Бистра Димова е маркетинг директор във фирма за козметика, изключителен дистрибутор за българския пазар на известна френска фирма. Пътува много и отдавна е открила предимствата на кредитната карта. Не веднъж обаче й се е случвало в чужбина в магазин или хотел да приемат или не една от двете й международни реномирани карти -Visa и MasterCard. Затова, след като в България започна инвазията на кредитните карти, Бистра се ориентира към различни картови продукти на банките, за да си осигури повече свобода и независимост при пътуванията.

Противно на очакванията й, че ще бъде желан клиент за тях, тъй като печели достатъчно (над 60 хил. лв. годишно), а стандартът и на живот е значително над средния, тя се сблъсква със странен парадокс. Преди едно от пътуванията си решава да се възползва от опцията на реномирана българска компания, която като част от програмата си за лоялност е дала възможност на клиентите си да се сдобият с VIP кредитна карта от голяма местна банка. С изумление Бистра Димова разбира, че след като е описала обстойно всички изисквани данни (платежоспособност, платени данъци, семейно положение, притежавано имущество, задължения към други банки и т.н.) и въпреки препоръката за лоялен клиент, банката А отказва, фактът, че е чакала повече от две седмици, за да бъдат проучени декларираните от нея обстоятелства, можеше да бъде преглътнат, ако банката поне бе дала обяснение защо я отхвърля. Когато имаш препоръка за VIP клиент едва ли причината е липса на платежоспособност.

Макар да не може да се говори за тенденция, такива случаи не са изключение.

Пощенска банка, която е един от лидерите на картовия пазар у нас (над 320 000 карти към август 2007 г.), определя платежоспособността на клиента си на основата на определени показатели, заявиха от банката пред BusinessWeek България. Всеки от тях влияе върху кредитната оценка, която е комплексен анализ на информацията, дадена доброволно от клиента в заявлението договор за издаване на кредитна карта. Освен от кредитния регистър на БНБ банката черпи информация от собствената си база данни, както и чрез други публични информационни източници, допълват от Пощенска. Централният кредитен регистър в БНБ е само един от начините за проверка, който задължително ползват банките. В него влизат данни за цялата задлъжнялост на клиента към банковата система, но без имената на институциите, отпуснали кредита или кредитната карта. Проверка се прави и в НОИ, а някои банки изискват и документи за платени сметки към доставчиците на комуналнобитови услуги - ток, телефон, парно и др.

ОББ се придържа към същата процедура, като особеното при тях е, че анализират и пазарната позиция на съответния работодател на клиента, на сектора и перспективите за развитие на самия клиент.

В практиката се срещат и случаи банка да откаже кредитна карта с мотива, че тя ще бъде издадена, ако желаещият закрие вече притежаваната от него, но в друга банка. “По принцип институцията не поставя такова условие, но подобно изискване може да възникне единствено при прекомерна кредитна задлъжнялост”, беше официалният отговор на Банка Пиреос. Целта е да се даде на клиента възможност за избор кои продукти на коя институция да ползва в бъдеще, допълват още от банката.

Прилагат ли банките забранени удари в “джентълменската” битка за клиенти и дали в съревнованието помежду им за сладката хапка - кредитните карти, не им загорчава на същите тези, толкова ухажвани клиенти? Трудно е да бъде даден еднозначен отговор. Дори тези, които признаха, че се срещат и непозволени удари, не пожелаха да застанат с името си. На такава позиция са мениджъри на две от петте най-големи банки и една от по-малките.

Разпространеното становище в банковите среди е, че най-настъпателни в тази конкуренция са Първа инвестиционна банка, Пощенска и Райфайзенбанк. Официалният отговор обаче на всички банки, към които се обърна със запитване BusinessWeek България, гласеше, че нямат изискване към клиентите си да си закрият налична кредитна карта, за да им бъде издадена тяхна, и че единственото, за което се проверяват клиентите, е платежоспособност. Така твърдят от Пощенска банка, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк, Банка Пиреос. Всички те са единодушни, че няма изискване или ограничение колко карти да притежава един клиент или какъв да бъде общият лимит по тях.

ОББ не изисква от клиентите да закриват ползваните от тях продукти от други финансови институции, съобщиха от пресцентъра им. “За съжаление повечето банки прилагат тази нелоялна практика. В крайна сметка това ощетява клиентите, тъй като се налага против желанието им те да се разделят с удобни, ползвани и познати за тях продукти”, допълниха от банката.

Картовият пазар се разви рязко през последните години, като очакванията са той да расте с бързи темпове. По данни на самите банки тенденцията на нарастване се запазва. Броят на издадените кредитни карти от Пощенска е с 30-40% повече спрямо края на 2006 г. към началото на октомври 2007 г. Новоиздадените от ОББ кредитни карти са с над 60% повече в сравнение със същия период на 2006 г., Банка ДСК отчита ръст от 50%, Райфайзенбанк - 100%, а за една година броят на картите, издадени от Банка Пиреос, се е увеличил със 150%. Интересът към сегмента е обясним, като се има предвид, че лихвата по кредитните карти варира между 16 и 18% (двойно по-ниска по останалите кредити).

