Смятаме да наблюдаваме управляващите, когато вземат решения, засягащи нашите потребители и бизнес, казват от Google

Под заглавие “Най-известният доставчик на информация излиза в реалния свят, за да защити интересите си” световните медии отбелязаха немаловажния факт, че Google регистрира своя политическа формация.

През септември т.г. във федералната избирателна комисия на САЩ Google (Гугъл) регистрирал комитет за политически действия. (РАС). Впоследствие в заинтересованите среди се наложи името Google NetPAC. Под това име ще се събират корпоративни дарения за поддръжка на кандидати за политически изборни постове. Създаването на новото образувание два месеца преди изборите за Конгрес на САЩ и назначаването в него на известни личности карат наблюдателите да предполагат, че Google ще издига “свои хора” в политическия елит.

Паралелно започват действия на Google и в Европа. Във Великобритания президентът и генерален директор на Google Ерик Шмит през октомври се срещна със самия Тони Блеър. Обсъждани са проблемите на Интернет. На следния ден след срещата с Блеър същият Шмит е изнесъл и доклад на конгреса на консерваторите. Паралелно в Европа е подготвена и Google Zeitgeist (духът на времето) за започване на политическо настъпление.

В същото време кадровата политика на отдела за комуникации на Google Europe също претърпя видими изменения. “За” Google вече е сър Дейвид Камерън. Беше включен и Кен Джексън, лидер на профсъюза AEEU, който се преименува сега на AMicus. В Брюксел вече също има лобист на Голямата търсачка - Патрисия Мол.

Дали самонаправилият се организатор на световната информационна система смята сериозно да участва в политиката? Или просто една пораснала компания е започнала да разбира, че следващите й проблеми могат напълно реално да дойдат от регулиращите органи и вироглави правителства.

Рикардо Райес - старши мениджър на Google no глобалните комуникации и връзки с обществеността, казва, че компанията няма да провежда политика на някоя партия, а ще се заеме с конкретни въпроси, които засягат Интернет и следователно Google.

“Ние стартирахме NetPAC, за да имаме възможност да поддържаме представителите на властта и кандидатите, споделящи нашето мнение за развитие и съхранение на Интернет като свободна и открита платформа за информиране, комуникации и иновации”, казва той. ” Google процъфтява благодарение на възможностите на свободния пазар и ние смятаме да наблюдаваме политиците, когато вземат решения, влияещи на нашите потребители и бизнес”.

Преди седмица Шмит предупреди аудиторията във Вашингтон, че NetPAC ще се бори с политиците, с които вече се е сблъскал Google. “Средният човек в правителството (на САЩ. Б.пр) не е в тази възраст, в която повечето ползват интензивно Мрежата. Съществува разрив между поколенията и то много сериозен.”.

Главният проблем, който Google си поставя да решава чрез NetPAC, е мрежовата неутралност. Някои големи оператори за стационарна телефонна връзка искат нови закони. Тези закони биха довели до допълнителни плащания за претоварване на телефонната мрежа от доставчиците на Интернет. Такива претоварвания се получават от масиран пренос на поточно видео и музика. В същото време част от тези телекомуникационни фирми - оператори като AT&T и Verizon бяха сериозни дарители на средства по време на изборите през 2004г.

Наскоро търсачката закупи най-успешния сайт за поточно видео - YouTube. Google се аргументира, че такива закони биха спрели появата на други подобни на YouTube иновационни компании.

“Мрежовият неутралитет за нас е най-сериозният проблем”, казва Райес, който до назначаването си в Google е бил чиновник в Държавния департамент на САЩ. И продължава:” Но Конгресът и правителството имат намерение да се занимават с редица въпроси, които ни засягат както на технологично, така и на юридическо ниво. И ние ще се опитаме да вземем участие в тази игра”.

А списъкът с “играчи” от отбора на Google вече впечатлява. Освен посоченият Райес, в отбора е и Ал Гор. А вашингтонското отделение е създадено от Алън Дейвидсън. Привърженик на демократите, той е работил осем години като зам.- директор на Центъра за демокрация и технологии - аналитичен център, който е против контрола над Интернет от страна на правителството и браншовите организации. Робърт Бурстин -бивш съветник на Клинтън по външна политика, пък е шеф на комуникациите на Google c политиците.

