Наистина ли Google поколението - децата, родени след 1993 година - толкова много се различава от нас? Истина ли е, че те се протягат към компютърната мишка още в люлката и демонстрират инстинктивна способност да се ориентират в интернета и бързо да намират необходимите отговори? Всъщност младите ползватели се отличават от възрастните далеч не толкова много, както може да си помислите.

Направено през януари изследване с участието на англоезични младежи от развити западни държави разруши редица митове за взаимоотношенията на младите хора с новите технологии. Например истина ли е, че поколението Google се ориентира във високотехнологичните джаджи по-добре от възрастните? “Като цяло” това е истина, но в същото време “ползвателите от по-възрастното поколение бързо ги настигат”, се казва в изследването, направено по поръчка на Британската библиотека. “По-голямата част от младите хора ползва значително по-прости технологии, отколкото е прието да се смята”, гласят изводите от проучването.

Наистина ли младежта владее “многозадачността” - прави по две, три или повече неща едновременно? “Няма убедителни доказателства за това”. Предпочита ли младото поколение визуалната информация пред текста? “Би трябвало да се отговори да, въпреки че текстът също има важно значение”, твърдят специалистите. Наистина ли младите хора не умеят да чакат и искат техните информационни нужди да се удовлетворят на момента? “Не - отговарят изследователите. - Не са открити убедителни доказателства, че в това отношение младежта е по-нетърпелива”.

И въпреки че при общуването си, младите хора могат да ценят мнението на връстниците си повече, отколкото мнението на възрастните, в областта на учението нещата стоят по друг начин. “Предполагаме, че това е мит. Мненията на преподаватели, роднини и информация от учебниците винаги се ценят повече от интернета”, твърдят специалистите.

Какво и да се говори обаче ползването на търсачки като Yahoo и Google прави и учащите се, и възрастните по-повърхностни. Те преглеждат само част от информацията, - заглавия, съдържание, анотации - но рядко се задълбочават. Това е добре за бързо запознанство с материята, но студентите трябва да умеят сериозно да разгледат даден въпрос, да изучат неговите тънкости и нюанси, ако искат да се научат да мислят със собствената си глава.

Въпреки че студентите обикновено демонстрират високо ниво на компютърна грамотност, тяхната “информационна грамотност” - умението да намират и възприемат качествена информация - често изостава, твърди изследването на експертите. Младежите не отделят време за обмисляне на намерените в интернет данни. Затова те трябва да се учат по-внимателно да оценяват точността, значимостта и авторитетността на получените сведения.

Библиотеките ще трябва да поработят над своя имидж, за да помогнат на младежта в тази задача. Учащите се често ги възприемат като място за складиране на книги, а не като високотехнологичен информационен ресурс.

С това мнение са съгласни дори студентите в колежите - 89 на сто от тях започват изследването си от обичайните търсачки в интернет, а не от сайтовете на библиотеките. В това е и проблемът. Ако библиотеките искат да запазят ролята си, младежите трябва да бъдат обучени на по-сложни изследователски методи.
В изследването на експертите се повдига въпросът за плагиатството сред студентите. Понякога изглежда, че младите хора работят по принципа “копираш-вмъкваш”. Въпреки това новото поколение добре си представя какво означава правото на интелектуална собственост и съзнава, че някой здраво се е потрудил, за да напише документ, да запише песен или видео. Просто младежта “чувства, че системата на авторските права е нечестна и несправедлива”, се казва в изследването.

Почакайте обаче тези деца да израснат и тогава те ще разберат, че интелектуалната собственост е източник на средства за съществуване. Тогава това отношение може да се промени.

“Крисчън сайънс монитор”