Началото на края за медийния свят, какъвто го познаваме

Новите медии ще увеличават дела си както като аудитория, така и като приходи

Онлайн изданията се превръщат в реална конкуренция на телевизията и печатните издания, като до няколко години ще се изравнят в световен мащаб с пресата по рекламни приходи.
В България онлайн съдържание има, но слабото проникване на интернет сред населението ограничава популярността му, а ниските рекламни приходи - възможностите за развитие.
Технологичната революция отваря нови възможности за разпространение на сигнала и предоставяне на по-интересно съдържание.

Новинарската революцията е факт. Дори и в България, макар и все още в твърде малка степен. Интернет промени начина, по който съвременните хора в активна възраст получават, търсят или употребяват информацията. Глобалната компютърна мрежа се превърна в мястото, където новините се появяват първи (макар че на локално ниво радиото е по-бързо), където при желание можете да прочетете детайлен анализ и подробности по дадена тема, където рекламата ви облъчва потенциалния клиент по различен и не толкова натрапчив начин.
След първоначалния си период на утвърждаване новите медии вече са достатъчно зрели, за да претендират за пълноценност и значимост. Нови медии не означава само интернет. Сателитното радио, цифровата телевизия и различни по вид и форма мобилни услуги също променят начина, по който информацията достига до своя получател.

Винаги онлайн

Популяризацията на онлайн съдържанието върви ръка за ръка и с изграждането на подходяща интернет инфраструктура. Според статистиката шест от десет европейци са в мрежата. За САЩ това число е 66%. Според актуално проучване на Gallup 91% от американците на възраст до 29 години използват глобалната компютърна мрежа.
Колкото по-висок е броят на свързаните хора, толкова по-голямо е и търсенето на информация. Това е и причината, поради която развитието на онлайн медиите в САЩ и Европа е достигнало степен, която е ключова за по-нататъшната еволюция на съдържанието. На практика може да се каже, че към днешна дата интернет изданията вече са реален конкурент на телевизията и на пресата, като отнемат част от функциите им. Така онлайн изданията реагират по-бързо и оперативно на събитията от деня, като оставят вестниците в ситуация, при която тяхната задача е да предложат по-аналитичен и задълбочен подход към новината, а не прос­то нейното отразяване.
Потребителите на новини вече не използват само един канал за получаване на информация. Цент­ралната новинарска емисия все повече се превръща във важна само за политиците и аудиториите, които не могат или не искат да се справят с технологичния напредък и да използват това, което новите медии им предлагат. В статия за Financial Times изпълнителният директор на Reuters Том Глосър твърди, че бъдещето на новините е в тяхното персонализиране. Според него медиите трябва да се отворят към потребителите си, да им дадат възможност сами да си бъдат редактори и от отделните факти да сглобяват информацията, която им е интересна и необходима.

Български експерименти

В България вече присъстват повечето възможни форми на интернет издания - сайтове на офлайн медии, информационни агенции и чисти онлайн медии. Динамиката в развитието им е в пряка зависимост от проникването на интернет сред населението. Тъй като у нас то все още е далече под европейското ниво (23% според последните проучвания на „Алфа рисърч”), предлаганото съдържание също се намира в своя пионерски период. Въпросните сайтове се издържат чрез продажба на съдържание, абонаментни такси, реклама или комбинация от въпрос­ните три неща, затова съвсем логично на фона на все още свитото българско онлайн потребление бизнес моделът им е доста проблематичен.
С актуалните мерки срещу разпространението на нелегално съдържание, предприети от НСБОП през последните седмици (затварянето на т.нар. фрий сър­въри, в които бяха складирани стотици файлове музика и филми), пред българската интернет среда се открива нова перспектива. В създадения вакуум и при липса на досегашното основно занимание (т.е. точенето на авторски продукти с неизяснен легален статус) българската онлайн среда получава своя втори шанс да предложи нещо различно и смислено, което да задържи вниманието на хората онлайн. Въпросът е дали българските нови медии ще се възползват от тази внезапно възникнала възможност.
На сегашния етап от предлаганото новинарско съдържание в интернет се възползват предимно журналисти, PR практици и мениджъри. Самите нови медии в България все още са недостатъчно укрепнали. „Колкото по-голямо е търсенето, толкова по-бързо ще се развиват и различните медийни канали”, казва Катерина Буюклиева, управител на агенцията за медийно планиране и купуване Initiative Media Club. „Интерактивните технологии позволяват диференциран подход към отделните групи потребители. Индивидуалните интереси на всеки от нас все по-щедро се задоволяват от бурно развиващите се медии”, допълва тя.

