Web Cam

Следят ни вече по 24 часа на живо
Камери по улиците предават в интернет
Видеоустройства излъчват денонощно картина от улиците на големите градове и курортите на България още преди МВР да се сети да наблюдава за престъпност

Елена Кодинова

Ако си решил да заведеш извънбрачната си тръпка на разходка по „Витошка“, или да похапнеш с нея в „МакДоналдс“ на ъгала на същата улица и „Алабин“ – помисли си пак. Ако жена ти скучае в офиса и рови в интернет, може случайно да попадне на този линк http://vremeto.dir.bg/web_cam.php, да го отвори и да види, че от витрината на заведението за бързо хранене зорко следи уебкамера, която излъчва 24 часа в денонощието какво става на кръстовището до Съдебната палата. Тогава – спукана ти е работата.

Подписаният в края на декември договор между МВР и частна фирма за поставяне на видеокамери за наблюдение в центъра на София предизвика защитниците на гражданските права да се усъмнят доколко това не нарушава личната ни неприкосновеност. До март, когато тези камери трябва да са окончателно монтирани, това предстои да се изяснява. Само че и сега по улиците на страната има устройства, които регистрират денонощно какво се случва на тях. И те не попадат под юрисдикцията на нито един български закон.

Уебкамерата на ъгъла на „Витошка“ и „Алабин“ в София, чиито показания се излъчват на цитирания по-горе интернет адрес в София, е собственост на портала www.dir.bg.

София и Пловдив

Според българското законодателство всяка охранителна камера за видеонаблюдение трябва да бъде регистрирана в МВР, дори когато се ползва от частна фирма за опазване на нейната сигурност и собственост. Охранителните камери правят записи, които могат да бъда ползвани при нужда. Само че уебкамерите не са записани специално в закона. Разликата между тях и устройствата, които се ползват от фирмите за сигурност, е в качеството им. Уебкамерите са много по-нискокачествени, на много от тях не могат да се различават с абсолютна сигурност лица. Освен това – записи не се пазят, те просто излъчват директно в интернет. Освен ако разбира се някой не реши специално да пази архив и да се възползва от това. Такова желание обаче би създало доста неудобства, защото ще заеме много компютърна памет.

„He сме искали разрешение от полицията, за да поставим камерата в „МакДоналдс“, каза за „Политика“ Огнян Кирилов, системен администратор в ин-тернет-портала www.dir.bg. Според него няма и нужда, защото това не е камера за видеонаблюдение и няма качеството, необходимо за разпознаване на хора и автомобили.

Уебкамера, насочена към улицата, има и на пловдивската Сточна гара. Тя е поставена на рградата на някогашния автокомбинат и следи движението по бул. „Христо Ботев“. Също излъчва 24 часа в интернет на адрес http://www.Myplovdiv.com/webcam/. Георги Стоев, администратор на интернет-страницата, която е и собственик на камерата, разказва, че я сложил преди около две години като експеримент. Според него идеята е българи, живеещи в чужбина, да имат представа какво се случва в Пловдив в реално време. Смята, че излъчването представлява интерес и за чужденци, които никога не са били в страната ни, да получат някаква визуална идея за нея. Интернет трафикът, който камерата генерира, е доста голям – гигабайт и половина на ден. Той идва предимно от чужбина, което показва, че Георги Стоев е бил прав в предположенията си за интереса към камерата.

Още по-добра от тази камера гледа към централния пловдивски площад. Тя е поставена на една от най-високите сгради в града – на бившия Партиен дом и е собственост на интернет-фирма, която има офис там. Камерата излъчва също 24 часа на ден, образът се обновява на всеки няколко секудни. Който се интересува какво става на централния пловдивски площад, може да отиде на http://212.116.146.142/hoMe/hoMeJ.htMl. Георги Стоев от www.Myplovdiv.com разказва, че преди години имало подобна камера и на едно от тепетата, но била свалена.

По света

Уебкамери излъчват в интернет от улиците на почти всички по-големи градове в света. Техните адреси могат да се намерят в сайтове като http://www.webcaM-index.com примерно, на които има линкове към стотици хиляди такива устройства. Попадайки на такъв сайт, човек има усещането, че живее в глобално село, което може да наблюдава по всяко време, без да се налага да хваща самолета. Така че в това отношение София и Пловдив не правят изключение, даже е странно,че са толкова малко общоизвестните и общодос-

тъпни в мрежата уебкамери в тях. Според българския закон те са абсолютно легални, щом не са изрично забранени. Според чуждите закони и нрави не е съвсем така. На територията на английската корпорация Би Би Си също има разположени уебкамери, които излъчват в мрежата. На страницата на медията обаче има специален текст, който гарантира, че на по-качествените от тях трябва да има знаци, за да знаят хората, които попадат в обектива им, че са снимани. Понякога безобидна камера, поставена от частно лице за забавление на милионите „жители на световната мрежа“, може да се превърне в ябълка на раздора и повод за осмисляне на някои аспекти на неприкосновеността наличността.

