Новата правна рамка на потребителските договори, сключвани посредством Интернет и електронна поща

На 9 декември 2005 година в брой 99 на „Държавен вестник” беше обнародван дългоочакваният Закон за защита на потребителите, предназначен да постави правната рамка в областта на защита на потребителите в пълно съответствие с правото на Европейския съюз. В този смисъл в българското законодателство се очаква да проявят своето действие правни институти, които до момента са били непознати на нашата правна система и отразяват, от една страна, развитието на информационните и комуникационни технологии и, от друга, стремежът към по-висока степен на защита на потребителите в рамките на Общността.

Съобразяването на бизнес моделите на търговците с новите правила, установени в правната рамка на защита на потребителите несъмнено ще изисква сравнително продължителен период от време, поради което в § 34 от ПЗР на ЗЗП е предвидено законът да влезе в сила 6 месеца след обнародването му. В този преходен етап търговците трябва да направят анализ на технологичните си процеси, които използват за връзка с потребителите и за сключване на договорите с тях, като ги съобразят с новите изисквания на закона. В настоящото изложение ще бъдат представени най-общо новите правила, които имат отношение към сделките, сключвани посредством Интернет и електронна поща и които попадат в приложното поле на ЗЗП.

1. Понятие за договор за продажба от разстояние

Отношенията между потребители и търговци относно сделките, сключвани посредством Интернет и електронна поща се регулират от особените правила на чл. 48 – 61 ЗЗП. За да се приложи особеният режим обаче, трябва сделката между страните да притежава качествата на договор за продажба от разстояние, понятие, определено в чл. 48 на Закона.

Според споменатата разпоредба договор за продажба от разстояние е всеки договор, сключен въз основа на предложение от страна на доставчика до потребителя като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги, при която от датата на отправяне на предложението до сключването на договора страните не са във физически контакт помежду си. От изложената дефиниция могат да бъдат изведени следните съществени характеристики:

1. Договорът се сключва въз основа на предложение, отправено от доставчика до потребителя.

2. Предложението е направено като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги. Под система следва да се разбира съвкупност от средства за автоматично отправяне на предложения и сключване на сделки след тяхното приемане от потребителя. С оглед приложението на режима към потребителските договори в Интернет под система следва да се приеме съвкупността от информационни технологии, които доставчикът използва за връзка с потребителя и сключване на договор с него.

3. Не на последно място договорът трябва да бъде сключван между страни, които не са във физически контакт помежду си от момента на отправяне на офертата до сключване на договора – тоест неприсъствено.

Едната страна по сделката има качеството на потребител, понятие, определено в § 13, т. 1 ДП ЗЗП и което не разкрива специфика от общия режим, определен в ЗЗП. Особено е обаче определянето на характеристиката на доставчика в чл. 48 ал. 1 като страна по сделката. Според спомената разпоредба доставчик е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва договор за продажба от разстояние с потребител. Въпреки че по своето съдържание понятието е удачно за института на продажбите от разстояние, не е изяснен въпросът за отношението между общото понятие за доставчик по § 13, т. 4 ДП ЗЗП и това по чл. 48, ал. 2 ЗЗП. В този смисъл докато практиката не установи тенденция в тълкуването на двете понятия, следва да се проявява повишено внимание относно качествата на страните по потребителския договор, за да се установи дали се прилагат особените правила на института на продажбите от разстояние.

Към характеристиката на сделката следва да се обърне внимание и на използваните средства за комуникация от разстояние. Те са определени примерно в чл. 48, ал. 3 и между тях изрично се споменават способите за извършване на изявления в електронна среда – Интернет и електронна поща.

Особен е режимът на използване на електронна поща като средство за комуникация, тъй като според чл. 49, ал. 1, т. 3 ЗЗП в този случай се изисква предварителното съгласие на потребителя. Средства, различни от тези, за които се изисква изричното съгласие, са всички, които не са определени в чл. 49, ал. 1 ЗЗП, а следователно и Интернет.

С оглед защитата на потребителите е установено ограничение относно някои видове стоки, които не могат да бъдат предлагани посредством Интернет или електронна поща. Това се отнася до стоките, определени изчерпателно в чл. 51 ЗЗП. Такива стоки са лекарства, хранителни добавки, хомеопатични и други продукти, представяни с лечебно въздействие.

2. Преддоговорни задължения на доставчика

Защитата на потребителите е осигурена не само чрез установяване на отговорност за доставчика в случай на некачествени или опасни стоки, но и чрез задължение за предоставяне на информация на потребителя преди сключване на договора. В тази насока са особените правила на чл. 52 ЗЗП, които определят задължителната информация, предоставяна на потребителя преди сключването на договора. Предоставянето на информацията трябва да отговаря на следните изисквания:

1. Да е направено по ясен и разбираем начин (в този смисъл и на български език), в зависимост от средството за комуникация;

2. Да подчертава търговския характер на предложението;

3. Да е в съответствие с принципа за добросъвестност при търговските сделки и добрата търговска практика;

3. Плащане на цената от потребителя по договора

След като страните определят съдържанието на договора посредством използваното средство за комуникация, трябва всяка от тях да изпълни задълженията си по договора. На този момент обаче Законът за защита на потребителите установява множество специални правила, които вероятно са предназначени да осигурят по-висока степен на защита на интересите на потребителите. Тези правила обхващат най-вече момента, в който потребителят извършва плащане на цената и правата му да се откаже от договора.