Битката за клиенти обаче с не до там fair play прийоми се води не само на територията на картовите продукти, заяви за BusinessWeek България висш мениджър на една от петте големи български банки. Тя е и в стимулирането на клиентите да ползват само банкомати и ПОС терминали на определена банка (понякога и ултимативно), в рефинансирането на кредит от една банка от друга банка с 1% по-ниска лихва и редица други. Големият проблем обаче е, че клиентът не може да си създаде кредитна история в една банка, а тя е толкова важна за взаимоотношенията му с нея, колкото здравното му досие е от съществено значение за личния му лекар, твърдят банкери.

Юлия Дончева
BusinessWeek

ДОКАТО ЧАКАШЕ на светофара, Гари Томсън от Бостън си плати тока по мобилния телефон. А за следващия светофар планира да си уреди сметките за вода. Вече трета година инвестиционният посредник съчетава работата с битовите задължения и така поддържа доста добър баланс. И най-важното - никога не губи време, за да плаща сметки.

Много скоро по подобие на Гари всеки българин, който пожелае, ще може да извършва мобилно разплащане. Всъщност Мобилтел пусна такава услуга, но поради липса на договори с дружествата за комунални услуги и други търговци, на този етап абонатите на най-големия оператор могат да си платят само сметката за телефон. Всъщност предложението на М-Тел е ограничено само за клиентите на оператора.

Съвсем друга е идеята на СЕП България, която готви мащабен проект, включващ всички участници на пазара -мобилни оператори, банки, търговци. Българското дружество получи в края на юни съгласие за издаване на лиценз от БНБ за извършване на дейност като системен оператор на платежна система.

Скоро мобилният телефон ще замести портмонето. Плащането чрез клетъчно устройство се опитва да възпитава у клиента лоялност. За емитента на кредитните карти мобилните разплащания предлагат златна възможност за увеличаване на техния дял от рентабилния кешов пазар. Мобилните оператори пък се нуждаят от нова функция, за да продават повече устройства. А нямащите време потребители пестят време за чакане по опашки. Тази година McDonald’s планира да разшири своя пилотен проект PayPass c MasterCard и да постави терминали за мобилно разплащане на 13 500 свои ресторанти.

Компаниите за картови разплащания, които в момента се опитват да мигрират към мобилни платежни системи, изненадващо откриха един приятен факт. Мобилните разплащания карат купувачите да харчат повече. Проучванията на American Express показват, че продължителността за ExpressPay транзакция е по-кратка от две плащания кеш и с кредитна карта. Клиентите, използващи ExpressPay, увеличават своите транзакции средно на ден с 20-30% в сравнение с другите типове плащания.

Всъщност как телефонът се превърна в разплащателно средство? Първо потребителят отива и регистрира тази услуга при мобилния си оператор. След това с помощта на малък софтуер, инсталиран в SIM картата, той управлява парите си през менюто на своя телефон. Достатъчно е да влезе там и при получаване на заявка за плащане да я потвърди или отхвърли с “Да” или “Не” и да въведе своя PIN код. Освен през телефона разплащането с малки суми може да става и с микрочип, което представлява т.нар, мобилно портмоне с максимум 200 лева вътре. Всеки търговец ще има терминал, на който чрез чипа и т.нар, система touch and go потребителят ще плаща дребни суми. Ако клиентът няма достатъчна наличност в сметката, може да поиска заем от приятел, който да му прехвърли пари в неговата сметка.

Последните изчисления на GSM Association показват, че мобилен телефон притежават 80.2% от световното население, докато компютри имат много по-нисък процент (неблагоприятно съотношение за електронните плащания). Според проучване на Tower Group 118 млн. европейци, 145 млн. азиатци и 22 млн. американци възнамеряват да използват мобилния си телефон, за да плащат сметки.

44% от 5600 абонати на мобилен телефон на четири континента в анкета на Mobinet study твърдят, че искат да използват GSM-a си за малки кешови плащания.

Глобалната мобилна търговия според Telecom Trends International (www.telecomtrends.net) ще привлече 1.7 потребители през 2008 г., които ще участват в транзакции на стойност $554 млрд.

От СЕП България планират да финализират проекта си до края на март 2008 г. Плановете на българската компания са мащабни: системата, която изграждат, е стъпила върху технологичните стандарти на Single Euro Payments Area (SEPA) - проект за изграждането на единно електронно евро, което влиза в сила от 1 януари 2008 г. Това ще позволи на всеки да плаща своите сметки с електронни пари. Това ще става по четири начина - кредитен трансфер, директен дебит, картово или мобилно разплащане. ЕС в момента създава т.нар. Паневропейска клирингова къща, която ще извършва общата обработка на електронното евро. Когато влезе в Еврозоната след 2-3 години, България ще бъде част от тази система. Целта на Европейската централна банка е до 2030 г. да изчезнат книжните пари и да се плаща само с електронни.

