Китай - на магистралата на информационната епоха
Страната е в авангарда на съвременното световно развитие и един от лидерите на света през XXI век

Тези дни се завърнах от Китай. Освен Пекин посетих две провинции, всяка с по 50 и повече милиона население. Имах срещи на различни равнища, бях на строежа на язовирната система на р. Янцзе и още две големи реки, участвах в интересни научни и политически дебати, запознах се с авторитетни китайски и чуждестранни анализи за развитието на страната, която светът нарича “Китайското икономическо чудо”.
Отдавна наблюдавам това чудо. Ще разочаровам моите опоненти - наблюдавам го не защото искам да универсализирам китайския опит, този урок вече сме го минали, а защото Азия се намира в подем, който напомня подема на Европа преди няколко века, Тихоокеанската икономическа ос се превръща в главната ос на световното развитие през XXI век, а на върха на това развитие се възправя гигантски Китай с неговите 1 милиард и 300 милиона жители и с неговите невероятни мащаби, темпове и резултати на развитие през последните три десетилетия. И още - защото сътрудничеството на европейска България и на Европейския съюз с Китай е едно от глобалните условия за техния просперитет днес и още повече утре.

Реформите и модернизацията

на Китай започнаха по инициатива на Дън Сяопин през 1978 година. Равносметката на изминалия четвърт век е респектираща. Икономическият ръст през всичките тези години е 9-10 процента, за 2004 г. - 9,5 процента. С брутен вътрешен продукт от 1,65 трилиона щатски долара през 2004 г. Китай е вече шеста икономическа сила с тенденция скоро да стане пета и даже четвърта. През 2003 г. китайската преработваща промишленост излезе на трето място след САЩ и Япония. С наистина гигантски темпове от 1/3 годишно нараства външнотърговският стокообмен - през 2004 г. той достигна 1,15 трилиона щ.д., трето място в света след САЩ и Германия. Чуждите инвестиции достигнаха 562,1 милиарда щ.д. Валутните резерви надхвърлиха 600 милиарда щ.д. Китай вече започна да инвестира в чужбина.

Впечатляващо е енергийното му развитие. Данните за 2004 г. са: най-големият в света производител на каменни въглища (40 %), третият производител на енергия (11 %), вторият след САЩ генератор на електроенергия, вторият потребител и петият производител на нефт.
Днес Китай реализира

необикновени по своите мащаби и сложност проекти,

които удивиха света. Язовирната система “Три ждрела” е на стойност 21 млрд.щ.д., има 26 генератора и след завършването й през 2009 г. ще произвежда 84,7 милиарда квтч електроенергия и ще образува море по-дълго от 600 километра. Първите 12 генератора са въведени в действие. Вече е открит газопроводът Запад - Изток до Шанхай, дълъг 4 хиляди км, на стойност 16,9 милиарда щ.д. В напреднал строеж е жп линията Цинхай - Тибет, която е невиждано инженерно съоръжение поради голямата надморска височина. След построяването от германски консорциум на високоскоростната жп линия Шанхай - Пудун върху магнитна възглавница се разработва подобен проект за дестинацията Пекин - Шанхай, 1300 км, на стойност 12 милиарда щ.д. Разработена е правителствена стратегия за развитие на Западен Китай на стойност над 100 милиарда щ.д. само за първите 5 години, която е в действие от 2002 година.
Още по-силно впечатление от тези главозамайващи успехи прави фактът, че те са постигнати върху основата на

най-високи съвременни технологии и иновации.

Безпрецедентен ръст от над 40 процента годишно отбелязва приложението на информационните технологии. През 2004 г. ползвателите на интернет са достигнали близо 100 милиона души, 18,2 процента увеличение; броят на продадените персонални компютри за една година е 15 милиона - 16 процента ръст; телефонните абонати са достигнали 643 милиона; планира се кацане на Луната през 2010 г.; през 2004 г. китайската компютърна фирма “Леново” изкупува сектора за компютри на гиганта IВМ за 1,25 милиарда .щ.д. и поема 500 милиарда .щ.д. дълг, превръщайки се в третия в света производител на персонални компютри. Китай днес е четвъртият в света производител и потребител на автомобили след САЩ, Япония и Германия. През 2004 г. са произведени 5,07 милиона автомобили, а потреблението се увеличава годишно с 19 процента при 2 процента за света.
Голям

