Съветите на Иван Стойков:

Най-изгодните предложения обикновено са за определен промоционален период

Първото, което трябва да се направи при избор на кредитна карта е да се изясни каква ще бъде тя. Вариантите са национална или международна. Националните могат да се използват само на територията на страната, а международните навсякъде по света, където има съответната техническа обезпеченост за това. Това би следвало да е водещ показател предвид къде ще се използва инструмента. Универсалният вариант е картата да е международна.

Второто, на което трябва да се обърне задължително внимание е дали картата ще бъде charge или револвираща. Първият вид се характеризира с това, че когато се направи покупка или се изтеглят пари в брой, това задължение трябва да се покрие изцяло, за да може отново да се използва картата. При вторият вид няма такова изискване. Изискване има само за покриване на определен минимален размер от задължението -например 5%. Понастоящем charge-картите постепенно загубват своята актуалност. Издателите все по-малко ги предлагат, а и търсенето им е относително ниско. По този начин, по отношение на изборът на типа карта дилемата вече не е толкова голяма. Основно предлаганите карти са револвиращи.

При избор на кредитна карта трябва да се отчетат и още няколко подробности, които впоследствие ще бъдат основни фактори свързани с обслужването й. Това са таксите и лихвите.

Добре е да се знае, че при кандидатстване за кредитна карта има такса за издаването й. Важно уточнение е, че такава принципно се изисква при експресното издаване. В останалите случаи (нормален, стандартен срок) обикновено не се начислява. Кандидатът за кредитна карта е хубаво да проучи и някои от сходните такси - за преиздаване на карта, за предсрочно плащане и т.н.

Други такси са т.нар -такси за обслужване” на картата. Те могат да се събират месечно или годишно. Механизмът и периодичността се определят от издателят на картата. Също така, от него зависи дали това ще е определена сума или процент (от усвоената сума или от кредитният лимит). Търсейки най-добрата карта за себе си, кандидатът трябва да знае, че получавайки я, няма да има разходи по нея само когато я ползва. Такса за обслужване ще дължи винаги - независимо колко често я използва дори и ако не я използва.

Както при всеки друг кредит, така и при кредитните карти има лихви. Причината за това е, че кредитната карта всъщност е вид кредит, макар и под друга форма и за използването му се заплаща цена - лихва в случая. При кредитните карти лихвите, които се начисляват обикновено са две -при покупки и при теглене в брой. Съществена разлика в размерите няма независимо дали е правена покупка или са теглени пари. Обикновено лихвата е една и съща и в двата случая.

Често издателите на карти прибягват до стратегия на предлагане на промоционални оферти с цел привличане на клиенти. Много популярна техника е да се промотира по-ниска или 0% лихва за определен период. Наистина съществуват такива предложения, но трябва да се знае, че обикновено това е лихва за определен срок от време от издаването на картата. След него се начислява стандартната годишна лихва. Освен това, не е маловажно да се знае дали тези промоционални лихви важат извън територията на страната, в случай че картата е международна.

Определено може да се каже, че гратисните периоди са елемент, който е твърде неясен и в определени случаи объркващ. Вариациите на тема гратисни периоди, кога действат, при какви условия, колко време и т.н. са наистина много. Всеки отделен вариант има своите специфики, като универсален модел трудно би могъл да се оформи.

Същността на Гратисният период най-общо казано е, че ако в определен срок картодържателя погаси задължението си няма да му бъде начислена лихва. Средно този срок варира около 45 дни. Някъде е по-дълъг, другаде по-къс, има и издатели, които не предлагат гратисен период.

При избор на кредитна карта, поне за начало е добре да се разбере в кои случаи клиента ползва гратисен период. Трябва ясно да се уточни дали той е в сила при покупки, теглене на пари в брой или в други случаи при други условия. Задължително трябва да се проучи от кой момент започва да тече Гратисният срок и кога приключва. Битува погрешното схващане, че Гратисният период започва да тече след извършването на операция с картата. На практика не е съвсем така и е в интерес на клиента да проучи подробно механизмът на възползване от периода, в който няма да дължи лихви. Макар и схематично представени, особеностите свързани с изборът на кредитна карта са достатъчно показателни, че той не е лесен. Разгледаните до тук специфики са само много малка част от всичко характеризиращо една кредитна карта. Така или иначе, тези продукти вече се налагат и проучването им в дълбочина е повече от необходимо - за жалост това е невъзможно да се реализира само с няколко думи. Добра стратегия при избор на такъв продукт е да се сравняват колкото е възможно повече оферти. След като се изгради обща представа, тогава да се търсят предимствата и недостатъците на дадено предложение. Само тогава изборът ще е обоснован.

Договорена лихва, промоционална лихва, оскъпяване, ефективна годишна лихва, годишен процент на разход и какви са разликите между тях.

Договорена лихва

Договорената лихва е тази, при която е сключен договорът за кредит или депозит. Важно е да се обръща внимание на този компонент, защото се взима за база, въз основа на която се изчисляват погасителните (при кредити) и разплащателните (при депозити) планове.

Принципно договорената лихва се обявява на годишна база. Независимо дали става въпрос за месец, 3 месеца, 6 месеца и т.н. месеци по-малко от една година, лихвата се обявява на годишна база. Невинаги обаче това е добре разяснено от банките и могат да се получат недоразумения.

