Не прекалявам - заглавието е точно, а темата никак не е нова. Всъщност в момента, в който мрежата престана да бъде лабораторно забавление и започна да се пресича с ежедневието на обикновените хора, се появиха и първите разминавания между offline и online практиките. Докато през романтичното детство на интернет саморегулацията бе единственият работещ механизъм, то с времето до днес амбициите на компетентни и некомпетентни хора и институции да регулират мрежата набъбват с геометрична прогресия.

Offline мисленето обаче много често демонстрира неразбиране как точно функционира интернет. А да познаваш това, което искаш да регулираш, е задължително предварително условие. У нас още правителството на Иван Костов изяде първия звучен шамар по отношение на необмислени опити за регулация. В последните няколко години доставчиците на интернет продължиха да бъдат на прицел, потребителите също. При това под някакъв непрецизно дефиниран, но за сметка на това нечистоплътен общ знаменател.

Никак не е парадоксално, че именно потребителите бяха тези, които направиха най-много за дефиниране на ред, поведение и климат в българското уеб пространство. Не е парадоксално, защото, когато мрежата е инструмент за твоя бизнес, развлечение или общуване, то логично е да се погрижиш за своя комфорт, задавайки си правила и ред. На този фон не е изненада, че всякакви външни недообмислени намеси и сляпо прилагане на offline регулации към една online проекция на съществуването ни стоят нелепо. Често са заплаха за съществуването на мрежата такава, каквато е. И това води до сблъсъци, конфликти и битки.

За свободата в интернет се води съвсем реална война. Води се война за територии - оказва се, че дипломата за фотограф или журналист не може да бъде нотариален акт за професионална територия в света на генерирано от потребителите съдържание. Публицистиката все повече е територия на експертите (и бизнеса) и все по-малко на медиите.

Дали заради заплахата от тероризъм или с някакви други аргументи, светът от няколко години допуска твърде големи компромиси с личната си свобода и комфорт. Това все още не е така в интернет заради по-активното присъствие на хората там и заради поведенческия им тип на пионери в своите територии. И в мрежата, и offline обаче всеки ден носи все повече заплахи за демокрацията и свободата на хората. Тези заплахи са двойно по-големи в страни като нашата, която все още се учи на демокрация и гражданското общество е младо и тепърва ще се развива. Злощастно доказателство за думите ми е, че България е застанала с твърда подкрепа зад договора от Прюм за личните данни въпреки многото забележки и опасения, свързани с текстовете му.

За щастие изминалата седмица донесе и добра новина за единия лагер и звучен шамар за тези, които считаха за даденост факта, че могат да изискват лични данни за потребителите на една или друга услуга в интернет или потребителите на доставчик на свързаност. Съдът се произнесе, че в ЕС доставчиците на свързаност и услуги не са длъжни да разкриват самоличността и личните данни на своите потребители.

Привидно добронамерените призиви за регулация и цензура в мрежата са точно толкова опасни, колкото и тероризмът, ако не и повече. Защото гарантират бъдещ терор от институции, недобронамерено управление и какво ли още не. И това определено няма да се случи само online… А изборът за бъдещето е на всеки един от нас…

Йовко Ламбрев
BusinessWeek