Ако имах блог…

Едно от интересните предимства на новите медии е размиването на професионалната граница между журналист и обикновен човек, който има „активна гражданска позиция”. Икономическата и гилдийната бариера пред навлизането на който и да било в медийния бизнес на практика вече не съществува. Всичко, което е необходимо на „обикновените” хора, за да станат репортери, редактори и издатели, е персонален компютър и достъп до глобалната мрежа. Достъпът до интернет чрез безжичната технология Wi-Fi позволява на всеки собственик на лаптоп да изпраща съобщения за събития до даден новинарски уебсайт или блог в същото време, в което то се случва.
Обратният процес на консумация на новини също е коренно променен. Вече никой не е длъжен да се съобразява с политиката на дадена медиа по отношение на това кое е новина и кое не е.
В основата на това ново схващане стои т.нар. блогинг революция. Блоговете са специална проява на интернет свобода на словото, при която даден човек съз­дава свой личен сайт, в който може да публикува информация от какъвто характер иска и както смята за най-добре. Блоговете варират от сайтове, тип „личен дневник”, през онлайн издания с известни претенции за злободневност и аналитичност до политически или корпоративни платформи, през които да бъде пропагандирана дадена идея, търсеща своите съмишленици.
Както и повечето революционни неща в съвременния интернет, блоговете са проява на американското схващане за публичност и демокрация. Засега масовостта на това явление се ограничава до Северна Америка. Според проучване на Gallup 44% от анкетираните граждани на САЩ са чували или знаят по някакъв начин за съществуването на този медиен феномен. Въпреки това не може да се отрече, че блоговете са в известна степен проява на гражданска самоинициатива, но невинаги сериозен източник на информация. Показателно е, че според същото изследване едва 15% от американците четат редовно (поне два пъти месечно) подобен вид сайтове. От друга страна обаче, именно благодарение на блог феномена избухнаха скандалите с изтезанията на военнопленници в Ирак, след като американски войници публикуваха онлайн свои откровения по темата, придружени със снимков материал.