Да разгледаме депозит за 6 месеца при 5 % лихва на годишна база. Погрешно е схващането, че лихвата е 5% за 6-те месеца. Всъщност тя е 2.50%, тъй като в годината има 2 шестмесечия и лихвата се дели на тях. Аналогично е разсъждението и при 3 месеца. В годината има 4 тримесечия, за това лихвата се дели на 4. В този случай лихвата от 5 % на годишна база се трансформира в 1.25% за всеки 3 месеца. Така се преобразува лихвата и се изчисляват лихвите (в абсолютни суми) в зависимост от условията на депозита.

Подобна е техниката и при кредитите. Когато се съставят погасителните планове, лихвата на годишна база се трансформира в месечна лихва, с тази особеност, че се разделя на 12 (колкото са месеците в годината).

Промоционална лихва

Такава има, както при кредити, така и при депозити. Тя е в сила за определен срок и клиентите могат да се възползват от нея до определена дата. Ако офертата е за депозит, обикновено лихвите са по-високи, а при кредити - по-ниски, за определен период от време.

Подобна оферта би могла да изглежда така: при кредит – 1.5% лихва за първата година, 6.5% за останалия срок. При депозит – по-висока договорена лихва, ако депозитът бъде открит до определена дата.

Основно трябва да се обърне внимание колко време продължават промоциите, защото след тях лихвите са различни (при кредити обикновено по-високи).

Оскъпяване

Много често се посочва, като цена на кредита, което всъщност не е така. Оскъпяването показва с колко по-скъп е станал кредитът след изплащането му. Оскъпяването може да се посочи, както в процент, така и в сума. Независимо от това, той не показва цената на кредита. Цената на кредита основно е договорената лихва, а с включването на таксите и комисионите се получава Годишният процент на разход (ГПР), който е истинската цена. За него ще стане дума малко по-късно.

Пример: Кредит за 5000 лв., срок – 3 години и лихва – 10%. Месечната вноска е в размер на 161.34 лв. В края на срока на кредита общо изплатената сума е в размер на 5808.09 лв. Очевидно е, че нарастването на сумата е по-голяма от 10% за трите години, и по-конкретно то е с 16.16%.

Така може да се обобщи, че цената на кредита (10%) го оскъпява с 16.16%. Казано с други думи, при цена от 10% лихва, кредит от 5000 лв. се оскъпява с 808.09 лв., а не с 500 лв. (5000 х 10%), както би могло да се предположи.

Ефективна годишна лихва (ЕГЛ)

Обикновено се прилага при депозити. Показва очакваното средногодишно нарастване на сумата по депозита в проценти при условие, че лихвата не се тегли, а се добавя към депозита и се капитализира при периодичното олихвяване. Тук е много важно да се направи едно уточнение. Олихвяването на депозит може да е просто или сложно (с капитализиране на лихвата). В случаите, когато ЕГЛ е по-ниска от договорената, това се дължи на възможно олихвяване без капитализиране на лихвата в подпериодите за срока на депозита. Когато олихвяването е сложно, ЕГЛ е равна или по-висока от договорената (в зависимост от срока на депозита и периодите на олихвяване).

Важно е да се внимава какво точно се посочва в офертата. ЕГЛ е по-обективният показател за доходността на един депозит и той трябва да е водещ при избор на предложения.

Пример: Депозит за 3 години при сума 5000 лв. и лихва 5% годишно. При просто олихвяване сумата в края на третата година ще е 5750 лв. При такъв депозит ЕГЛ е 4.77%. ЕГЛ е такава, защото се изхожда от описаното по-горе олихвяване на сумата с капитализиране на лихвата. Полученият резултат от 5750 лв. би се получил от сума 5000 лв. при лихва 4.77% и олихвяване след края на всяка година и прибавяне на лихвата към вложената сума. Именно тази методология се прилага при изчисляване на ЕГЛ, за да бъдат поставени всички депозити при равни условия и да се постигне съпоставимост.

Годишен процент на разход (ГПР)

Този показател многократно е коментиран от „МОИТЕ ПАРИ” и подробности за него могат да бъдат открити на www.moitepari.bg. Само за нуждите на анализът до тук ще бъде повторено, че ГПР е истинската цена на кредита, включващ не само лихвата, но и всички такси и комисионни по него. ГПР, въпреки че се измерва в процент, не е фактор при съставянето на погасителния план. ГПР е резултат от него.

Много често се случва да се смесват понятията договорена лихва, оскъпяване и ГПР. Това е некоректно, тъй като имат различно значение, независимо че са производни под определена форма.

Да използваме горния пример за кредит. Виждат се три различни процента. Първият е договорената лихва – 10%. Вторият е оскъпяването – 16.16%. Третият процент е ГПР, който в примера е 10.48%. Вижда се, че разлики има и заемателят трябва внимателно да се вглежда в офертите какво е посочено. Не са редки случаите, когато се посочва оскъпяването, като цена на кредита, тъй като ако бъде изчислена лихвата и ГПР, те ще са значително по-високи. Обикновено това се получава при заеми до 12 месеца. Там разликите са много осезаеми.

В заключение – търсенето и избирането на най-добрата оферта, както се вижда не винаги е лесно и трябва да се съобразят редица особености. Съществуват подробности, които ако не бъдат отчетени, е възможно да доведат до несполучлив избор. Вниманието трябва да е повишено и да се изисква максималната информация от финансовите институции. Те не би трябвало да я отказват. Някои от посочените показатели, като ГПР например, кредиторите са задължени да посочват в офертите си. Заемателят може да се възползва от това законово изискване и да получи информацията. Независимо какво предлагат като оферта в рекламното послание, финансовите институции трябва да предоставят и изчерпателна информация. Потребителят има право да я получи и е основно негов ангажимент да я изиска.

По материали на www.moitepari.bg