Сергей Михайлович Брин - култова фигура в ИНТЕРНЕТ, един от основателите на корпорацията Google, твърде малко прилича на човек, притежаващ състояние от над 16 млрд. долара.

Брин живее в скромен, според американските стандарти, тристаен апартамент. Не притежава Ferrari, ни дори Mercedes или BMW. Той управлява екологично чист автомобил Toyota Prius и поощрява покупката на екологични коли от другите служители на корпорацията, като отпуска по 5 хил. долара за всяка от специален фонд.

Гигантът на информационните технологии - американската компания Google, неуморно набира точки на пазара. В годишната класация на 100-те най-скъпи компании в света, изготвена за британския вестник “Файненшъл таймс” от изследователската компания “Милуорд Браун оптимор”, корпорацията зае първото място, изпреварвайки друга високотехнологична империя - Microsoft.

Сергей Брин е на 33 години. Възрастта на Христос, в която повечето хора се утешават с мисълта: “Най-главното в моя живот предстои”. Малцина са тези като Брин, които с пълно право биха могли да кажат: “Вече съм свършил доста от важните неща”. Но той не го прави, защото е убеден, че още не е прескочил най-високата летва пред себе си. Сергей Брин има блестящо чувство за хумор и ирония, включително и към самия себе си. Не са му чужди нито здравият цинизъм, нито екстравагантността. Ето как описва събеседването си за приемане на работа в корпорацията Google бившият й директор по маркетинг и бренд-мениджмънт Дъг Едуардс: “Когато Сергей се появи, той беше обут в къси спортни панталони и тениска и караше ролери. Той хвърли бърз поглед върху резюмето ми и ме засипа с въпроси. С какви видове маркетинг съм се занимавал? Какви начини за измерване на ефективността съм използвал? Какви видове вирусен маркетинг познавам? Отговарях уверено, докато не стигнахме до последното питане: “А какъв е средният бал на училищната ви диплома?”. На това място направо се облещих срещу него - не бях мислил за средния си бал още от завършване на училище”. Това е класическа ситуация за Google. Компанията грижливо проверява училищните и университетските оценки на претендентите за работа. За нея бележките по английски и математика са показател за интелектуалния потенциал на кандидата, а средният училищен бал - критерий за способността да се реализира този потенциал.

Но най-сложния въпрос Брин пази за накрая. По думите на Едуардс това е и основният тест. “Ще ви дам пет минути. Когато се върна, искам да ми обясните нещо сложно, което още не зная”, казал шефът на Google и се отдалечил на ролерите си. На объркания кандидат му подсказали, че темата може да е всякаква - разказ за хобито му, професионален проблем или някаква новост, но задължително нещо, от което разбира. “По-късно научих, че Сергей иска това от почти всеки, който желае да постъпи на работа в корпорацията. - спомня си бившият директор. - Идеята е, че дори кандидатът да се е оказал неподходящ, работодателят не си е загубил времето напразно и е научил нещо ново.”

Впрочем момчешките прояви на Брин са само малък фрагмент от неговия бизнес портрет. Понякога той може да е повече от сериозен за годините си и дори досаден морализатор. Ето например един забележителен цитат от Брин: “Съвсем очевидно е, че всеки човек се стреми към успеха, но аз искам да си спомнят за мен като за новатор, като за нравствен човек, заслужаващ доверие и в крайна сметка е донесъл на света значителни промени”. Тъкмо на него принадлежи авторството на високопарния девиз на Google -

“Не причинявай зло”

Впрочем в Америка моралът е много важен компонент на предприемачеството. За Google става все по-трудно да запази кристална чистота на бизнеса си в условията на изострящата се конкуренция. Брин беше многократно критикуван за отстъпките, които направи пред властите на Китай. Те поискаха от корпорацията да сложат “филтри” в системата си за китайските потребители, които да спират изтичането на антиправителствена пропаганда в мрежата. Самият Сергей признава, че това не е най-добрият компромис в живота му. Макар че този ход позволи на корпорацията да остане и да се закрепи на китайския пазар, където днес Google обслужва 110 млн. потребители.