Съдържанието е пари

Ефективният бизнес модел за доброто развитие на онлайн медийната среда все още се търси. За момента възможностите за това са или някаква форма абонамент, или приходи от онлайн реклама. Според твърденията на българските специалисти годишните обороти в онлайн реклама са приб­лизително около 3.5 милиона лева, като умерените прогнози за тази година предвиждат нарастване с 50% на инвестициите. Въпросните 3.5 милиона лева формират около 2% от общите рекламни инвестиции в България за миналата година, които са около 161 милиона лева. За сравнение - в Германия инвестициите се оценяват на 2% от общите рекламни разходи от 30 милиарда евро (или около 600 милиона); във Великобритания пазарният дял на интернет рекламата е 3.9%, или 650 милиона лири. За САЩ числата са сравними - по оценки на PricewaterhouseCoopers 2.1%, или 9.6 милиарда долара, като спрямо 2003 г. е отчетен ръст от 32%.
Има обаче съществена разлика между дела на онлайн рекламата в България и близките по процентно съотношение Германия и най-вече САЩ. У нас тя все още се ползва само като поддържащ канал и чистите онлайн кампании се броят на пръсти. Българският рекламен пазар все още е доминиран от телевизията. Рекламодателите се притесняват да инвестират в нови рекламни форми и предпочитат сигурността на цифрите за зрителската аудитория, отколкото анализите на специалисти, които показват голямата ефективност и много по-големите възможности за достигане на търсената целева група при кампании онлайн.
В статия на The New York Times, публикувана в средата на март, се казва, че от близо 1500 вестника в САЩ само един национален (The Washington Post) и около 40 регионални всекидневника изискват платен абонамент за достъп до онлайн версията на изданията си. Днес безплатният сайт на The New York Times регистрира 1.4 млн. уникални посещения на ден, докато тиражът на вестника е малко над 1.1 млн. копия. Всъщност се оказва, че интернет потребителите просто не желаят да плащат за новини, което очевидно се превръща в сериозен проблем за хората от медийния бранш. През 2004 г. те са похарчили 88 млн. долара за достъп до новини, докато разходите им за достъп до забавления се оценяват на 414 млн. долара. Ако някое издание въведе платен достъп до съдържанието на своя уебсайт, броят на посетителите веднага започва да спада драстично.
Оказва се, че най-смело са постъпили издателите на The Wallstreet Journal. Те изискват заплащането на абонаментна такса за дос­тъп до Wallstreet Journal Online още през далечната 1996 г. Когато въвеждат таксата, посещенията спадат с две трети, но от следващата година броят на регистрираните потребители плавно започва да расте. Днес те са над 700 хил., като 300 хил. са абонирани само за онлайн изданието на The Wallstreet Journal, а останалите получават и печатното копие. Други всекидневници изискват заплащане само за определена част от своето онлайн съдържание.
От печатните медии в България абонамент за достъп до своите сайтове изискват „Дневник“, „Капитал“ и създадените преди няколко седмици сайтове на „24 часа“ и „Труд“. Изданията на германската група WAZ предлагат по-различен тип онлайн обслужване от останалите сайтове на печатни медии. След като заплати съответната такса, потребителят получава правото да си свали графичен файл, който изглежда като сканирана страница от вестника. Единственият засега български онлайн вестник, който се разпространява по електронна поща, е „Политики“. Той се издава с финансирането на фондация „Отворено общество“.
Инвестициите в онлайн рекламата през последните години в България създадоха възможности за зараждането на своеобразни

новинарски агенции, функциониращи онлайн

В България такива са mediapool.bg, focus-news.net, seenews.com, vsekiden.com, novinite.com. и други. Повечето от тях все още се издържат от реклама. От популярните онлайн агенции само focus-news.net и seenews.com изискват абонамент за ползване на допълнителни услуги като архив и т.н. Държавната БТА (www.bta.bg) също изисква заплащане за използване на всички услуги, които сайтът на агенцията предлага. Новинарските агенции, съществуващи онлайн, засега са единствените, които представляват пълнокръвно онлайн журналистиката. Сайтовете на почти всички всекидневници и седмични издания всъщност са продължение на хартиените им копия, без да дават някаква добавена стойност в сравнение с хартиения им вариант. Всъщност за момента съдържанието, което предлагат различните новинарски агенции, в по-голямата си част е еднакво и не се различава от това, което може да се прочете в пресата или да се види по телевизията. Основното им предимство си остава бързината, която може да се конкурира само с радиостанциите. Все още ниските приходи от реклама ограничават възможностите на подобни онлайн медии да развиват по-сериозни редакционни екипи и да предлагат специализирани услуги на потребителите.
Всъщност и най-консервативно мислещите медийни анализатори вече трудно могат да отрекат, че бизнесът с новини се променя и навлиза в неизследвани територии. Като потвърждение на думите на Том Глосър за персонализацията на медиите една от големите световни информационни агенции, Associated Press, отскоро започна да предлага на своите клиенти от печатните медии различни варианти на информацията, която им предлага за препечатване. Репортерите имат възможност да изберат най-подходящо оформения текст според това за какъв тип издание работят. Вариантите са чисто информативни или вкарани в контекста на дадената ситуация.