Закона за защита на потребителите отново постави в неравностойно положение родните ни електронни магазини

Според чл. 51 от ЗЗП се “забранява предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на: хранителни добавки и хомеопатични продукти.”

В същото време съгласно друг закон от Българското законодателство, хранителните добавки са стоки, чието разпространение в търговската мрежа чрез аптеки, специализирани магазини и магазини за хранителни стоки не изисква специален режим на продажба.

И отново стигаме до абсурдността на Българските закони, като според единия хранителните добавки са достатъчно безвредни и можем да си ги купим спокойно от всеки супермаркет в района, а според другия те са опасни и не бива да се продават в интернет.

Другият парадокс, е че благодарение на свободното пътуване на стоки в Европейския съюз всеки може да си поръча подобна добавка от интернет, но от друга държава. Което е изцяло несъобразено с Европейските и световни практики в свободната търговия в интернет и за пореден път поставя родните ни електронни магазини в неравностойно положение.

Българските граждани все по-често пазаруват хранителни добавки от Румъния, Гърция и дори от държави, които не са членки като САЩ, Индия и Китай. По този начин нашите закони ощетяват Българския бизнес, Българската икономика и най-вече Българския потребител, като го лишават от възможността да поръча хранителни добавки чрез евтина и бърза доставка, а Българските институции се лишават от упражняването на контрол над качеството на внасяните продукти, както и от заплащането на данъци върху тях.

След влизането на изменението по чл. 51 всички Български компании занимаващи се с продажбата на хранителни добавки бяха принудени да преустановят дейността си в интернет.

БАИТ представи в Брюксел становището на бизнеса за изграждането на новите високотехнологични среди

Председателят на УС на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) г-н Боян Бойчев изнесе лекция на семинар посветен на „Правото на достъп до електронната среда“, който се проведе в Брюксел на 20.09.2007г. Срещата се организира от Съюза на либералите и демократите за Европа (ALDE). Проявата е продължение на срещата, която БАИТ проведе в началото на юни т.г. в София с български евродепутати и се състоя по инициатива на г-жа Мариела Баева. Във форума взеха участие и други членове на Европейския парламент, сред които Владко Панайотов, Филиз Хюсменова, Метин Казак и Волф Клинц. На него присъства и еврокомисарката Меглена Кунева.

Целта на представянето на БАИТ в Брюксел, бе огласяване позицията на асоциацията по отношение на електронната търговия и възможностите и предизвикателствата, които съществуват на българския пазар в тази насока. Според най-голямата браншова организация в сектора на информационните и комуникационни технологии, електронната търговия дава изключително много възможности на българския бизнес, най-вече на малките и средни по големина предприятия, за повишаване на тяхната конкурентноспособност. Тя им дава и нови, много по-широки възможности за достъп до нови пазари, особено след като страната ни бе приета за член на Европейския съюз.

На обсъждане бяха поставени основните проблеми за развиване на електронната търговия, която не изисква големи инвестиции и поради това е особено привлекателна за малките и средните предприятия, като им позволява успешно да се конкурират с големите фирми. Това в голяма степен е свързано и с развитието на информационното общество в България, със степента на прилагане на информационните технологии във всички сектори, в това число и в търговията. БАИТ отчита с тревога факта, че на българския пазар съществува пропаст между можещите и неможещите да ползват постиженията на информационните технологии. БАИТ декларира своята подкрепа за ефективни държавни инициативи при преодоляването на проблема.

Също така БАИТ отчита и състоянието на услугите в електронен вид, които се предлагат от държавната администрация. За да може грамотността в информационните технологии да стане всеобщ факта, това е процес, в който участват множество играчи и всеки от тях трябва да измине своя път, за да изпълни своите задължения. Позицията на БАИТ, а и на представяния от нея бизнес, е, че от особена важност за нормалното развитие и функциониране на пазара е да се осигури прозрачна среда. Типичен пример от сферата на мобилните комуникации е да се преодолеят проблемите, спъващи въвеждането на преносимост на телефонните номера, което ще доведе до засилване на конкуренцията и неминуемо понижаване на цените, което е в интерес на потребителите.

Обществото ни все още е неграмотно що се касае до интернет и по-специално към търговията онлайн, заяви председателят на Българска асоциация за електронна търговия (БАЕТ) Пламен Узунов. Непрекъснато се наслагва информация колко е опасно да пазаруваш в интернет. Това не е вярно, казва Пламен Узунов. Особено в България електронните разплащания са доста сигурен метод за плащане по принцип, твърди той.

Все пак, нормално е нагласите, които се формират от известно време по медиите, да създадат такова негативно отношение към обикновения човек, който не е в час и не е пазарува, казва Пламен Узунов. Всичко това се видя покрай дискусията по чл. 53 от Закона за защита на потребителите (който беше и основната пречка пред онлайн търговците), продължила почти година.

Видяхме представителите на българската администрация и техните нагласи към онлайн търговците, които са доста негативни. Това въобще не е така, хората от сектора са се заели със сериозен бизнес. Наистина, сигурно има хора, които не са професионалисти, а мошеници. Тях обаче пазарът ще ги изхвърли сам, казва Пламен Узунов.