Славата ще те намери

Често наричат собствениците на корпорацията неправилни милиардери. Google никога не се е съобразявала с пазара и инвеститорите, а по-скоро ги е заставяла те да се съобразяват с нея. В средата на 90-те години Брин и Пейдж започват в Станфордския университет работа върху създаването на система за търсене, с чиято помощ потребителят да пътешества удобно из дебрите на безпорядъчно разрастващата се световна електронна мрежа. Тогавашните им цели били изключително научни. Младите хора само изпълнявали практическата част на докторските си дисертации. И успели. Решили да запознаят с творението си студентите. Резултатът бил зашеметяващ - броят на потребителите се оказал невероятно висок. Пейдж и Брин щяха да са лоши американци, ако не се бяха опитали да продадат своето “изделие”. Определили и цената му - един милион долара. Но AltaVista и Yahoo игнорирали високомерно предложението им. Според тогавашните представи новата търсачка не обещавала значителни печалби. Смятало се, че е достатъчно да има мощни информационни портали, които да бъдат натъпквани с огромни количества реклама. Удобството на потребителя било на второ място. За Брин и Пейдж пък “интересите на потребителя” се превърнали в трамплинът, който ги издигнал до върховете на бизнеса.

Двамата не харчели за реклама и не прахосвали спечеленото. Всеки долар отивал за усъвършенстване на системата. Задачата им била амбициозна - потребителят трябва да открие в информационното море тъкмо това, което търси, а не това, което искат да му предложат собствениците на информационните портали. През 1999 г. най-големите американски медии обърнали внимание на изключително високия ръст на броя на потребителите на Google. Не след дълго проектът бил затрупан от оферти на рекламодатели. Но Брин смятал, че основният бизнес на Google са потребителите. През първите години системата за търсене изобщо не била свързана с рекламни носители. Само информация! Животът обаче поставил нещата на местата им. В името на развитието на бизнеса си Google била принудена със свито сърце да обърне внимание на рекламодателите. Партньорът на Брин обяснил този компромис така: “Когато Сергей се запознае с някое момиче му казва: “Здравейте, аз съм президент на ИНТЕРНЕТ компания, която губи пари. Момичето, разбира се, отказва втора среща.

В случая с рекламите обаче се оказало, че нещата не са чак толкова страшни. Ако в резултат на търсенето рекламата те отведе на правилното място, всъщност може да бъде полезна. Така в дясната колонка на “прозореца” на Google започнали да се появяват рекламни обяви, свързани с ключови думи на търсенето. Този прост ход, позволяващ отделянето на просото от плявата, довел до невероятен успех и корпорацията започнала да се разраства стремително. През август 2004 г., когато Google стъпва на фондовия пазар, били публикувани резултатите от предишната й финансова дейност. Оказало се, че три години след създаването си компанията вече е била на печалба, което е изключително рядко явление в електронния бизнес. Скромните 7 млн. долара печалба били фиксирани през 2001 година. През следващата тя достигнала 100 млн., а през 2004 г. - 399 млн. долара.

Пуснатите за продажба на борсата акции на Google още първия ден поскъпнали от 89 на 100 долара всяка. Днес пазарната стойност на една ценна книга на корпорацията надвишава 500 долара. За 2006 г. Google е на трето място в САЩ по пазарна капитализация, която превишава значително 100 млрд. долара. Пред нея са само Microsoft и Wal-Mart.

Вратата на великите възможности

Личното състояние на Сергей Брин, което е изключително в акции на компанията, нараства също толкова стремително и днес е в размер на 16.6 млрд. долара. Собственикът му заема осмо място в списъка на най-богатите американци. Шефът на Google получава символична заплата от 1 долар годишно. През миналата година му е бил начислен бонус в размер 1723 долара и отпуснати 38.5 хил. долара за покриване на разноските по деловите му пътувания. Макар че хоризонтите пред неправилния милиардер Брин сега са изключително широки, той си остава предишният - обикновен човек, със закачлив и остър език. Сергей е запазил и студентската си привързаност към спорта. Любимото забавление на обитателите на главния офис на Google в предградието на Сан Франциско - Маунтин Вю са ролерите, с които те играят хокей на паркинга.

Брин не забравя и руските си корени. Често може да бъде видян в ресторант “Руската чайна на Кати” в Сан Франциско, където похапва блини, борш и пелмени с приятели. Неотдавна милиардерът реши да разшири своя бизнес кръгозор и стана изпълнителен продуцент на холивудската драма “Счупените стрели”, която скоро трябва да излезе по екраните.

За личния му живот се знае малко. Брин по правило избягва контактите с журналисти. Все пак през май се появи новината, че Сергей се е оженил за своята избраница Анне Войчицки на Бахамските острови и при строга секретност. Съпругата на милиардера притежава малка биотехнологична компания, чиито изследвания са свързани с идеята на шефовете на Google да съставят картотека на човешките гени, която да е достъпна за всички потребители.

Материал на вестник Банкер