Социален софтуер 2

През март в тази колонка споделих опита си с Orkut.com. Сайтът е собственост на Google и ви дава възможност да си правите мрежа от приятели в интернет. Да се свързвате с други хора на базата на общ интерес или познанство от реалния живот. Ако харесвате Хемингуей, може да се включите в неговия клуб в Orkut и да говорите с други фенове. Ако живеете в София, може да влезете в клуб София. Ако познавате някой на живо, можете да се свържете с него в Orkut и да се обявите като приятели.

Прекарах месец в опити да разбера какво му е якото на Orkut. След това си изтрих профила. Orkut приличаше на купон, където безспорно имаше ценни хора, но нямаше какво да се прави - нито храна, нито интересна музика. Разговорите се влачеха с дни. В клубовете по интереси течеше бавна размяна на информация, която и иначе беше достъпна с кратко търсене в Google. В личен план - нещата бяха прекалено лесни: с няколко клика и ставате най-добър приятел с човек, когото не сте срещали.

Не жертвате нищо, не правите избор или компромис, като си избирате приятелите. С малко повече кликане можете да имате 300 души за “приятели”. Започвате да приемате разни хора за приятели само за да не ги обидите. Ако се свържете с вашите лични приятели в Orkut, пак е скучно. Вие ги познавате прекалено добре и няма смисъл да им четете онлайн профилите, за да разберете какво харесват. Няма смисъл да им пращате съобщения през Orkut, след като комуникацията може да стане по E-mail, SMS, ICQ или просто да се срещнете довечера.

Проблемът на приятелските мрежи в интернет е, че те предполагат, че хора с едни и същи интереси ще бъдат добри приятели. В реалния живот не е така. Най-добрите ми приятели имат различни интереси от моите. Хора, които са добри приятели, нямат какво толкова да си кажат по интернет. Там комуникацията тече прекалено бавно, че да обслужи високите нужди от споделяне на информация, каквито има едно добро приятелство. Дори хората, с които бихте били приятели, да са регистрирани някъде в този сайт, ще ги откриете трудно, защото не знаете по какъв принцип да ги търсите. Замислете се - има ли общ признак, който да обединява вашите приятели? Патили ли сте от тяхната несъвместимост, ако сте ги събирали всички на едно място. Предполагам - да.

Месец след като се изтрих от Orkut, получих покана да участвам в друга мрежа - LinkedIn.com. Приех поканата, за да видя какво му е различното и може би отново да не обидя човека, който ми я прати. Докато Orkut беше само за приятелства и запознанства и беше изпълнен със снимки, картинки и иконки, LinkedIn си е изцяло бизнес мрежа. Там “приятелите” се наричат “връзки”. Сайтът е стерилен и не позволява да слагате снимка например. Вътре пишете длъжностите, които изпълнявате (или сте изпълнявали) и областите, в които сте експерти. Хората, които са във вашата мрежа, са само хора, на които се доверявате. Хората, които са в мрежата на вашите познати, са също хора, на които вашите приятели се доверяват.

От LinkedIn печелите стабилни връзки с хора, които не предполагате, че са ви толкова близки. А те са близки, защото са познати на вашите познати. В LinkedIn не търсите в целия свят, а в нещо, наречено “вашата бизнес мрежа”, което стига до 3-та връзка спрямо вас. Т.е. до познат на познат на познат. Аз съм свързан директно с 5 души, а в моята мрежа има 10 300. Като се разходих между връзките на моите хора, открих, че буквално на 2 крачки мога да се свържа с шефове на международни компании, топадвокати и куп хора, които биха ми потрябвали след време.

Ако става въпрос за работа, социалният софтуер работи. Там не изграждате мрежа, която има за цел да прави нещо субективно като “забавление”, а далеч по-обективно като “бизнес”. Там намирате и се свързвате с хора, защото те са добри мениджъри или могат да продават добре продукти. Винаги е добре човек да има списък с хора, на които би могъл да разчита, плюс техните качества. Списък, който можете да претърсите с 1 бутон.

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