Да спрем мониторинга на Интернет

От месец март догодина, МВР и службите ще могат да събират информация от всеки потребител в Интернет, като това на кого е писал, какви контакти има, какви средства за мигновена комуникация има, кога ги е използвал, с кого и какво точно е правил с тях, както и доста други. Оправданието за това е, че тези данни биха могли да помогнат в борбата с тероризма.

Важно по темата :

Отворено Писмо
Това отворено писмо ще бъде изпратено до всички държавни инстутиции, имащи отношение към проблема, към политическите партии и към медиите.

Да спрем мониторинга на Интернет -
Искаме ли службите да следят личния ни живот?

НСИ за интернет в България

През последнaта година се наблюдава тенденция на все по-голямо навлизане на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в българското общество. В сравнение с 2006 година броят на домакинствата, които разполагат с персонален компютър (вкл. преносим или джобен), се е увеличил с 2.0%. Това сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ) за използването на ИКТ от домакинствата и лицата на възраст от 16 до 74 години. За целите на изследването са анкетирани 4 506 домакинства и 10 163 лица от различни региони на България.

През 2007 г. 23.3% от домакинствата са разполагали с достъп до компютър. За сравнение през 2006 г. техният процент е бил 21.3, а през 2004 г. 15 на сто.

Ръст бележи също така делът на домакинствата, които имат достъп до Интернет. Въпреки това той е относително нисък през 2007 г. едва 19%. През 2006 г. 17% от домакинствата са имали достъп до Световната мрежа, а през 2004 г. 9.6.

Интересно е да се отбележи, че 60% от анкетираните са заявили, че не са използвали никога компютър. 34.5% от анкетираните са заявили, че са използвали компютър през последните 3 месеца, а 2.9% са заявили, че са използвали компютър последно преди повече от година, сочат данните на НСИ.

Използване на интернет от населението през 2004, 2006 и 2007 година

Наблюдението показва, че броят на лицата, които използват активно интернет, се е увеличил два пъти през последните 3 години. През първото тримесечие на 2007 г. почти всеки трети се е възползвал от неограничените възможности, които предлага глобалната мрежа.
Все още остава голям делът на хората, които са използвали Интернет преди повече от година или никога. През изминалата година този процент е бил 66.4%. За сравнение през 2006 г. той е бил 72.9%, а през 2004 г. е бил 81.4. Увеличава се делът на хората, които са отговорили, че са използвали Интернет през последните три месеца 30.8% през 2007 г., сравнено с 24.4% през 2006 г. и 15.9% през 2004 г.

Интернет се използва основно от младите хора в България: 32.0% от лицата, които влизат в мрежата почти всеки ден, са между 16 и 24 години; следвани от лицата на възраст 25 34 години (27.0%). С увеличаването на възрастта постепенно намалява и интересът към новите технологии и едва 0.6% от лицата между 65 и 74 години са използвали Интернет през последните 3 месеца.

Връзката до Интернет се осъществява предимно вкъщи и на работното място. Основната дейност, за която българските потребители използват интернет, е комуникацията. Електронната поща е най-обичайното приложение за осъществяване на контакт, но все по-популярни стават и системите за предаване на съобщения в реално време (месинджъри) и телефонирането чрез интернет. Изтеглянето на игри, филми и музика заемат следващите места в списъка с най-популярните дейности.

Използване на компютри от лицата между 16 и 74 г. през 2007 година

Близо половината от лицата, които са използвали интернет през последните 3 месеца, посочват, че биха искали да правят това по-интензивно. Като основна пречка за по-голямото използване на възможностите на информационното общество се посочва липсата на време. Въпреки бързото развитие на българското интернет пространство, езикът също е бариера при използването на информационните и комуникационните технологии: както при обучението за ползването им, така и търсене на информация.

Въпреки динамичното развитие на интернет технологиите в България, нашата страна се нарежда на едно от последните места по използване на мрежата за електронна търговия в Европа. Данните от наблюдението показват, че всеки втори, който е използвал интернет през последните 3 месеца, е търсил информация за стоки и услуги, но през 2007 година едва 7.6% от тях са извършили покупка онлайн. Онлайн се купуват предимно книги, списания и вестници и в по-малка степен филми, музика, дрехи, пътувания и хотелски резервации.

90.1% от анкетираните в проучването са заявили, че никога не са си купували или поръчвали нищо онлайн. Делът на хората, които са използвали услугите на Световната мрежа за търговия през последните три месеца, е бил едва 4.9%.

Данните от изследването показват, че 70 на сто от хората, използващи компютър, не са преминали курс за обучение по компютърна грамотност или са завършили такъв курс преди повече от 3 години. Въпреки това 37.7% от тях смятат, че компютърните им умения са задоволителни. Тези резултати се потвърждават и от факта, че по-голямата част от лицата с компютърни и интернет умения посочват, че са придобили знанията си самообучавайки се чрез практика и помощ от колеги, роднини и приятели. Все още не са малко и лицата, които нямат време да се обучават или рядко използват компютри, се казва още в изследването на Националната статистика.

