Всички срещу “Гугъл”, или защо накрая копието ще загуби

Близо 25 милиона книги в световните библиотеки са в групата на т.нар. сираци - издателите им или са спрели да ги печатат, или само са купили правата за тях, но така и не са ги пратили в печатница. За авторите на “изоставените” произведения компанията “Гугъл” дава нов шанс. С проекта си за универсална дигитална библиотека, за който разказва в. “Ню Йорк таймс”, тя им предлага първо да достигнат до читателите и ако те проявят достатъчно интерес, дори да купи правата за потъналото в забрава произведение.

Не всички са впечатлени обаче. Някои автори и мнозина издатели подозират

нещо гнило в този план

Две неща ги дразнят най-много - дигиталното копие на книгата, което влиза в индекс сървърите на “Гугъл”, и подходът на компанията първо да сканира, а после да пита може ли. И по двете неща “Гугъл” е обвинявана в грубо потъпкване на законите за авторските права и питат защо например компанията не подели част от рекламните си приходи със собствениците на тези права. Един от примерите колко сложно е всичко в действителност е, че издателите, които съдят “Гугъл”, са в същото време и партньори с нея в проекта за сканиране на книги. На тях им се иска също в търсачката да попадат техните книги под печат, дори и тези, които те самите сканират извън проекта.

Спорът за подялба на приходите не е заради 3-4 милиона книги, към които издателите проявяват внимание, защото така или иначе “Гугъл” го прави. Раздорите са заради онези 75% от всички създадени някога книги, изоставени като “икономически неизгодни”. Един любопитен факт е, че издателите се загрижиха за изоставените от тях книги, защото интересът на “Гугъл” размести равенството в бизнес уравнението. Сега те трескаво ровят в прашасалите си каталози в търсене на златни зрънца, които са подминали и сега може да попаднат в чужди ръце.

Втората претенция към “Гугъл” е по-сложна. От компанията твърдят, че е почти невъзможно да се проследят копирайт правата на изоставени произведения, поради което е по-добре да ги сканира, преди да са изчезнали окончателно, а след това да започва издирване, което може да отнеме години. По този начин “Гугъл” спазва протокола за интернет. Търсачката му сканира всички уебстраници, които по дефиниция се раждат, защитени от авторски права. Следователно “Гугъл” редовно копира милиарди защитени страници в индекса си за търсене. Ако обаче искате да не сканират при търсене страницата ви, това се прави с елементарно обозначаване и тя остава “невидима” за търсачките. Същото е и с книгите в интернет - ако издателят не желае да бъде сканиран материал с авторско право, просто го маркира и “Гугъл” го подминава. Проблемът е, че това е схема за един идеален свят, където има само една търсачка, а реалността изобщо не е такава. Хиляди ентусиасти сканират при всякакви условия книги с авторски права и е невъзможно издателят да открива и предупреждава всеки един от тях. Достатъчно е да бъде пропуснат един-единствен, за да тръгне е-книгата в световно обращение.

Технически погледнато е възможно да се реши и този проблем - компаниите с търсачки да събират и поддържат списък на произведенията, забранени за сканиране. Притежателят на авторските права за тях е достатъчно веднъж да уведоми “Гугъл”, “Майкрософт”, “Амазон” или “Яху” и те ще прекъснат достъпа до тези заглавия. Но битката никога не е стигала толкова далеч.

Човек трудно се ориентира сред аргументите на спорещите страни. Изглежда, че има неразбирателство между “хората на книгите” и “хората на екраните” - първите предпочитат решението да минава през закона, вторите търсят отговора в технологиите. В действителност най-вероятно става дума за

сблъсък на бизнес модели

Авторите и издателите (включително тези на музика и филми) от години разчитат на евтините за производство масови копия, защитени от фалшифициране и пирати чрез строги закони. През последните стотина години този модел доведе до процъфтяващо познание и невиждани постижения на човечеството, един истински златен век на творчеството. Защитените физически копия позволиха на милиони хора да се издържат директно от продажбата на произведенията си на масовата публика, без да са зависими от капризите на патронажа и меценатството. Спечелиха и милиарди обикновени хора, защото за пръв път могат да се докоснат до велики творения. Във времената на Моцарт малцина са можели да чуят неговите симфонии. С изобретяването на евтините аудиозаписи един бръснар на остров Ява днес може да си ги слуша, колкото желае.