В Европа освен Патриция Мол, която е работила в Европейската комисия (ЕК), се разчита и на Рейчъл Уотстоун -бивш политически секретар на Майкъл Хауърд. Тя е и създателка на пиар-фирмата Portland, която Google използва в Европа. Тук е и Дейвид Колинз - бивш глава на отдела по информация и стратегическо планиране в департамента по образованието и професионалната подготовка във Великобритания. Явно в Европа ще се разчита на щаб-квартирата в Лондон.

Създаденият от Google NetPAC ще получава пари от доброволни дарения от персонала на компанията. Къде ще отиват тези пари? Не се знае. Но като се вземе предвид, че сътрудниците на Google вече са се свързали с леви организации от типа на MoveOn.org, могат вече да се направят някои интересни изводи.

Първите набрани средства засега отидоха за финансиране на републиканката Хитър Уилсън - член на палатата на представителите от Ню-Мексико е една от малкото републиканци, които се застъпват открито за мрежов неутралитет. Поддържаме тези представители на властта, които са за съхранение и развитие на Интернет като свободна и открита платформа” - казва Райес.

В Европа Дейвид Колинз каза: ” Ние не се стремим да ставаме политическа организация. Но там, където политиците и регулаторните органи влияят на Интернет и значи - на Google, ние осигуряваме чуваемост на нашия глас. Нас не ни интересува политиката сама за себе си, но ни интересува, когато тя засяга Интернет”. Много анализатори от бранша смятат, че именно регулаторните органи с най-голяма вероятност ще създадат в скоро време проблеми на Google. Мерките на ЕК по регулиране на видеото в Интернет и програмата “Телевизия без граници” могат да са само един от тези проблеми. Вторият проблем е, че в много случаи бизнесът става твърде едър и започва да се опитва да си търси място и по други пазари, на които преди не е бил.

И понеже Google излиза твърде далеч зад границите на търсенето и става глобален собственик на медия, той също пуска пипалата си в нова за него сфера - казва Уорън Коен - шеф на лондонската консултантска фирма по маркетинг на търсенето Greenlight. Ако бизнесът на Google досега се развиваше повече в реалния, а не във виртуалния свят, той щеше отдавна да е попаднал пред очите на регулаторните органи. Възможно е точно това да се случи и то -скоро и Google затова да помпа мускули. За ответен удар.

Защото компанията вече се оказа на огневата линия. В случая с Китай. Година след пуска на Google на китайски той вече държеше четвърт от всички запитвания на китайски. И властите в Китай започнаха да блокират Google. Фирмата от своя страна реши, че е важен китайският пазар и пусна цензурирана версия на търсачката си. Месец след този им ход те бяха привикани в конгреса на САЩ и бяха обвинени в “омерзително сътрудничество” с репресивен режим.

Отваря се и друга война - за авторските права Google започна работа с библиотеките на Оксфордския, Станфордския и Харвардския университет. Целта е сканиране на всички книги за новата услуга Google Book Search. И макар чрез търсачката да се показват откъси от книгите, фактът, че Google разполага с целите книги дразни издателите. Затова вече има два иска срещу компанията и по този повод - от гилдията на авторите и Асоциацията на американските издатели.

Във вторник от “Майкрософт” дойде съобщение, че гигантът също възнамерява да стартира нови интернет-услу-ги. Скоро ще можем да теглим филми и телевизионни забавни програми и от “Майкрософт”. Паралелно Бил Гейтс, който е на посещение в Русия, обяви оттам и за намеренията на компанията за активно участие в образователния процес. Анализаторите веднага окачествиха съобщението, че и “Майкрософт” тръгва срещу Google и Епъл.

Както се оказва, има вече ясни фронтове, на които засега се води само позиционна война. Интересното предстои. От изхода на тази битка зависи ще нахлуват ли и у нас вкъщи с качулки и автомати и как ще ни отнемат компютрите “за огромен Интернет-трафик”.

Йордан Йорданов, по материали от интернет и в. “Гардиън”
“Политика”