Рядко (ако това изобщо се е случвало) някоя компания се е разраствала толкова бързо и в толкова много посоки като Google (Google) - най-популярната ИНТЕРНЕТ търсачка в света. Това се отнася за ръста на пазарната й стойност и приходи, за броя на хората, които ползват Google, за да следят новините или да получат информация за най-близката пицария, за броя на рекламодателите в сайта, на неговите адвокати и лобисти…

Но такъв устремен подем е достатъчен да предизвиква безпокойство - както параноично, така и оправдано. Списъкът с тези, които мразят Google или се страхуват от него, става все по-дълъг. Телевизионни мрежи, книгоиздатели и собственици на вестници имат усещането, че ИНТЕРНЕТ търсачката е завоювала позициите си, използвайки техните продукти, без да плаща за това. А телекомите като американския гигант “Ей Ти & Ти” (AT&T) и щатския мобилен оператор “Вирайзън уайърлес” (Verizon Wireless) се цупят, защото Google процъфтява, ползвайки безплатно техните честоти. Освен това Google се кани да наддава срещу тях в предстоящия търг за радиоспектър.

Но големият нов страх е свързан с поверителността на данните за неговите ползватели. Бизнес моделът на Google приема, че хората ще доверяват на компанията все повече информация за живота си, която ще бъде складирана в компютрите й. Тези данни започват със статистически файлове, в които се отразяват търсенията на потребителя, което всъщност представлява информация за неговите интереси и как той е реагирал на рекламите в сайта. Често тяхното съдържание се разпростира и до имейла на потребителя, до негови контакти, документи, счетоводни сметки, снимки, видеоматериали и т.н. В скоро време те може да започнат да включват даже медицинските картони и точното местоположение на потребителя (чрез номера на мобилния му телефон).

Често сравняват Google с “Майкрософт” (Microsoft). Но еволюцията на търсачката всъщност е по-близка до тази на банковата индустрия. Така както финансовите институции са станали хранилища на парите на хората и по този начин - пазители на лична информация за техните финанси, Google сега се превръща в “попечител” на далеч по-обширна и по-интимна информация за индивида. Разбира се, това се отнася и до конкурентите като “Яху!” (Yahoo!) и “Майкрософт”. Но поради самата скорост, с която Google събира тази съкровищница от информация, компанията ще трябва да провери и до какви предели обществото може да понесе това.

Често се оплакват от арогантността на Google, въпреки че в повечето случаи това е мнението на съперници, за които “гроздето е кисело”. Но много други биват отблъснати от прекалено самонадеяната самооценка на компанията за собствената й святост. Това в края на краищата е фирмата, избрала за свое корпоративно мото фразата “Не бъди зъл”. А както шефът й Ерик Шмит категорично напява, целта й “не е да прави пари”, а “да промени света”.

От обществена гледна точка основният принос на всички компании идва от това, че реализират печалби, а не че “раздават” безвъзмездно блага. А Google е добър пример. Като се оставят настрана всичките празни приказки за корпоративен алтруизъм, за “доброта” на световната ИНТЕРНЕТ мрежа, суперсилата й произтича от това, че тя доставя услуга, която потребителите смятат за много полезна - помага им да намерят информация (безплатно) и позволява на рекламодателите да представят своите продукти, като фино се прицелват в тази аудитория.

Банкеръ