напредък отбелязва китайското селско стопанство,

което с 9 процента от обработваемата земя на света изхранва 22 процента от световното население.
Фактите и данните, които изложих дотук, са красноречиви. Те говорят за фундаментални промени в Китай през близо 30-те години на реформи и модернизация. Но показват не само това. Ако искаме да разберем и кратко да синтезираме дълбинното съдържание на тези промени, то е: гигантски напредък, който извежда тази велика страна в нова историческа епоха. Китай излезе на магистралата на информационната епоха. Това е главният исторически резултат от досегашните реформи и модернизации. И той нарежда страната в авангарда на съвременното световно развитие, превръща я в един от лидерите на света през XXI век.
Разбира се, пред по-нататъшното развитие на Китай по тази световна супер-магистрала се изправят за решаване

изключителни по своята сложност проблеми.

Тяхното успешно решаване ще тласне още по-напред цялостното развитие на страната, тяхното нерешаване ще има тежки последици. Нямам възможност да ги обосновавам тук, само ще ги обознача.
На първо място бих поставил проблема за по-нататъшното преструктуриране и модернизиране на икономиката в четири направления: подобряване на съотношението първичен, вторичен и третичен сектор - увеличаване дела на услугите за сметка на преработващата и добивната индустрия; реформа на държавните предприятия - повишаване на рентабилността, прилагане на пазарните принципи, разширение на акционерната форма на собственост и т.н.; преодоляване на регионалния икономически дисбаланс; екологизиране на икономиката. Държавното ръководство провежда последователна политика и в четирите направления. На дневен ред е развитието на Западен, Североизточен и Среден Китай. Усъвършенстват се инвестиционната, финансовата и кредитната политика,

разработва се нова екологична политика

за т.нар. зелен БВП и за устойчиво икономическо развитие.
На следващо място - постепенното намаляване на различията между града и селото. Това е колосален проблем. Половината от китайското население - 58 процента, все още живее на село. Урбанизацията в Китай не може да протече както в останалите напреднали страни, тъй като става дума за преселението на 600-700 милиона души, за които са нужни жилища, работа, здравеопазване, училища и т.н. Урбанистичната стратегия, която все повече се налага, е изграждане на агломерации с инфраструктура от градски тип в сегашните населени места.
Изключително значение имат социалната политика и социалните резултати от развитието на реформите. Китайците подкрепят политиката на реформи и модернизация, защото живеят значително по-добре отпреди. Жизненото равнище на китайското население се увеличи значително и забележимо от всеки гражданин, социалната структура на обществото все повече придобива чертите на напреднала страна. По данни и оценка на ООН Китай успешно се справя с бедността и е пред преодоляване на това явление. Още през 90-те години беше поставена целта през 2020 г. да се постигне общество със средно благосъстояние (сяокан) и се смята, че тя ще бъде постигната преди 2020 г. - през 2002-2003 г. се отчете 70-процентното й реализиране.

Ново явление е възникването на средна класа

- около 19-20 процента, която е главен носител на модернизацията.
Но проблемите в тази област са гигантски. Те са лимитирани от съществени фактори - различия между развитието на регионите, между града и селото, социалното разслоение, типично за всички пазарни икономики, социалната сигурност, грижите за здравеопазването и образованието. Социалната стратегия, която се налага под ръководството на Ху Цзинтао, е концепцията за хармонично общество, даваща простор за развитие на социалистическа пазарна икономика и същевременно поставяща човека на първо място в понятието “развитие”.

В заключение искам да откроя три акцента от това, което виждам в развитието на съвременен Китай.
Първият - социалистически Китай се движи с такива високи темпове в своята модернизация, че в обозрима средносрочна перспектива от 20-30 години той ще се изравни по икономическо и друго могъщество със САЩ и най-напредналия свят.
Вторият - Китай създава нов исторически опит за преминаване в информационната епоха на страни с незавършена индустриализация, каквито са по-голямата част от съвременния свят.
Третият - дълбинната същност на модерния китайски социализъм е съединяването на древната китайска цивилизация, история и култура с възможностите на съвременната информационна епоха - нещо, което предстои да наблюдаваме в модернизацията на социализма във всички цивилизации и страни през XXI век.

Александър Лилов