Ще отнеме 300 години, за да стане достъпна за интернет търсачки цялата световна информация

Ползвателите на интернет познават “Гугъл” най-вече като търсачка, но малко са чували за амбициозния строеж на мрежа от суперкомпютри, условно наричана “Гугълплекс”, и купуването на най-авангардните академични разработки за още по-бързо и по-евтино обработване на данни. “Гугъл” се опитва да издигне препятствия пред конкурентите си, като направи базовите услуги изключително скъпи за тях”, твърди Брайън Рийд, бивш служител на компанията, който в момента ръководи инженерния сектор на “Интернет системс консорциум” в Редууд сити, Калифорния.

Освен това мнозина анализатори интерпретират растящия брой услуги, предоставяни от “Гугъл”, като навлизане в територии, за които се смяташе, че са запазени за конкурентите му - операционни системи за персонални и корпоративни компютри, интернет телефония (през Google Talk), онлайн пазаруване (чрез Froogle), електронна поща (чрез Gmail), музикални и видеотехнологии (чрез Google Video). Строящата се голяма сървър ферма, както наричат още “Проект 02″ край град Далес, щата Орегон, е брънка от плановете на корпорацията да доминира начина, по който ще се подрежда, съхранява и разпространява информацията в света. В основата лежи философията, че програмите трябва да са базирани на сървъри в интернет и всеки да си избира и плаща това, което иска и за какъвто период си избере. В бъдеще това води и към съхраняване на цялата информация в сървъри, което би превърнало днешните персонални компютри в ненужни кутии. Достатъчно е да имате връзка с мрежата, екран, мишка и клавиатура, за да си свършите работа от която и да било точка на света. Край с десктоп програмите, от които “Майкрософт” печели милиарди всяка година.

Това обаче е съпроводено с едно важно притеснение - че “Гугъл” се опитва да изгради собствена алтернатива на световната публично достъпна мрежа, която може и да е в пъти по-бърза, но пък е притежание на частна корпорация.

Размерът на амбициите на “Гугъл” си личи по мащаба на секретния проект в Орегон, който е само част от бъдещата мрежа. Но не по-малък апетит имат “Майкрософт” и “Яху”. Залогът за победата е

кой ще диктува поведението ни в следващите десетилетия

при положение че информацията играе все по-голяма роля в живота ни. От адресите на местните ресторанти през програмата на телевизиите и кината до сложни масиви от данни, управляващи световните фондови пазари - всичко това зависи от обработката и разпространяването на информация. За какви мащаби става дума се вижда от сравнението, което неотдавна направи главният изпълнителен директор на “Гугъл” Ерик Шмид. Според него анализаторите на корпорацията са стигнали до заключението, че при сегашните технологични възможности ще отнеме 300 години, за да стане достъпна за интернет търсачки цялата световна информация.

Понеже фундаментална роля тук играят оригиналните идеи, гигантските компании ловят мозъци по цял свят. “Гугъл” например подтиква дори собствените си служители да правят на работното място “тайни” проекти и така стимулира вътрешната конкуренция. “Майкрософт” и “Яху” също наваксват по принципа, че щом една информация може да бъде търсена, значи тя може да бъде - според ИТ жаргона - монетаризирана, т.е. от това може да се правят пари, да кажем, чрез прикачването на реклами. Именно по тази линия идват големите приходи на “Гугъл”. Като прикачи рекламни банери към всеки резултат от търсенето, компанията успя да си докара над 2 млрд. долара приходи само през първото тримесечие на годината. Този поток вероятно ще намалее и затова от натрупаните 10 млрд. долара усилено се инвестира в разнообразяване на източниците на приходи. Точно това е логиката зад вече споменатите услуги GoogleTalk, Google Base и Froogle. Конкуренцията върви по същите стъпки. “Гугъл” обаче се опитва да е една крачка пред тях - например с идеята за построяване на т.нар. космически асансьор, т.е. гигантска конструкция за многократно транспортиране на товари в околоземна орбита.