След окончателното приемане на промените в Закона за защита на потребителите, вече няма да има законови пречки за развитието на онлайн търговията в България. А то зависи от нас и от нагласата на обществото. Така, че само времето ще покаже с какви темпове ще стане развитието й, което е неизбежно, заяви Пламен Узунов.

Над 50% от читателите на ipo.bg или не пазаруват онлайн, или не знаят от къде точно могат да се снабдят със стоки през интернет. Най-често споменаваната пречка пред развитието на е-пазара в България е липсата на сигурност – около 26% от читателите ни казват, че не пазаруват през интернет именно, защото няма адекватна защита. Други 21% твърдят, че по принцип се „въздържат от подобни действия“. Всъщност, общият процент на хората, които твърдят, че не пазаруват онлайн е 58. Последните 11% просто не знаят от къде могат да си купят нещо през интернет.

Останалата част от читателите ни са на мнение, че търговията през интернет е нещо хубаво. Даже много хубаво. Според 25% от читателите ни пазаруването през Мрежата е доста по-удобно. А те не знаят колко са прави всъщност. Други 14% казват, че пестят пари и нерви, пазарувайки онлайн. И с право. Дори и да не е по-евтина, е-търговията е доста по-спокойно начинание от стандартното пого в магазина или на пазара.

Материали на ipo.bg

Потребителите, които в момента пазаруват онлайн, нямат нужната защита, казва еврокомисарят по въпросите на политиката за защита на потребителите Меглена Кунева. За да осигурим това ниво на защита, трябва да обърнем внимание на няколко конкретни проблема, засягащи електронната търговия. Визирам (не)доставката на стоката, дефектни продукти, условия за връщане на стоките и несигурността за т.нар. „период за размисъл“, както и подходяща система за обезщетения, казва Кунева. Конкретно при електронна търговия възникват и редица проблеми – разнообразни схеми за измами от типа на chain letters, пирамидални структури, phishing и пр. водят до необходимост от адекватни решения.

В момента общо 58% от БВП на ЕС идва от гражданското потребление, казва еврокомисар Меглена Кунева. Едва 6% от потребителите в Съюза обаче пазаруват по интернет зад граница. Не това обаче е целта ни, казва тя. Не ни е нужно да поддържаме 27 мини онлайн пазара в ЕС и така да лишаваме потребителите от единен граждански пазар, при който имат избор и възможност да се възползват от конкурентни цени. Затова искаме да укрепим доверието на потребителите в единния европейски пазар, като въведем комплекс от общи правила, с които те да знаят какви са правата им и да си осигуряват нужната защита при необходимост.

Последните проучвания на Евробарометър показват, че потребителите нямат доверие на възможностите за защита на правата им в други държави-членки и затова не пазаруват трaнсгранично, казва Кунева. От друга страна, бизнесът се въздържа да продава през граница заради разходите, свързани със съобразяване с фрагментираното законодателство за защита на потребителите в отделните страни. Промените, които предвиждаме, ще създадат една по-сигурна база както за потребителите, така и за бизнеса.

Надявам се, че ще мога да защитя правото на потребителите при електронната търговия и те да се уверят в почтеността на продавача, както вече е в Дания например. Така ще започнат да се ползват с равни права при закупуването на диск с музика от магазин и при изтеглянето на музикални изпълнения от платени сайтове в интернет, казва Кунева.

Материал на ipo.bg

Сега ще видим дали наистина има такова животно като интернет пазар у нас

През миналата седмица станахме свидетели на едно крайно смислено действие от страна на българското правителство. Най-накрая. Управниците ни осъзнаха, че електронната търговия в България трябва да я има. И то не просто като феномен, който хората да гледат с широко отворени очи и да възклицават удивено, а като част от ежедневието.

Защото досега я спъваха брутално със закон, забраняващ авансовото плащане. Точно заради това онлайн търговията все още е в зародиш, казва председателят на Асоциацията на електронните търговци Пламен Узунов. Иначе влизането ни в ЕС е било идеалната предпоставка за бум на интернет пазара у нас. Предпоставките ги има – хората в България (или поне по-голямата част от тях) са достатъчно узрели, за да осъзнаят, че не е необходимо да чакат няколко часа по опашки и да тропат с крак по пода, за да си купят килограм краставици и домати. Нужно е да потропнат с няколко пръста по клавиатурата и хоп, готово – всичко идва у дома.

Все пак остава още една неяснота в Закона за защита на потребителите, заяви Узунов. Търговията с хранителни добавки остава забранена, защото те попадат под контрола на закона за храните, смята той. А защо да не се търгуват и те през интернет? Какво толкова им е специалното? На Запад хората продават и лекарства през мрежата, защо ние трябва да сме изключението, което потвърждава правилото? Никой не знае. Просто ей така някой е решил, че трябва.

Въпреки всичко първата и може би най-важна крачка е направена. Сега всъщност ще видим колко сме hi-tech. Защото, ако досега закон спъваше търговията, в момента единственото, което може да я спре, е липсата на клиенти. Макар че такъв сценарий е малко вероятен. Все пак времето ще покаже.

Христо Ласков
Пари