Обновена и преработена интернет страница на БАН с нов дизайн и връзки бе пусната в края на февруари. Адресът на академията остава същият - www.bas.bg.

И досега представителното лице на академията в глобалната мрежа даваше възможност за достъп до голямо количество информация и научни статии на изследователите от БАН. Това бе и една от причините, поради които по добро електронно представяне на академичните звена и на работата на българските учени БАН бе класирана от световната оценителска мрежа Уебометрикс на 55-то място сред водещите 100 научни институции в Европа, сродни на нашата академия. Сега амбицията на уебдизайнерите на водещата ни научна организация е да се придвижи БАН още по-напред в международната класация.

Сайтът дава възможност за лесен достъп до интернет страниците на отделните институти на академията в 8-те научни направления, до информация за над 40 научни списания издавани от БАН, продукти в полза на науката, за международното сътрудничество с учени и организации от петте континента, фотогалерия, новини и пр. Централната атракция в новия сайт е олбразът на златната тракийска маска, която археологът Георги Китов откри т.г. в могила в Сливенско.

БАН всеки ден пуска в интернет данни за радиацията от UV лъчите

От около половин година Геофизичният институт прави редовни изследвания и на ултравиолетовата радиация, Информацията за вредните лъчения може да бъде видяна от всеки на сайта, където се публикува редовно. За самите учени това било голямо предизвикателство, тъй като никой преди не бил правил подобни изследвания. До тази година се работело единствено с прогнози на базата на изследвания в другите страни. Чак сега учените успели да сверят оценките си с действителността. Слава богу, опасното лъчение се оказа в границите на очакваното, разказва ст.н.с. Николай Милошев.

Ултравиолетовата радиация е три типа в зависимост от дължината на вълната - UVA, UVB и UVC. UVA е с дължина на вълната между 320 и 400 нанометра, което е точно преди видимата област. Резултат от нея е слънчевата топлина - от нея човек рискува топлинен удар, но не и кожни или очни проблеми.

Именно ракът на кожата и катарактата са рисковете, които крият UVB лъчите в биологично активния диапазон от 280 до 320 нанометра. Те са тези, чието наблюдение е най-важно. Лъчите под 280 нанометра -UVC - не достигат до Земята и биха били смъртоносни за обитателите й.

Степента, в която опасните лъчи проникват до повърхността, зависи от дебелината на озоновия слой. Неправилно е да се говори за озонова дупка, всъщност става дума за изтъняване, казва ученият. Слоят над нашата страна все още е в пределите на нормалната дебелина от 4-5 сантиметра, която, макар и да изглежда незначителна, пази живота на планетата.

На сайта на института може да се проследи лъчението на три места - в София, на Витоша и в крайморската база Шкорпиловци. Догодина учените планират да публикуват и подробна информация за значението на показателите, времето, което можем да прекарваме в зависимост от типа на кожата ни, и рисковете, които поемаме. По-светлите хора са значително по-предразположени към кожни проблеми и трябва да бъдат внимателни към показателите за лъчението.

Не бива да се забравя, че ултравиолетовите лъчи са вредни и през зимата, тъй като неутъпканият сняг може да отразява до 80% от тях.

24 часа

Това са поне 1000 теми
Физици от БАН нови медицински методи и апарати за диагностика и лечение на рака

Велиана Христова

Едва ли много хора знаят, че в България е създадена апаратура, с която се прави ранна диагностика на рак на кожата и това опасно заболяване може да бъде открито, още преди да са се появили стандартните му признаци. Процедурата на тази оптична биопсия е бърза - насочва се лазерен лъч от “фенерчето” към кожата и на компютъра излизат данни за състоянието на тъканта.