Всеки ден 169 милиона европейци са онлайн

Младежите на възраст между 16 и 24 години прекарват все повече време в интернет - само през 2007 година времето, прекарано в ровене из мрежата, се увеличава с 10%. Това сочат данните на проучване на Европейската асоциация за интерактивна реклама (EIAA), цитирано от телевизионния канал EUX.

В същото време 48% от анкетираните признават, че отделят все по-малко време на телевизионните предавания. За нуждите на изследването са анкетирани над 7 хил. души от 10 европейски държави. Проучването показва още, че всеки ден 169 млн. души от 10 европейски страни са онлайн. Средно те прекарват по 12 часа седмично в интернет. 1/3 от тях обаче признават, че отделят повече от 16 часа седмично в сърфиране.

Все по-голям е броят на хората, които четат новини, вестници и списания в мрежата. Възможностите за гледане на цифрова телевизия онлайн също увеличава посещаемостта на интернет.

Легалният наркотик на съвременността

Хората се пристрастяват към какво ли не. Разбира се, няма нищо страшно, ако вашата страст е да събирате пощенски марки или да играете шах. Много по-лошо е да сте зависим от алкохола, да пушите по две кутии цигари на ден или да проигравате цялата си заплата на рулетка. В края на миналия и началото на сегашния век обаче се появи нов коварен наркотик - ИНТЕРНЕТ. Мнозина вече имат достъп до световната мрежа в дома си и на работното място, без да съзнават, че като във всяка друга мрежа може да се оплетат в нея и да загинат.

Според различни данни до 10% от потребителите страдат от неконтролируемо пристрастие към ИНТЕРНЕТ. Преди няколко години лекарите дори заговориха за нова болестна зависимост, при която човек започва да прекарва все повече време пред компютъра, да се чувства все по-неуютно в обичайния свят и постепенно загубва връзка с реалността. В Европа и Америка се появиха и специални клиники за страдащите от новата болест.

Мрежовата зависимост може да приеме различни форми. Един от най-разпространените варианти е безкрайното общуване в чатовете и във форумите, както и по електронната поща. Впрочем ИНТЕРНЕТ е създаден тъкмо за да се общува по-лесно, но днес често се случва пристрастените да контактуват с приятелите си повече в мрежата, отколкото в реалността.

Друг вариант е пристрастието към игрите онлайн. Съвременните технологии позволяват на хиляди играчи да се събират в един нарисуван свят, който изглежда не по-малко ефектно от холивудските фантастични филми. В резултат някои по-впечатлителни хора се преселват във виртуалните светове за цели денонощия.

Увлечението по еротичните сайтове също е форма на мрежова зависимост, при това, съдейки по броя на страниците с подобно съдържание в ИНТЕРНЕТ, тя е много популярна. Само че това пристрастие често може да провали напълно реалния личен живот на човека.

Случва се потребителят да изпитва удоволствие не от съдържанието на сайтовете, а от самия факт на пребиваването в ИНТЕРНЕТ. Колкото и да е странно, четенето на ненужни сайтове и получаването на съвършено безполезни сведения за някои се превръщат в единствената житейска радост. В известен смисъл ИНТЕРНЕТ зависимостта е по-опасна от наркотиците. Виртуалният свят е невероятно привлекателен - в него се разпореждаш със съдбата на измислена вселена, създаваш си идеално въплъщение в блоговете, споделяш с цял свят ценните си мисли… В нашия цифров век компютри има навсякъде, ИНТЕРНЕТ-ът не е скъп, а мрежовият наркотик е изцяло легален. Тъкмо затова всеки лесно може да попадне в мрежата, но излизането от нея е практически невъзможно. Така че никак не е излишно да се вгледаме по-внимателно в отношенията си с компютъра.

Какви са симптомите на зависимостта от ИНТЕРНЕТ?

1. Отивайки на работа, се включвате в мрежата. Връщате се вкъщи и първото нещо, което правите, е отново да включите компютъра.

2. ИНТЕРНЕТ ви принуждава да жертвате съня си. Решавайки да “останете за още пет минути”, вие се заседявате пред клавиатурата до среднощ.

3. Предпочитате да общувате по ICQ и електронната поща, а не просто да звъннете на някого по телефона или да се срещнете с него. Виртуалното общуване все повече изтласква реалното.

4. Когато сте далече от компютъра, си мислите как ще влезете в ИНТЕРНЕТ и на лицето ви спонтанно се появява доволна усмивка. След като предварително сте решили да не влизате в мрежата, често се случва да седнете автоматично зад компютъра.

5. Ползвате ИНТЕРНЕТ, за да се разсеете от проблемите си в реалния живот.

Впрочем всеки може да открие в себе си нещичко от тези симптоми. Не си струва да се плашите - никой не е идеален. Родителите ни са присядали вечер пред телевизора, а ние прекарваме свободното си време пред монитора, така че какво толкова? В отношенията ни с компютъра обаче, както и във всичко друго, главното е мярката.