През 2000 година някой си американец Хенри Дюпон сложил уебкамера на прозореца си в апартамент в Роуд Айлънд. Осем месеца по-късно, вместо хората да се радват на живописната гледка към близкото пристанище, се разгаря ожесточен юридически спор в американските медии. Устройството било насочено към ферибот-терминал. Хората ползвали излъчването му в мрежата, за да се осведомят от дома си дали фериботът се движи и да планират примерно пътуването си. Само че собственикът на ферибота бил силно недоволен от това. Той заявил, че камерата нарушава правото на неприкосновеност на пътниците и служителите му, тъй като се намирали под 24-часово наблюдение, за което не знаят.

Бил заведен съдебен спор, който се разрешил в полза на собственика на камерата. Само че защитниците на гражданските права получили повод да кажат пак своята дума.

„Защитниците на убекамерите твърдят, че никой няма право на неприкосновеност на публични места. Това е мит, който искам да разбия“, казал по този повод издателят на вестник по въпросите на неприкосновеността Роберът Елис Смит. Изданието му се нарича „Привъси Таймс“.

От друга страна пък защитниците на свободата на словото също намериха повод да кажат по същия случай, че ако на Хенри Дюпон е било забранено да излъчва от апартамента си, това означава, че се погазва Първата поправка на американската конституция, която дава право на свободно изразяване. Това може да стане прецедент, който да засегне и журналистически материали, твърдят още те.

Банско

На сайта www.banskoski.com може да погледате в реално време какво се случва по пистите край Банско, и то от четири камери. Това, което се регистрира, се излъчва и по местната кабелна телевизия. Камерите са поставени от софийската фирма „Оупънлинк Софтуеър България“. Те следят какво става от четири години, казва шефът на фирмата Стоян Атанасов. Камерите са с доста добро качество и обслужват дейността на собственика на ски зоната. Записи от тях не се пазят. Освен ако няма някакви“ специални събития, които се документират.

„Например, от понеделник там започва световно първенство по ски за журналисти, което ще продължи цяла седмица. То ще се излъчва в интернет. Ще участват 250 души от 50 страни“, обяснява Стоян Атанасов. „Правата за излъчване са на Банско, така че не се нарушават никакви интереси“, допълва той.

Камерите се управляват от цифрово студио. Качеството, с което записват, е годно за излъчване и по телевизията.

„Камерите се виждат от далеч, не са скрити, така че хо] та са защитени от нарушава на личното им пространство Освен това се въртят, няма как да не ги забележиш“, смята Стоян Атанасов.

Собственикът на писта има полза от тях, защото през интернет гостите на хотели ще могат да видят от топли си стаи какви са условията каране на ски.

„Имах идея да сложа камери в баровете нощем, като няма картина от пистите, да излъчваме нощния живот. Ама размислих и не сложихме. А много страни има такова нещо – по местната кабелна телевизия върви местната кръчма където има жива музика“, разказва Стоян Атанасов.

„Има големи циркове покрай камерите на пистите“, казва още той. „Някои хора висят пред камерите и се обаждат и някой някъде по света, да ги види. Дори едни девойки, посред бял слънчев ден си бяха вдигнали блузките да си покажат гърдите. Мисля следващия сезон да сложа кабина камера, за да може хората по пистите да пращат безплатни електронни картички до близките си през инернет“, казва шефът на „Оупънлинк Coфтуеър България“.

Най-известното приложение на уебкамерите е в чата и секс-индустрията в световнаа мрежа. Имено тези устройства се поставят в нелегалните студия, и пред които момиче та се събличат срещу пари пред интернет-воайори. Засега по-малко известното им приложение у нас е като източник на информация какво се случва по улиците. Както показва примерът в Банско – могат да станат част от туристи ческия бизнес. А дали нарушават правата на хората, които застават без да знаят пред тях е проблем, който предстои обществото ни да изяснява. A и законът.

Няма коментари

Comments are closed.


«
»