Меглена Кунева: Пазаруващите онлайн нямат нужната защита

Потребителите, които в момента пазаруват онлайн, нямат нужната защита, казва еврокомисарят по въпросите на политиката за защита на потребителите Меглена Кунева. За да осигурим това ниво на защита, трябва да обърнем внимание на няколко конкретни проблема, засягащи електронната търговия. Визирам (не)доставката на стоката, дефектни продукти, условия за връщане на стоките и несигурността за т.нар. „период за размисъл“, както и подходяща система за обезщетения, казва Кунева. Конкретно при електронна търговия възникват и редица проблеми – разнообразни схеми за измами от типа на chain letters, пирамидални структури, phishing и пр. водят до необходимост от адекватни решения.

В момента общо 58% от БВП на ЕС идва от гражданското потребление, казва еврокомисар Меглена Кунева. Едва 6% от потребителите в Съюза обаче пазаруват по интернет зад граница. Не това обаче е целта ни, казва тя. Не ни е нужно да поддържаме 27 мини онлайн пазара в ЕС и така да лишаваме потребителите от единен граждански пазар, при който имат избор и възможност да се възползват от конкурентни цени. Затова искаме да укрепим доверието на потребителите в единния европейски пазар, като въведем комплекс от общи правила, с които те да знаят какви са правата им и да си осигуряват нужната защита при необходимост.

Последните проучвания на Евробарометър показват, че потребителите нямат доверие на възможностите за защита на правата им в други държави-членки и затова не пазаруват трaнсгранично, казва Кунева. От друга страна, бизнесът се въздържа да продава през граница заради разходите, свързани със съобразяване с фрагментираното законодателство за защита на потребителите в отделните страни. Промените, които предвиждаме, ще създадат една по-сигурна база както за потребителите, така и за бизнеса.

Надявам се, че ще мога да защитя правото на потребителите при електронната търговия и те да се уверят в почтеността на продавача, както вече е в Дания например. Така ще започнат да се ползват с равни права при закупуването на диск с музика от магазин и при изтеглянето на музикални изпълнения от платени сайтове в интернет, казва Кунева.

Материал на ipo.bg

Свобода за е-търговията!

Сега ще видим дали наистина има такова животно като интернет пазар у нас

През миналата седмица станахме свидетели на едно крайно смислено действие от страна на българското правителство. Най-накрая. Управниците ни осъзнаха, че електронната търговия в България трябва да я има. И то не просто като феномен, който хората да гледат с широко отворени очи и да възклицават удивено, а като част от ежедневието.

Защото досега я спъваха брутално със закон, забраняващ авансовото плащане. Точно заради това онлайн търговията все още е в зародиш, казва председателят на Асоциацията на електронните търговци Пламен Узунов. Иначе влизането ни в ЕС е било идеалната предпоставка за бум на интернет пазара у нас. Предпоставките ги има – хората в България (или поне по-голямата част от тях) са достатъчно узрели, за да осъзнаят, че не е необходимо да чакат няколко часа по опашки и да тропат с крак по пода, за да си купят килограм краставици и домати. Нужно е да потропнат с няколко пръста по клавиатурата и хоп, готово – всичко идва у дома.

Все пак остава още една неяснота в Закона за защита на потребителите, заяви Узунов. Търговията с хранителни добавки остава забранена, защото те попадат под контрола на закона за храните, смята той. А защо да не се търгуват и те през интернет? Какво толкова им е специалното? На Запад хората продават и лекарства през мрежата, защо ние трябва да сме изключението, което потвърждава правилото? Никой не знае. Просто ей така някой е решил, че трябва.

Въпреки всичко първата и може би най-важна крачка е направена. Сега всъщност ще видим колко сме hi-tech. Защото, ако досега закон спъваше търговията, в момента единственото, което може да я спре, е липсата на клиенти. Макар че такъв сценарий е малко вероятен. Все пак времето ще покаже.