Засега официалната медицина не признава съществуването на мрежовата зависимост и в справочниците не пише за нея. За болест може да се говори само в случай, че злоупотребата с ИНТЕРНЕТ нанася реален ущърб на реалния живот. Ако заради виртуалното общуване постоянно не си доспивате, забравяте за семейството си, не се справяте с работата или с учението си, ако харчите всичките си пари в ИНТЕРНЕТ магазините - това са основните показатели на болестта. Таблетки за нея не се продават, така че единственото средство е самоконтролът. Постарайте се да използвате компютъра само тогава, когато ви е наистина необходимо. Сведете посещенията си в безполезните страници до минимум, сменете мрежовото общуване с реалното, а компютърните развлечения с истинска работа. Свободното ви време ще се увеличи рязко и е необходимо да помислите с какво ще го запълните. Но най-важното е просто да не забравяте колко прекрасен е светът, който ни заобикаля. И периодично да си припомняте, че никой не е умрял от липсата на компютър.

Банкеръ

Бум на доставките за вкъщи

Броят на поръчките на храни и напитки за вкъщи по интернет и по телефона в България e нараснал с над 25% през 2006 г. спрямо предишната година.

Като стойност те са надхвърлили 10 млн. лева. Това показват данните от най-новия доклад за заведенията за обществено хранене на Euromonitor International. Международната компания за маркетингови проучвания е изследвала още кафенета и барове, ресторанти, заведения за бързо хранене, заведения на самообслужване и улични павилиони.

През 2006 г.

Продажбите в индустрията като цяло

са нараснали със 7.1% в стойностно изражение. Повечето сектори са отчели ръст, но той е най-голям при доставката на храна и напитки за дома. Повишението отчасти се дължи и на ниската база - общият дял на този вид продажби е само 1% от общата стойност за целия сектор. Ръстът се отдава и на факта, че поръчките по интернет стават все по-популярни най-вече в големите градове. Качеството и разнообразието на доставките се повишават и компаниите в сектора привличат все повече лоялни клиенти.

Най-успешни на пазара са били заведенията, които са част от верига.

Ресторантите водят по продажби

Половината от продажбите в цялата индустрия през 2006 г. са реализирани в ресторантите. Секторът обаче има минимален ръст от малко над 1% спрямо 2005 г. Той се дължи основно от независимите традиционни ресторанти въпреки усилващата се конкуренция от страна на заведенията, които предлагат по-разнообразна, чуждестранна и екзотична кухня. Напредък бележат и пицариите.

Втори по стойност на продажбите, приблизително наполовина в сравнение с ресторантите, за 2006 г. се нареждат кафетата и баровете. При тях ръстът на продажбите е положителен. На другия полюс са заведенията на самообслужване и уличните павилиони, при които има спад на продажбите в постоянни цени и на броя в сравнение с 2005 г. Това до голяма степен се дължи на факта, че са позиционирани в най-ниския ценови сегмент, който в последните години се свива за сметка на средния.

Продажбите на заведенията за бързо хранене имат умерен растеж и вече надхвърлят 170 млн. лв. Безспорен лидер е веригата McDonald’s, която отбеляза успешна 2006 г.

Ожесточена е конкуренцията

между българските и чуждите компании. На върха на класацията по пазарен дял в индустрията са заведенията Viva, управлявани от OMV Tankstellen AG. През 2006 г. те успяха да изпреварят основаната във Варна верига Happy, твърдят от Euromonitor International. На останалите челни места са предимно български вериги с над десет обекта. Българските компании доминират и в секторите на заведенията на самообслужване и кафенетата и баровете.

Прогнозата на компанията за маркетингови проучвания е, че индустрията на заведенията за обществено хранене ще реализира годишен ръст по около 3.5% за всяка от следващите пет години. Това са

Бавни, но стабилни темпове на растеж

Основни двигатели за бъдещото развитие ще са доставките на храна по домовете и повишаващото се качество на обслужване в кафенетата, баровете и ресторантите.

Положително влияние ще имат и големите търговски центрове от типа мол, които сериозно стимулираха индустрията още миналата година. Чрез тях в страната влязоха нови чуждестранни вериги и се раздвижи пазарът на този вид услуги. Преди отварянето на моловете McDonalds и KFC дълго време не бяха откривали нов обект със своята марка. Очаква се големите търговски центрове и занапред да имат принос за изострянето на конкуренцията между големите компании в бранша и за развитието на пазара. Моловете ще стават все по-търсени за заведения, защото цените на имотите в големите градове са високи и все по-трудно се намират достатъчно добри места за нови обекти. Това са и основните проблеми на заведенията за обществено хранене.

Важен стимул за сферата на общественото хранене е туризмът. Големият брой туристи, които посещават страната, особено през лятото, стимулират развитието на всеки един от секторите. Важна роля имат и множеството нови хотели, които като правило включват в услугите си и ресторанти.

вестник Капитал

Следваща страница »