Новите цифрови технологии обаче разрушиха всички бизнес модели, основани на масово произвежданите копия, включително и модела на доживотно благоденствие на авторите. Контурите на електронната икономика тепърва се очертават, докато милиардите, печелени благодарение на копирайт модела, се пръскат в защитата му чрез все по-сурови закони. Тази реакция не е изненадваща - вестниците, списанията, Холивуд, звукозаписните студия, радио- и телевизионните станции и хиляди хора, работещи в техните рамки, са заплашени от загуба на доходи. Не всеки от тях ще оцелее в променената ситуация.

В новият модел, основан на странното нещо, наречено цифрови битове, копията няма да са евтини, но пък ще са общодостъпни. Те ще се движат свободно навсякъде. Когато компютрите изтеглят изображения от интернет или текстове от сървърите, те правят временни копия на тези произведения. В действителност всяко действие, което се извършва в интернет или в компютъра, изисква нещо да бъде копирано. Тази впечатляваща по мащаба си копираща активност излиза от тясното пространството на компютрите и прераства в

култура на компютрите

Много методи са изобретени в опит да се спре безконтролното разпространяване на копия, включително схеми за защита на авторските права, програми за блокиране на хардуера, образователни инициативи и дори закони, но засега всичко е неефективно. Ограниченията се отхвърлят от потребителите и се заобикалят от пиратите.

С детронирането на копията рухва и икономическият модел, изграден върху тях. В режима на общодостъпни свободни копия те губят стойността си и престават да са основа на богатството. Истинска стойност вече имат връзките, линковете, размяната. Стойността се премести от копието към многобройните начини то да бъде намерено, анотирано, персонализирано, редактирано, показано, белязано, прехвърлено и въвлечено в друг проект. Авторите и художниците могат да направят - и вече правят - състояние от тази нова стойност на творенията си, а не от правата върху копирането им. Те могат да продават пърформанси, достъпа до твореца, допълването с информация на произведението, привличането на внимание, спонсорство, периодично абониране - все неща, които не могат да се защитават с авторски права в класическия смисъл на това понятие. Евтиното копие става “средство за откриване”, правещо маркетинг на такива трудни за измерване неща.

Този модел е далеч от съвършенството и има още много да се развива. Но отсега е ясно, че търсене ще е ключовата дума в него. Търсенето е изцяло нова концепция, която законите за интелектуална собственост не предвиждат. Според едно от най-новите тълкувания на тази материя в щата Невада търсенето има “трансформираща цел”, добавяща нова стойност към търсеното.

Търсенето не намира само няколко ключови думи, а изважда на преден план стойността на връзките. Всеки творец признава, че ценността на творенето е в личното преживяване на създаването (и за мнозина това е напълно достатъчно), но е също така вярно, че стойността на произведението расте от това, че то започва да циркулира в културата. Технологията на търсачката увеличава тази стойност, като създава милиарди връзки с творението, и в повечето случаи това са връзки, за които никой досега не се е сещал. Нещата могат да бъдат откривани само ако самите те имат потенциал да създават такива връзки. Този потенциал може да е заложен в заглавието или да е скрит в бележките под линия, да е в една цяла песен, в сложната разбивка на оркестрацията й или дори в няколко ноти от нея.

Търсенето “отваря” творенията и в крайна сметка е добро за културата. Затова днес можем да кажем, че защитата на правата на авторите трябва да бъде балансирана със задължения на авторите. В замяна на защитата на копията авторите трябва да позволят те да бъдат търсени. Няма търсене, няма копирайт.

Този ефект се усеща най-силно в науката

Тя се опитва да събере цялото познание в огромна, обвързана, анотирана мрежа от факти. Независимите и разпокъсани факти нямат никакво значение в света на науката. Псевдо- и паранауките не са нищо повече от откъснати островчета знание, които не са свързани с големия континент на науката. Затова в науката има естествен дълг наученото да се прави достъпно - никому не идва на ум да плаща на учените заради това, че някой е повторил или дублирал техните резултати. Вместо това те са изобретили компенсаторни механизми - стойност има това, че откритието им е цитирано, обменяно и обсъждано. Те са финансирани чрез изключително кратки (до 20 години) срокове на монопол върху идеите им, достатъчни да ги накарат да изобретяват още и още.

Законовият сблъсък между книжното копие и интернет търсачката ще продължи повече от едно поколение. Още днес обаче технологията ни казва, че копията вече не струват като отделна подвързана книга, те струват много повече като текст, който се разпространява и води до раждането на други произведения. Няма значение дали ще го направи “Гугъл”, аутсорснатите в Китай сканиращи машини или кохортите от сканиращи обикновени фенове. Скоро една книга извън универсалната библиотека ще е като уебстраница извън интернет.