Засега обаче да слезем на земята. Тук конкурентите на “Гугъл” имат по-актуални притеснения, защото компанията навлиза в техните традиционни бизнес територии, и то по начин, който концептуално може да ги изхвърли от пазара. “Проект 02″ в Орегон е само жалон за посоката, в която се върви:

да се ликвидира персоналният компютър

и всичко да се сведе до няколко “мозъка” -суперсървъри, достъпни отвсякъде, където има екран, мишка и интернет. Атакуват се и известни програмни продукти - “Гугъл” финансира фондацията “Мозила”, създала търсачката “Файърфокс”, един доста силен конкурент на “Експлорър” на “Майкрософт”. При това “Мозила” залага на отворения код, а той е враг номер едно за компанията на Бил Гейтс.

Освен че дразни “Майкрософт”, за “Гугъл” упорито се говори, че като първа крачка към изграждането на собствена алтернатива на интернет предлага да направи целия мегаполис Сан Франциско един огромен хотспот, където милиони хора ще могат абсолютно безплатно (засега) да се свързват безжично в мрежата. Притесненията идват заради интереса на компанията към т.нар. тъмни оптични мрежи - хилядите километри неизползвани кабели, положени през 90-те години. Те лесно би могло да станат една супермагистрала за информация, по която данните да се движат несравнимо по-бързо, отколкото по традиционния интернет.

Една крачка дели такъв амбициозен мегапроект от сериозните последици, които той може да има в цели сектори на обществото и начина на живот. За какво ви е да ходите до библиотеката или книжарницата, че и дори да пазарувате онлайн от “Амазон”, щом “Гугъл принт” така или иначе скоро ще ви предложи насканирани всички книги на света? Защо да плащате на телеком компаниите, след като може да говорите през “Гугъл”? Ако пък се изгубите, “Гугъл мапс” ще ви помогне да се ориентирате светкавично само като погледнете екрана на мобилния си телефон.

Може би тази хипотетична картина е само едно преувеличение. Но опасенията са съвсем реални и пораждат

аналогии със зората на компютрите

Тогава бе популярно да се говори, че отношенията между две машини са като между господар и роб. Господарят е сървърът, скрит някъде в климатизирана зала и натъпкан с всевъзможни програми и ИТ мощ. Робите пък са терминалите на бюрото на работника, с които обаче не може да се свърши кой знае каква самостоятелна работа. Ефектът от тази антиутопична картина се вижда днес в организационната структура и дори в терминологията и ценностите. Изобретяването на персоналния компютър бе именно бунт срещу подобно свръхконцентриране на власт и целеше даването на повече правомощия на обикновените хора. Няма нужда да се свързваш със суперсървъра на “господаря” - всичко или почти всичко е под личния ти контрол, на собствената ти маса.

Парадоксално, но интернет обърна тази тенденция към първоначалния вариант. Докато пакетът “Майкрософт офис” изглежда като последния бастион на епохата на персоналните компютри, “Гугъл” бързо мести центъра на тежестта от десктопа към “сървър фермите” си като тази в щата Орегон.

От техническа гледна точка е очевидно, че логиката на “интелигентния” интернет е противоположна на тази на “интелигентния” десктоп. Мегамашините на “Гугъл” могат да решат несравнимо по-бързо проблеми, които никога няма да са по силите на персоналния компютър. Компютърният сектор днес се свързва далеч повече с комуникации и качество на връзките, отколкото във времената на PC. И въпреки това е спорно дали трябва да се връща толкова власт на “господаря” и да се възраждат “робите”.

Вярно, че, от една страна, много от интернет услугите предоставят някакъв контрол на потребителя и по-добре защитават личното му пространство. От друга, много от този контрол е илюзорен - може да откажеш да приемаш “кукита” (файлове, които интернет сайтовете инсталират в компютъра ви, за да проследяват кой си и какво правиш), но пък има доста сайтове, които изобщо не ви допускат до себе си, ако не се отворите за такива файлове. Има и потребители, които не са във възторг от това “Гугъл” да има потенциална възможност да им чете пощата в Gmail или пък да си съхраняват информацията на нейните сървъри. Този страх впрочем е донякъде ирационален - да не би, когато е в персоналния ви компютър, информацията да не е зависима от изгърмяването на някоя платка в него?

Така или иначе в тази светлина изведнъж човек започва да гледа по друг начин на добрия стар “Ексел” или “Офис” - да не би пък омразният на всички “Майкрософт” да се трансформира в защитник на “робите”?

Дневник