Създателите на апарата - ст.н.с. Лъчезар Аврамов и д-р Катя Борисова от Института по електроника при БАН, го показаха вчера пред министър Даниел Вълчев, който за пореден път посети с журналисти звено на академията. Лъчезар Аврамов създава своята проблемна група по биомедицинска фотоника към Лабораторията за лазери с кондензирана среда преди 10-ина години. Става дума за ново научно и технологично направление - приложение на светлината и на лазерите за медицински цели, което в последните години е едно от най-динамичните в науките за живота, обяснява Аврамов. В нашата област всяко ново знание много бързо се превръща в медицинска технология и влиза в клиниките, твърдят двамата учени. За да се стигне до технологията и до апаратите за прилагането й обаче, първо се започва с изучаването на оптичните свойства на тъканите - т.е. как те се променят, когато започва болестта. Меланомата например е най-злокачественият вид рак на кожата и ранното му откриване дава огромни шансове на болния при определяне на вида на терапията и успешното лечение.
Разбира се, физиците от лабораторията осъществяват изследванията си в тясно сътрудничество с медиците от клиниките към Медицинския университет в София. Лъчезар Аврамов и Катя Борисова отдавна работят със специалисти от Националния онкологичен център, а напоследък - и с новосъздадения частен Медицински център по интегративна медицина в столичния кв. Дружба, единствен по рода си в страната. В момента с доц. Борислав Владимиров от болница “Царица Йоана” (бившия ИСУЛ) разработват технология за ранна диагностика на злокачествените гастро заболявания. С удоволствие посочват една от грамотите, които висят на стената - получили са първа награда на Конгреса по гастроентерология. А с д-р Красимир Коев от Александровска болница екипът е разработил и внедрил система за обезболяване и ускоряване на регенерацията на тъканите при рани и операции. Сега разработват и медицински лазерни технологии за вътрешновенно облъчване на кръвта. Тази технология е непозната за България, а е лесно приложима - просто едно боцване с иглата, обяснява Аврамов. Приложението е многопосочно - дава много добър ефект при различни болести и особено при подготовка на онкоболни за операция или при възстановяването им след това.
Проблемната група на Аврамов е единствената в Източна Европа, която работи в областта на биомедицинската фотоника. За чисто научните изследвания е номинирана с още 7 колектива от Европа от различни области на науката за наградата “Декарт” на Европейския съюз за изключителни заслуги в изследванията (т.нар. научен Оскар). Нашите учени са били класирани трети в цяла Европа!
Стигаме, разбира се, до проблемите. За мизерното финансиране на науката у нас вече им е омръзнало да говорят. Споменават само, че след като 2005 г. бе обявена за година на физиката и у нас премина под егидата на президента Първанов, през следваща година Националният фонд за научни изследвания в МОН просто прекрати конкурсната програмата за финансиране на проекти във физиката и химията. Оставиха само конкурс специално за вузовете. А нашата наука е интердисциплинарна - ние работим постоянно заедно с химици, микробиолози, медици от другите институти на БАН и от университетските болници, казва Катя Борисова.
Има и друг проблем, който не зависи от парите, казва Аврамов. Това е слабият интерес от страна на нашите клиники към модерните технологии и апарати. Клиниките са нашият основен потребител, но у нас няма никаква политика за внедряване на новостите, Министерството на здравеопазването изобщо не се интересува от това, казват учените. Наистина човек се изумява - има готов супер модерен научен продукт, създаден в България, а няма къде да се приложи. Нищо че внедряването на научни продукти и технологии е основна цел на стратегията за развитие на ЕС. Във всяка друга държава всички болници и поликлиники отдавна щяха да са снабдени с подобна апаратура за ранна диагностика или пък за бързо заздравяване на рани! Аврамов посочва, че в Москва например правителството на града има специална програма за внедряване на подобни нови лазерни апаратури - разписана по месеци и години, заедно с парите за целта. А ние имаме изключително добри резултати и никой тук не се интересува от тях, кахърят се учените. Цената на модерните медицински апарати е между 5000 и 100 000 евро, но тези ари много бързо се възвръщат, казва Аврамов.
Може да се добави и още нещо - Катя Борисова е само на 30 години, но вече е в процедура за старши научен сътрудник II степен (доцент). По Седма рамкова програма за наука на ЕС тя ще бъде ръководител от наша страна в международен проект, “издава” тайна директорът на института ст.н.с. Радомир Еников. Водещ ще е английският проф. Таунсент и именно той е предложил българката за свой подгласник.
