Напоследък е модерно да се шуми около Web 2.0, с което светът реши да нарича еволюцията на мрежата към потребителския създаван Web. Няма да обсъждаме дефиниции – тази е достатъчно непрецизна и твърде точна за целта на този текст. По темата се пишат книги, статии, анализи, изказват се всякакви мнения и очаквания, правят се паралели, прогнозира се как това ще повлияе на развитието на пазарите, на технологиите, на взаимоотношенията между хората и на обществата в световен мащаб въобще.

Естествено е на този фон да се правят и паралели с предишния бум около dot-com компаниите, който завърши нерадостно за мнозина. Дори самият Джоичи Ито на лекцията си в Софийския университет преди няколко месеца определи Web 2.0 като пик, а логиката говори, че наличието на пик означава и някакъв спад след това. Честно казано, не мисля, че твърде малко неща са се променили от dot-com балона през 1999 година до днес. Напротив – променили са се твърде много неща, които може би не се виждат така ясно от анализаторите в напредналия свят, защото промените в глобалната мрежа за тях сега изглеждат малко и незначителни, но не отчитат факта, че тогава при тях тези промени бяха изпреварили времето си, и което е далеч по-важно – бяха в сила само за твърде малко сечение от човечеството.

Да, вече имаме сделка като платените от Google $1.65 млрд. за YouTube. Ho тя все още остава единствената. А дали това са пари за надценени очаквания? Към този момент няма друго Web 2.0 изкупуване, което да е надскочило дори единия милиард, а повечето се движат в рамките на стотина милиона. В никакъв случай не можем да говорим за неразумен пазар, както тогава. Дори напротив!

В същия момент е очевидно, че акциите на Web 2.0 компаниите са по-скоро изключение на борсата, отколкото правило. А пък такива на компании, специализирани около социални мрежи и потребителско съдържание, просто няма. Нито една – проверете, ако не вярвате. Дори най-големите от тях планират своите IPO-та за не по-рано от 2009-2010 година. Това никак не прилича на истерията от времето на dot-com балона.

Да не пропускаме и нещо друго – съвременните Web 2.0 компании много често са семейни или приятелски фирми, създадени в хола и за забавление. Това не са амбициозните проекти за светкавично забогатяване. Съществуването им изисква много малки или почти никакви разходи. Не е нужно да инвестират в реклама и да ползват мейнстрийм медиите, за да станат популярни. По-скоро вече става обратното, Web 2.0 няма нужда от никаква друга реклама освен наличието на интернет. Такива компании вече имат и по-широка, и по-активна публика и ако допуснем, че това е по-голям бъдещ пазар, те имат по-стабилен потенциал за развитие от доста dot-com проекти преди.

Според скорошно изследване само в Съединените американски щати online са 70% от хората в активна възраст при това половината от тях използват бърз широколентов достъп, а едва 40% от американците имаха някакъв интернет през 2000 година, когато dot-com балонът се взриви. В световен мащаб надали някой може да посочи реални цифри, но за хора от бизнеса е ясно, че графиката е такава, че бележи главоломен ръст. Специално за България може и да е парадоксално, но масовото потребление е широколентово, макар и да покрива предимно големите градове, където обаче е концентрирано активното население, представляващо евентуални таргет потребители на Web 2.0.

Както и да погледнем ситуацията, ще видим, че елементарните сравнения как Web 2.0 е поредният балон, който ще се спука, защото просто в интернет става така, нямат сериозен базис към този момент от време. Може би не съм прав, но най-фундаменталната разлика за мен е, че в края на 90-те интернет беше друг паралелен свят, a Web 2.0 е тази промяна, която приближи и смеси нашето offline съществуване с присъствието ни online.

Йовко Ламбрев
BusinessWeek