Търсачката поддържа устремния си растеж, обмисля нови форми на бизнес

Google обяви пускането на Android - собствена оперативна система за мобилни телефони, и на OpenSocial - собствен стандарт за свързване на приложения от различни онлайн социални мрежи. Според изтекла по блоговете информация през ноември Google е подала молба за патентоване на приложение, с което потребителите ще “сглобяват” разнороден уеб контент от мрежата. На свой ред Google ще публикува целеви реклами към такъв контент. Гигантът стартира кампания и за набиране на рекламодатели.

Ефектът от тези проекти умножава многократно полезното пространство, където Google може да продава всемогъщите си реклами, генериращи 99% от приходите й. формулата е позната - продаваш реклами (в повечето случаи около контент, който не е собственост на Google), лъвският пай от приходите отива за собственика на контента и така до безкрай. Трудно се оспорва успехът на подобен подход, след като приходите на Google скочиха три пъти, достигайки $11.8 млрд. през първите девет месеца на 2007.

Но докога ще продължава този бум? Дори най-запалените любители на търсачката са наясно, че печалбите й няма вечно да се увеличават. Затова и някои наблюдатели прогнозират, че Google ще започне да изкупува компаниите, произвеждащи контент, понеже няма да има друг избор.

НА ЛОВ ЗА КЛИЕНТИ

Това ще се случи в близко бъдеще, когато бумът постепенно утихне. Причината е AdSense - рекламният бизнес на Google, който публикува банери около свързан чужд контент и изплаща на собствениците дял от приходите. (За първите шест месеца на 2007 AdSense генерира 35% от брутните приходи на търсачката.) Този бизнес е значително по-слабо печеливш от AdWords, който управлява целевите реклами, публикувани около резултатите от Google. Разходите за увеличаване на клиентската база тепърва ще растат заради тенденцията и другите конкуренти в онлайн рекламата - Microsoft, Yahoo! и AOL - да ограничават достъпа до уеб сайтове, генериращи огромен и качествен трафик. (За една онлайн рекламна мрежа повече трафик означава повече данни, по-добра целева аудитория и повече приходи.) А обединяването под една шапка на няколко сайта с висок трафик автоматично изстрелва печалбите нагоре.

Да не забравяме, че “контент” не означава непременно “телевизионна мрежа”. “Контент” може да е просто “информацията, около която се продават реклами”. Би било лудост, ако Google купи New York Times Co. - бизнес с високи разходи, който оперира на изключително стресиран пазар. Но защо да не придобие Weather Channel на Landmark Communications или конкурентния му уеб сайт Weather Underground, който ще й излезе по-евтино? В крайна сметка метеорологичните прогнози интересуват всекиго и осигуряването им не изисква армия от репортери и продуценти.

Тази идея, разбира се, поставя на изпитание корпоративната етика на Google. Заявената й цел е да организира глобалния информационен поток, а не да го купува. Google маниаците веднага ще контрират, че тяхната култура има органична нетърпимост към притежаването на контент. От друга страна, софтуерният бизнес опитва да избягва вълните в бурното медийно море, както свидетелстват поредица от неуспешни инициативи на AOL и Microsoft. (Помните ли онлайн пътеводителите Sidewalk на Microsoft? И аз не ги помня.)

Google вече притежава каналите Google News и YouTube, които традиционните медии възприемат като конкуренция. Докато рекламната мрежа на Google осигурява търсене на стоките, традиционните играчи нямат голямо поле за избор. (Да откажеш няколко милиона долара годишно, макар и от Google, не е разумно, нали?) Защитниците на търсачката твърдят, че компанията ще намери нови форми на бизнес, за да поддържа растежа. Android и OpenSocial го доказват. Но както знаем от историята, идва време, когато от криза се излиза по-лесно с купуване, отколкото с иновации.

Джон Файн
BusinessWeek