Преди няколко седмици Yahoo! обяви нов модел за online маркетинг и реклама, плащайки повече за по-качествен трафик. Google от доста време имат подобен инструмент, който наричат Smart pricing. Идеята на подобни схеми са да установят по-справедливо разпределение на приходите от реклама. Например, ако щраканията върху реклами във вашия сайт са празни и не носят реална полза за рекламодателя (регистрации, покупки и др.), Google или Yahoo! ще редуцират размера на плащанията за вас. Обратно - ще плащат повече на блогове, които изпращат щраквания от нови, реални и активни потребители, които са и потенциални купувачи. Какво обаче означава един блог или сайт да изпраща по-качествен трафик към рекламодателите? Означава първо да е привлякъл и непрекъснато да привлича качествени потребители към себе си, което пък означава, че го е направил с по-качествено и интересно съдържание.

Какво обаче трябва да направи един блогър, за да получи повече приходи от реклама. Със сигурност да пише редовно и интересно, при това за нови и актуални неща, ще му помогне да увеличава публиката си, но ако фокусът му е и да печели пари, тогава това съвсем няма да е достатъчно. Контекстно зависимата реклама е нож с две остриета. Определено теми, за които няма рекламодатели, не биха увеличили приходите, а обратно - не особено актуални теми, които обаче са свързани с много рекламодатели, като автомобили, електроника, фотография, биха насочили повече приход при добър поток потребители. Дали блогърът би подбирал темите си, воден от такива съображения, е въпрос на негов личен избор, но можем с голям процент вероятност да допуснем, че това няма как да не се случва.

В наши дни поддържането на блог струва незначителна инвестиция годишно или съвсем нищо, доколкото много блогъри използват безплатните специализирани за целта услуги. Съответно съществуването на един блог е в тясна връзка най-вече с количеството ентусиазъм на неговия автор.

В България блогърите засега са предимно ентусиасти, те нямат много шансове да получават някакъв приход, доколкото пишат на български език, съответно пазарът, върху който имат потенциално влияние и таргет, е скромен и все още развиващ се. В интерес на истината по-популярните блогове, убеден съм вече, са започнали да получават предложения за банерна реклама или поръчкови постове, при които блогърът получава заплащане, ако напише мнението си за определен продукт или услуга. Казвам го, защото аз самият имам такива предложения и едва ли съм единствен. И това е нормален процес, стига блогърът да не загуби баланса, защото едно залитане в такава посока няма как да не личи. То не може и не бива да бъде скрито, защото ще девалвира самия блог и ще генерира отлив, ако постовете с подобно съдържание преобладават или зачестят прекалено.

Честната позиция би следвало да бъде - помолиха ме да кажа какво мисля за този продукт, като в замяна ми го подаряват, примерно. Така читателят има правото на своето едно наум, че блогърът все пак е получил пари или вещ в замяна и това може би е повлияло на преценката му.

Аз лично избягвам блогове с твърде много реклама. Не отричам съвсем нормалния стремеж блогърите да печелят от усилията си, но платеното блогване следва да се приема с нужната доза резервираност. Всякакви маркетинг инструменти ще се появяват и занапред, все повече възможности за печалба, все по-интересни предложения за активните блогъри, но все пак балансът не бива да бъде забравян и той е, че зад всеки блог стои човек, който има определено доверие, градено на база лични позиции, а мимолетни сделки с тях не бива да се допускат.

Йовко Ламбрев
BusinessWeek

Месец май донесе много добри новини за България и интернет поданиците й. Напук на всички страховити данни за нивото на пиратски софтуер, филми и музика, продавани и използвани у нас, страната бе извадена чрез страховития специален доклад по раздел 301 на Търговския закон на САЩ от двата черни списъка - на страните за приоритетно наблюдение, както и на страните за обичайно наблюдение заради нарушения на интелектуалната собственост. И това въпреки препоръката на Международния алианс за интелектуална собственост ПРА, базирана на становища, цифри и доклади, сред които тези на BSA и МРАА, да останем под наблюдение и през 2007 г.

В обществото винаги е витаело неразбиране как BSA например рапортува своите цифри и по-скоро подозрения за адекватността на методологията, по която ги определя. И същото общество няма как да отхвърли възможността тези цифри да бъдат преекспонирани, докато не бъде доказано обратното. Иначе изваждането ни от черните списъци по раздел 301 може и да е реверанс към страната ни за членството й в ЕС е също възможен коментар. Сами можем да се разходим из “Славейков” и да видим, че търговията с пиратски копия на софтуер, филми и музика определено не е престанала и не прави впечатление на никого - дори на полицията, което е особено странно. По-важно е обаче, доколко тази търговия има значение и как се отразява в реалните цифри и обеми. Защото такава търговия има по цял свят и тя няма как да бъде изкоренена напълно. По-важно е друго, а именно, че лобирането против неаргументираните цифри за нивото на “пиратство” в България също дава резултат, а такова вече има, което занапред би следвало да принуди организациите, които рапортуват подобни цифри, да ги обосновават прецизно.

Краят на изминалата седмица донесе и друга добра новина - най-накрая след дълго чакане и множество изпратени писма на интернет потребители от България до глобалния лидер в online разплащанията по света PayPal допусна регистрация на българи в системите си. Така България вече е част от държавите (190 на брой), които могат да използват PayPal за online разплащания при сделки в мрежата. Всъщност засега (и вероятно дълго време занапред) потребителите на PayPal от България ще могат да използват системата само в едната възможна посока -а именно само да плащат за стоки и услуги през интернет. Възможната опция да получаваме пари чрез PayPal за свои стоки и услуги, които продаваме чрез мрежата, засега не е възможна. В същия режим са множество държави предимно от Третия свят и най-новите членки на ЕС, каквито сме и ние - така че това двустъпково отваряне към нас от страна на PayPal е нормално.

Дали ще последва и втората стъпка, ще зависи повече от нас, отколкото от мениджмънта на PayPal. А именно от това, дали ще има повече и повече българи, които използват интернет за търговия със стоки и услуги, за да имат финансов интерес системите за разплащания и търговските сайтове от оборота, реализиран от българите в мрежата. А това ще стане, когато все повече българи имат реален достъп до интернет, използват го пълноценно, имат прилични доходи, с които да пазаруват в мрежата. И, разбира се, когато митът, че българи са едни от най-честите участници в измамите и злоупотребите с кредитни карти бъде променен.

Доколко тази легенда е реална, е спорно, но тя съществува. Аз лично (включително като експерт в същата област) си позволявам да се съмнявам в нея. За мен митът за великите български кракери е балон, подобен на този за най-гениалните български програмисти - ние просто обичаме превъзходните степени, но истината е, че този имидж пречи. Истината е, че част от народопсихологията ни е да хвалим тарикатите като умни хора, оневинявайки начина, по който използват интелекта си.

“BusinessWeek”
Йовко Ламбрев