Сега у нас има над 1 млн. регистрирани търговци, които ползват 450 хил. касови апарата, де факто има по-малко от 20 хиляди постерминала, по-голямата част от които трябва да бъдат подменени. СЕП България възнамерява да изгради цялостна електронна инфраструктура от терминали и информационни системи, които ще позволят мобилното разплащане. Инвестицията за проекта се предвижда да бъде минимум 15 млн. лева за близките 3 години. Това не означава, че СЕП България ще се превърне в събирач на комисиони между банките и операторите, подчертава Атанас Шарков, главен оперативен директор в СЕП България и бивш директор за бизнес развитие в софтуерната компания Сирма Груп, която в момента се явява акционер и технологичен партньор. Играчите в системата ще бъдат таксувани с еднократна годишна сума в размер между 5000 и 25 000 лева. Всъщност крайните търговци ще плащат за извършените транзакции, което се очаква да увеличи стойността на стоката за крайния клиент. Само че Шарков ме опровергава: “Нищо подобно, стоките ще поевтинеят. В момента Топлофикация, за да си събере сумите, праща съобщения, изразходва бензин за транспорт, освен това плаща за офис и служител, който да прибира сумите. Същевременно самият клиент хаби средства за транспорт, време и нерви.” Крайната цена на мобилната покупка, обобщава Шарков, ще бъде много по-ниска.

Той съобщава, че СЕП България вече работи по изграждането на инфраструктурата повече от 1 година и е на етап, в който до два месеца ще започне да интегрира участници - банки, мобилни оператори, търговци, ютилити компании.

По думите на Христо Вълев, инвестиционен мениджър в Адванс Екуити Холдинг - мажоритарен акционер и финансов партньор в СЕП, компанията е започнала преговори с мобилните оператори, които са заявили интерес. В този контекст решението на М-Тел да пусне своя финансова услуга Quick pay от 1 август е повече от странно. “Чрез услугата си Quick pay М-Тел показа, че вярва в бъдещето на мобилното разплащане. Но това е само началото, което те са направили. Ние искаме да изградим система, която е универсална - клиентите не се интересуват кой е техният мобилен оператор, те искат да имат достъп до мобилното разплащане” - убеден е Шарков. По думите му банките отдавна са осъзнали този факт, неслучайно техните терминали работят и с Visa, и с Mastercard. Тоест универсалността води до масовост на използване на услугата. Отговорите, които получи BusinessWeek България от останалите два оператора, показват, че и те предлагат услугата мобилно разплащане. От пресцентъра на Глобул съобщиха, че техните абонати имат възможност да плащат сметки по телефона чрез системата ePayVoice. “Разликата е, че обаждането за абонатите на М-Тел е безплатно, а нашето е платена услуга” - уточняват от телекома. Те твърдят, че Мобилтел всъщност брандира вече съществуваща услуга и като доказателство за това цитират думите на изпълнителния директор на ДАТАМАКС (фирмата, разработила технологичната платформа на Мобилтел) Георги Маринов, който казва пред в. “Дневник”: “Услугата стъпва върху платформата на системата за телефонни плащания ePayVoice и може да се каже, че технологията е старата, нов е само финансовият модел, при който телефонното обаждане вече е безплатно.”

От Вивател съобщиха, че предлагат sms плащане, което става от сметката на банковата карта, без да е необходимо да бъдат използвани банкомат, POS или интернет. “Покриването на комуналните сметки обаче е достъпно само за транскард картодържатели, уточнява Рени Каракановска от отдел Продуктов мениджмънт на най-младия мобилен оператор у нас. - Очакваме и двете услуги да стартират през август, началото на септември.”

По данни на Алфа Рисърч приблизително 2/3 от пълнолетното население на България вече ползва услугите на някой от Мобилните оператори. Като този процент е много по-висок в столицата и хората в активна възраст - 92% от хората под 30 години, притежават мобилни телефони, при хората на средна възраст (от 30 до 50 години) този дял е около 80%.

РАЗНОВИДНОСТИ НА МОБИЛНОТО РАЗПЛАЩАНЕ

Мобилно разплащане в днешно време е едно генерично понятие. Различни услуги ползват един и същ термин. Накратко могат да се разделят на три типа:

- клиентът зарежда пари в банковата си сметка през системата на PayPal ги управлява чрез интернет канали или sms. Предимството на тази платежна система е, че тя е глобална. Недостатък е, че изисква както потребителят, така и търговецът да имат сметка в тази система, която отново е затворен тип. Полезна е за търговия с т.нар. дигитални стоки (тези, които се продават в интернет).

3. МОБИЛНИЯТ ТЕЛЕФОН КАТО ИНТЕРАКТИВЕН ТЕРМИНАЛ. Той дава възможност на потребителя да управлява 5 сметки (ако има такива) в три различни банки. Това е предложението на СЕП България.

Десислава Митова
BusinessWeek