Месец май донесе много добри новини за България и интернет поданиците й. Напук на всички страховити данни за нивото на пиратски софтуер, филми и музика, продавани и използвани у нас, страната бе извадена чрез страховития специален доклад по раздел 301 на Търговския закон на САЩ от двата черни списъка - на страните за приоритетно наблюдение, както и на страните за обичайно наблюдение заради нарушения на интелектуалната собственост. И това въпреки препоръката на Международния алианс за интелектуална собственост ПРА, базирана на становища, цифри и доклади, сред които тези на BSA и МРАА, да останем под наблюдение и през 2007 г.

В обществото винаги е витаело неразбиране как BSA например рапортува своите цифри и по-скоро подозрения за адекватността на методологията, по която ги определя. И същото общество няма как да отхвърли възможността тези цифри да бъдат преекспонирани, докато не бъде доказано обратното. Иначе изваждането ни от черните списъци по раздел 301 може и да е реверанс към страната ни за членството й в ЕС е също възможен коментар. Сами можем да се разходим из “Славейков” и да видим, че търговията с пиратски копия на софтуер, филми и музика определено не е престанала и не прави впечатление на никого - дори на полицията, което е особено странно. По-важно е обаче, доколко тази търговия има значение и как се отразява в реалните цифри и обеми. Защото такава търговия има по цял свят и тя няма как да бъде изкоренена напълно. По-важно е друго, а именно, че лобирането против неаргументираните цифри за нивото на “пиратство” в България също дава резултат, а такова вече има, което занапред би следвало да принуди организациите, които рапортуват подобни цифри, да ги обосновават прецизно.

Краят на изминалата седмица донесе и друга добра новина - най-накрая след дълго чакане и множество изпратени писма на интернет потребители от България до глобалния лидер в online разплащанията по света PayPal допусна регистрация на българи в системите си. Така България вече е част от държавите (190 на брой), които могат да използват PayPal за online разплащания при сделки в мрежата. Всъщност засега (и вероятно дълго време занапред) потребителите на PayPal от България ще могат да използват системата само в едната възможна посока -а именно само да плащат за стоки и услуги през интернет. Възможната опция да получаваме пари чрез PayPal за свои стоки и услуги, които продаваме чрез мрежата, засега не е възможна. В същия режим са множество държави предимно от Третия свят и най-новите членки на ЕС, каквито сме и ние - така че това двустъпково отваряне към нас от страна на PayPal е нормално.

Дали ще последва и втората стъпка, ще зависи повече от нас, отколкото от мениджмънта на PayPal. А именно от това, дали ще има повече и повече българи, които използват интернет за търговия със стоки и услуги, за да имат финансов интерес системите за разплащания и търговските сайтове от оборота, реализиран от българите в мрежата. А това ще стане, когато все повече българи имат реален достъп до интернет, използват го пълноценно, имат прилични доходи, с които да пазаруват в мрежата. И, разбира се, когато митът, че българи са едни от най-честите участници в измамите и злоупотребите с кредитни карти бъде променен.

Доколко тази легенда е реална, е спорно, но тя съществува. Аз лично (включително като експерт в същата област) си позволявам да се съмнявам в нея. За мен митът за великите български кракери е балон, подобен на този за най-гениалните български програмисти - ние просто обичаме превъзходните степени, но истината е, че този имидж пречи. Истината е, че част от народопсихологията ни е да хвалим тарикатите като умни хора, оневинявайки начина, по който използват интелекта си.

“BusinessWeek”
Йовко Ламбрев