Христо Ласков
Пари

Разрешиха авансовото плащане

Интернет-купувачите ще могат спокойно да заплащат стоката си в момента на поръчката, ако желаят, а не задължително да чакат 7 дена, за да се издължат на търговците. Това гласи новата редакция на чл. 53 от Закона за защита на потребителите, който бе одобрен днес от парламентарната комисия за икономическа политика. Според досегашния текст на закона, електронните мягаазини нямаха право да изискват и да приемат аваносово плащане за срок от 7 дена след доставката на поръчаната стока. Това създаваше много неудобства на купувачите, несигурност у търговците, че ще си получат дължимите суми, и в крайна сметка ограничаваше електронните разплащания у нас.
„Във връзка с проведеното днес заседание на комисията по икономическа политика по Закона за защита на потребителите и в частност чл. 53 с радост ви уведомявам, че новата редакция на разпоредбата позволява осъществяването на плащания по електронен път от потребителите по Интернет, съобщи главният секретар на Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ) – адв. Николай Кискинов.
Новата редакция на чл. 53 ЗЗП е следната:
чл. 53 (1) Доставчикът няма право да приема авансово плащане, освен при изрично съгласие на потребителя за това.
(2) Алинея 1 не се прилага при предоставяне на услуги на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия и при предоставяне на електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения.
Това означава, че електронните магазини ще имат възможност да приемат плащания по електронен път за стоки и услуги.
Предстои приемането на ЗЗП второ четене в пленарна зала. Очаква се депутатите да утвърдят текста, изготвен от комисията по икономическа политика.

След евентуалното му влизане в сила електронните магазини ще могат по свое усмотрение да въведат новата мярка в сайтовете си за електронна търговия. Това може да стане чрез въвеждането на бутон „съгласен съм да платя авансово“, който потребителят да може да натисне пори поръчка, или пък чрез самия договор за покупко-продажба.
Изготвеният текст на прословутия чл. 53 категорично е победа за електронните магазини след неколкомесечната им борба да получат правото на т. нар. авансово плащане.

Computerworld

Отпушиха търговията през интернет

Депутатите отвързаха ръцете на търговците в интернет. При покупка от електронни магазини авансовото плащане ще е възможно при изрично съгласие на потребителя. Това гласят промени в Закона за защита на потребителите, приети вчера от парламентарната икономическа комисия. Ако си поръчаш нещо по интернет, означава, че даваш изрично съгласие за авансово плащане, каза председателят на комисията Йордан Цонев.
Търговецът в интернет не може да приеме плащане до 7 дни, след като стоката е доставена, гласят сегашните текстове от Закона за защита на потребителите. Наред с това електронните магазини нямат право да взимат лични данни за купувача.
Затова има реална опасност хората да поръчват по интернет, да ползват стоките, а после да не платят, опасяваха се собствениците на електронни магазини.
В България има 300-400 електронни магазина, сочат данни на Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ).
Техника, книги и подаръци най-често се купуват онлайн. Годишните продажби на техника през мрежата в страната са за 20 млн. лв., а на книги – за около 1 млн. лева.
Въпреки ширещото се пиратство българите пазаруват и много филми през мрежата. Голямо е търсенето и на луксозни стоки за подаръци.

Стандарт

Член 53 ПОБЕДА

Родният електронен бизнес получи зелена светлина от Комисия по икономическа политика, която разреши авансовото плащане при покупки по интернет.

Комисия по икономическа политика разреши авансовото плащане при покупки по интернет, но само при изрично съгласие на потребителите. По този начин бе уважено и искането на Българска асоциация за електронна търговия, обединяваща голяма част от представителите на този бизнес у нас.

Самата промяна стана по време на обсъждане на второ четене на промените в Закона за защита на потребителите. Според първоначалния вариант на чл. 53, който бе причина и за безпокойството на онлайн търговците, авансовото плащане беше забранено.

Преди 2 седмици парламентът прие на първо четене промените в закона, свързани с нелоялните търговски практики от страна на търговците спрямо потребителите. Според тях предварителните плащания с кредитни или дебитни карти ставаха невъзможни, което отрязваше всички възможни начини за плащане в мрежата са тотално отрязани. А тази промяна заплашваше целият интернет бизнес от изчезване.

« Предишна страницаСледваща страница »