

[1] i2010 roadmap for eDocuments.

[2] In: Preliminary Study on Mutual Recognition of eSignatures for eGovernment applications. 2007. Например в Германия са определени срокове за приложимост на определени алгоритми: SHA-1 – 2009; RIPEMD-160 – 2010; SHA-224, SHA-256, SHA-384, SHA-512 - 2011 г. Official Gazette No. 58, p. 1913-1915.

Проф. д-р Вихър Кискинов

Въвеждането на електронния търговски регистър е необходимо да бъде извършено така, че правото да се възползва от преимуществата на новите технологии, а не да създава фикции в стремежа си да преодолее или овладее техни оригинални качества. В момента обаче съществуват правни празноти, които следва да бъдат преодолени, за да действа успешно регистърът.

Преходът към електронен търговски регистър няма алтернатива. Държавите - членки на Европейския съюз, трябваше да извършат този преход най-късно до началото на 2007 г. Неспазването на този срок с обичайните за подобни случаи отлагания води до сериозни финансови санкции. Така се постъпи с държави, които не въведоха в срок други модерни информационни технологии, така ще е и в случая с търговските регистри.

Няколко нови за българското законодателство правни фигури трябва да бъдат създадени, за да се осигури нормалното стартиране и функциониране на електронния търговски регистър.

Удостоверяване на време

Процедурата по удостоверяване на време създава информация за датата и часа, в който електронният документ е подписан или предоставен за удостоверяване. Удостоверението за време съществува или като допълнителен реквизит към електронния подпис, или като самостоятелен и специализиран електронен подпис. В зависимост от използваните технологии и правната уредба удостоверяването се извършва или в процеса на подписване на документа, или при нарочно представяне на документа пред удостоверителна институция. У нас такива институции са доставчиците на удостоверителни услуги.

Комбинацията от електронен подпис и удостоверение за време създава условия за безспорно установяване, че към момента на подписване на електронния документ сертификатът е бил валиден, независимо от последващите спирания, прекратявания и изтичане на срока, за който е издаден.

Законодателствата на други държави използват горната комбинация при установяване валидността на електронния подпис и подписания с него документ дори и след изтичане срока на сертификата. Така се гарантира, че независимо от изминалия период от време след подписването и независимо от подновяването или неподновяването на сертификата електронният документ, веднъж подписан с валиден електронен подпис, ще бъде валиден най-малко до срока на действие на сертификата, с който е подписано удостоверяването на време. Ето защо в други национални законодателства подробно се уреждат както изискванията към удостоверяването на време, така и правните последици от това удостоверяване.

Удостоверяването на време в контекста на електронния търговски регистър е необходимо по няколко причини.

Първо, за установяване на валидността на електронния подпис върху електронните документи, заявени в регистърното производство.

Агенцията също е източник на електронни документи. Хартиените документи, постъпили в регистъра, се преобразуват в електронни, а последните се подписват с електронен подпис, който впоследствие също се налага да бъде валидиран. Според чл. 74 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (НВСДТР) служителите на агенцията удостоверяват идентичността на сканираните документи с подходящи технически средства като електронен подпис или друго техническо решение, базирано върху PKI технология, позволяващо осигуряване на интегритет на информационни обекти. Правно значение на един документ се признава само ако той е създаден по реда и с реквизити, определени от правото. Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) пълно или непълно е уредил електронния подпис. Всяко друго “техническо решение, базирано върху PKI технология”, ще произвежда информация, която няма да бъде правно призната дотогава, докато редът за създаване на тази информация не бъде правно уреден.

Второ, за удостоверяване и признаване от правото на поредността при извършване на определени действия. Според чл. 82, ал. 1 НВСДТР агенцията осигурява условия за точно определяне на времето на постъпването на електронните заявления и изпращането на изявления от търговския регистър. Заявлението за вписване на обстоятелства в търговския регистър се завежда под входящ номер, който отразява момента на постъпването според чл. 83, ал. 2 от наредбата. Тук трябва да се напомни, че горните данни следва да са така запазени, че да не са възможни последващи промени.

Заявлението за запазване на фирма, когато е направено по електронен път, ще се конкурира със заявленията, заявени чрез хартиен носител. Значимият момент в първия случай е моментът на завършване на транзакцията по вписването в базата данни. Моментът при втория вид случаи трябва ясно да се определи, независимо дали ще се приеме, че това е моментът на внасяне на заявлението или моментът на записване от служителя в базата данни. Независимо от всичко и в двата случая ще е необходим правно регламентиран механизъм за удостоверяване на време. Проблемът не е технологичен, а юридически обратно на изразени от експерти схващания при обсъждането на законопроекта.

Тук може да се поставят редица допълнителни въпроси - дали ще е възможно директно вписване на заявлението за запазване на фирма по подобие на запазването на домейн, кой е моментът на приемане на заявлението, прието на хартиен носител, за да се конкурира успешно с електронното заявяване, и пр.

При възприетото решение заявяванията по електронен път, ако се вписват директно в базата данни, ще имат приоритет дори пред заявяванията на хартиен носител, направени непосредствено след тях.

Трето, при осигуряване на дълготрайна валидност на електронните документи.

Четвърто, при архивиране на търговския регистър и електронните документи към него.

Как е уреден въпросът за удостоверяване на време у нас?

Общата уредба в ЗЕДЕП е изключително пестелива. Липсва легална дефиниция на понятието. Разпоредбата на чл. 40 от ЗЕДЕП задължава доставчика на удостоверителни услуги да удостоверява датата и часа на представяне на електронен документ. Наредбата за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги в чл. 5, ал. 4 почти буквално възпроизвежда законовата разпоредба. С тези два текста се изчерпва общата уредба на удостоверяването на време в контекста на електронните документи у нас.

Българският закон не поставя като условие удостоверяването на времето на полагане на подписа като условие за валидност на електронния документ. Разпоредбата на чл. 40 ЗЕДЕП задължава доставчика да предоставя тази услуга, а не определя задължителни качества на електронен документ. Използването на тази възможност зависи само от волята на подписващия. Не се изисква електронният документ да притежава като реквизит удостоверен момент на неговото създаване, за да се обвърже този реквизит с валидността на документа.

Правото от своя страна следва да формулира изисквания към използваните технологии, спазването на които да осигури доказателственото значение на установеното време в един бъдещ спор. Комплексът от технологии и правна регламентация, които са изпитани и приложени в други законодателства, се нарича удостоверяване на време.