Темата за подобряване на обслужването в съдебната система е особено актуална с оглед предстоящото през април подписване на договора за присъединяване на България към Европейския съюз. В това отношение е крайно необходимо въвеждането на обслужване на едно гише в съда, прокуратурата и следствените служби, което предполага създаване на електронна база данни и лесен достъп до нея, каквато е практиката в развитите европейски държави.

Статията на адвокат Станислав Димитров разглежда възможностите за използване на електронния подпис и електронния документ в съдебната система. Посочени са дефинициите на двете понятия, дадени в Закона за електронния документ и електронния подпис, който е в сила от 2001 г. Нормативният акт е предвидил опция за въвеждането им в областта на правораздаването, но изисква специален закон, който да регламентира този вид обществени отношения.

Според автора сформираната с тази цел работна група от страна на правителството е стигнала до извода, че не е необходимо писането на отделен нов закон, а е достатъчно да се променят съществуващите.

- - -

Във връзка с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз (ЕС) на преден план излизат промените в съдебната система.

За усъвършенстване на съдебната система и за привеждането й в съответствие със съществуващата в европейските страни практика се водят непрекъснати полемики в обществото. Необходимостта от опростяване на административните и съдебните процедури и подобряване обслужването на гражданите в съдилищата налага приемането на практика за обслужване на гражданите на едно гише (One-Stop-Shopping procedure). Именно тази система стои в основата на изградения в европейските страни механизъм за улесняване достъпа на гражданите до предлаганите от администрацията услуги.

За да се улеснят обаче както достъпът на гражданите, така и работата на служителите в съдебната администрация, европейските държави са въвели и успешно прилагат практиката за изпращане на документи, тяхната обработка и получаването на отговор от гражданите по електронен път. По този начин се спестява времето на администрацията и гражданите, като същевременно се улеснява обработката на големи количества от документи.

Една от основните предпоставки за въвеждане на горепосочените процедури в съдебната система на България е въвеждането на електронния документ и електронния подпис и признаването им за писмен документ, съответно за собственоръчен подпис. Първите стъпки в тази насока са предприети с приемането на Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), ДВ, бр. 34 от 6 април 2001 г.

В закона е дадена легална дефиниция на двете нови за нашето право понятия:

Електронният документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Най-съществен негов елемент е електронното изявление, което от своя страна е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.

Електронният подпис по своята същност представлява всяка информация, която е:

1) свързана с електронното изявление по начин, съгласуван между автора и адресата, достатъчно сигурен с оглед нуждите на оборота, който разкрива самоличността на автора

2) разкрива съгласието на автора с електронното изявление

3) защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени.

В закона са регламентирани три вида електронни подписи - обикновен, усъвършенстван и универсален, като приложим в отношенията между гражданите и държавните органи е универсалният електронен подпис.

Основната разлика между универсалния електронен подпис и останалите видове електронни подписи е, че удостоверението за универсален подпис е издадено от доставчик на удостоверителни услуги, който е регистриран от Комисията за регулиране на съобщенията по реда, предвиден в ЗЕДЕП. Целта на тази регистрация е засилване на отговорността на доставчика, а оттам гарантиране на сигурността в отношенията между гражданите и държавните институции. Поради това универсалният електронен подпис може да се разглежда като един сигурен заместител на собственоръчния подпис.

Първоначалните стъпки към въвеждане на електронния подпис и електронния документ в съдебната система вече са направени с включването на такава възможност в ЗЕДЕП.

Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗЕДЕП обаче предвижда, че приемането и издаването на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис, в съдебната система се уреждат със закон. Следователно предпоставка за така необходимото подобряване работата на съда е изготвянето на закон, който да урежда този вид обществени отношения.

В момента усилията на правителството се изразяват в създаването на работна група относно създаване на нормативен акт в тази област. След проведените срещи на членовете на работната група става ясно, че експертите са на мнение, че не е необходимо създаването на нов отделен закон, а само извършването на промени в съществуващите до момента нормативни актове, уреждащи работата на съдебната система (Закон за съдебната власт, Граждански процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и др.).

* Адв. Светослав Димитров, “Правни офиси - Пенков, Марков и партньори”, e-mail: lega@bg400.bg

Още за четене :

ЕЛЕКТРОНEН ДОКУМЕНТСпоред приетия у нас Закон за Електронния Документ и Електронния...

Електронният подписБългария е все още далеч от въвеждането на електронното правителство,...

ЗАКОН за електронния документ и електронния подписЗАКОН за електронния документ и електронния подпис Обн., ДВ, бр....

Закон за електронния документ и електронния подписОрган на издаване: НС Държавен вестник: 38/2007 Обн. 11.05.2007 Закон...

Закон за електронния документ и електронния подписВалидност на електронните документи Законът за електронния документ и електронния...