Повечето от научните разработки на нашия институт имат приложен краен продукт, но без чисто изследователската работа не е възможно да се печелят приходи, казва Еников. Някои международни проекти са само за изследвания и не носят пари, но чрез тях учените ни стават известни по света и след това е по-лесно да спечелят и договори, които носят приходи, добавя той. От бюджета, който държавата отпуска за БАН, се покриват само заплатите, ток и парно, а всичко останало - от телефонните сметки, канцеларските материали и до компютрите, институтът плаща със собствени средства. Парите идват от договори в ЕС, от НАТО, от сродни научни институции и фирми на Запад. Националният фонд за научни изследвания спря да прави конкурси по научни области, в които да можем да участваме с проекти, недоумяват учените от института. Апаратурата за изследванията им, е много скъпа, защото се произвежда по поръчка от научните организации в единични бройки. Всъщност, цялата работа тук се върши или със стари апарати, или с уреди, които се правят на място в института. Успели са да отделят 8000 евро от договора на една от изследователките по програма на НАТО и да закупят специална пещ за изпичане на покрития, нанесени с плазмена струя, получена чрез изпаряване с лазер.
Институтът по електроника, създаден през 1962 г., сега носи името на основателя си акад. Емил Джаков - пионер в развитието нарадиофизиката и електрониката у нас. Сега има 14 лаборатории в три области - физическата електроника, квантовата електроника и радиофизиката. Всяка от тях прави качествена наука, но стига и до приложен резултат. Тук са създадени първият лазер у нас, първият лидар, за пръв път - плазмотрон, инсталации за електронно-лъчево заваряване, преносим микровълнов влагомер и пр. В момента учените от института работят по договори със свои колеги от подобни институции и фирми в цяла Европа, Индия, Русия, Китай.
Не по-малко интересни от медицинските апарати са лазерите с приложение в метеорологията и оптичният радар за лазерно сондиране на атмосферата, лидарните установки за изследване на атмосферни замърсявания, пикосекундният лазер с приложение в далекосъобщителната техника, сензори за химически газове и пр. Особена гордост за института е създаденият тук високочувствителен лазерен магнитометър, който “улавя” магнитни промени, милиони пъти по-малки от тези на земното магнитно поле. Единствени в Югоизточна Европа сме създали и ползваме такъв прибор, поясняват учените. Институтът обменя данните от магнитометъра с магнитните обсерватории в Швейцария и Италия. А освен това с него може да се определят всякакви метални примеси в керамиката, намерена от археолозите, и древните находки да бъдат точно датирани. С магнитометъра могат да бъде посочено също и мястото на все още скрити в земята археологически артефакти. И най-вече - може точно да бъде изследван съставът на различни вещества, съдържащи дори наночастици. Или пък да се използва за магнитна кардиограма при увреждане на сърцето.
Всъщност, в този институт на БАН за пръв път са се работили нанотехнологии и са били изследвани материали с наноразмери, които навремето се наричаха иначе - субмикронни размери. С мощен газов лазер се изпарява даден материал, изпаренията се охлаждат върху плаки и се получават слоеве с наноразмери на частиците. Интересно е например нанасянето на свръхтвърди покрития - да речем от волфрам върху изделия от по-мек и евтин метал за нуждите на индустрията или за военните, от които учените вече са имали поръчки, разказва Еников. Или пък лабораторията по плазмохимия, в която се получава ситен силициев (кварцов) прашец за различни цели в електрониката. Преди 1989 г. в института съдали дори установка и пещ за производството в химкомбината във Враца, но после те… се оказали ненужни. Изследвания на празмената струя нашите учени сега осъществуват съвместно с колеги от университета в Ливърпул и от ссроден институт в Германия.
Малко неочаквано се оказва, че в института сега работят вече 32-ма млади учени под 35 г. Десет от тях са доктори, 8 очакват защита, 4-ма се готвят за старши сътрудници II степен. Сега докторантите на института са 8, а за последните 6 години - 29. голямото бягане на Запад свърши, смята директорът Еников. Младите учени, особено защитилите дисертация, вече остават тук, твърди той. Проблемът обаче е, че са все по-малко кандидатите за докторантура. Причината? Не се живее с 250 лв. доход на месец!

Велиана Христова
Дума