Плащането на цената от потребителя по договор за продажба от разстояние не се извършва в момента на постигане на съгласие от страните. Нещо повече, ЗЗП в чл. 53 изрично забранява на доставчиците[1] да приемат плащане от потребителите преди изтичане на сроковете по чл. 55. Ето защо преди да се установи механизмът на плащането, трябва да се изяснят правата на потребителя по чл. 55 ЗЗП, тъй като спрямо тяхното упражняване или неупражняване възниква задължението за извършване на плащане на цената и съответното право на доставчика да приеме плащане.

В чл. 55 ЗЗП законът урежда правото на потребителя да се откаже от договора, сключен от разстояние, без да дължи обезщетение на доставчика и без да посочва причина в срок до 7 дни. В тази хипотеза особено важно практическо значение има началният момент, от който започва да тече този срок. Законът го установява различен за различните обекти на потребителския договор. В този смисъл, за стоки началният момент започва от получаването на стоката, ако са спазени изискванията на чл. 54 ЗЗП за предоставяне в писмена форма или на друг подходящ носител информацията по чл. 54, ал. 2 ЗЗП и чл. 52, ал. 1 ЗЗП. За услуги срокът започва да тече от момента на сключване на договора, а когато изискванията за предоставяне на информация са изпълнени след сключването на договора – от този момент, но не повече от 14 дни. Когато договорът е за финансова услуга, срокът за отказ от договора е 14 дни.

Сроковете, в които потребителят може да се откаже от договора, са определени по най-общ начин за всички стоки и услуги. За някои от тях обаче установяването на подобен срок е неприложимо поради характера на стоката или извършването на действие в периода до упражняването на правото от страна на потребителя. Ето защо законът изрично определя, че чл. 55, ал. 1 ЗЗП не се прилага по отношение на договорите, изчерпателно изброени в чл. 55, ал. 2 ЗЗП.

В случай че доставчикът не изпълни задълженията си за предоставяне на информация, определени в чл. 54 ЗЗП, се предвижда правото на потребителя за отказ от договора да може да се упражни в срок до 3 месеца. Този срок започва да тече от момента на получаване на стоката, а за услуги - от момента на сключване на договора. Ако през течение на този срок доставчикът предостави информацията, срокът по чл. 54, ал. 1 започва да тече от този момент.

Изложението на сроковете, в които потребителят може да упражни правото си на отказ, бяха разгледани, защото те обуславят момента, от който доставчикът има право да приеме плащане от потребителя по потребителския договор в съответствие с правилото по чл. 53 ЗЗП. В този смисъл обобщеният анализ на правната уредба води до следните съществени изводи:

1. Доставчикът не може да приеме плащане от потребител към момента на сключване на договор от разстояние;

2. Доставчикът не може да приеме плащане от потребител към момента на получаване на стоката от последния;

3. Доставчикът може да приеме плащане от потребител след изтичане на 7 дни от момента на доставката, ако е спазил изискванията за предоставяне на информация по чл. 54 ЗЗП;

4. Доставчикът не може да приеме плащане от потребител по договор за услуги към момента на сключване на договора;

5. Доставчикът може да приеме плащане от потребител по договор за услуга, ако са изминали 7 дни от сключването му и са спазени изискванията за предоставяне на информация по чл. 54 ЗЗП.

6. Ако доставчикът не спази изискванията за предоставяне на информация по чл. 54 ЗЗП, не може да приеме плащане от потребителя, ако не са изтекли 3 месеца от получаването на стоката или сключването на договора за предоставяне на услуга.

От изводите, представени до момента, става ясно, че плащанията в електронната търговия в отношенията между доставчици и потребители ще бъдат съществено затруднени. Причината за това е несигурността, която създава за доставчика ограничението да не изисква или приема „авансово плащане преди изтичане на сроковете по чл. 55 ЗЗП”. За да може да приеме плащане, доставчикът трябва да изпълни пръв задълженията си по договора, да достави стоката и да изчака 7 дни, когато вече ще трябва да очаква от потребителя плащане. В случай на неизпълнение от страна на потребителя обаче, доставчикът е поставен в тежкото положение да търси обезщетение от лице, което вече е получило стоката по договора и може да се разпорежда с нея в полза на трето лице или да я повреди.

Ако настоящият правен режим се запази, може да се очаква, че само някои от всички доставчици ще извършват сделки с потребители по този несигурен механизъм. Вероятно те ще се насочат към избягване на тази забрана чрез прилагане на познати правни механизми, чрез които да осигурят плащането на цената по договора към момента на неговото сключване посредством Интернет или електронна поща. Подобни правни средства са различните форми на обезпечения, познати на облигационното право, чието прилагане ЗЗП не ограничава.

Прави впечатление освен това, че забраната за предварително поискване или приемане на плащане не е изрично установена и в Директива 97/7/ЕС относно договорите, сключвани от разстояние. Нещо повече, в чл. 6, ал. 2, където Директивата регулира упражняването на правото на потребителя за отказ от договора, се определя, че „доставчикът е задължен да възстанови безплатно сумата, която потребителят е дал по договора”. Това плащане няма какво друго да е, освен авансово плащане по договора за цена и разноски, тоест към момента на сключването му – практика, възприета във всички страни с развита електронна търговия.

Новият правен режим на договорите, сключвани от разстояние, съдържа и други съществени правила, като условията при които се прекратява договорът и особените правни последици от това прекратяване, плащанията между страните по повод прекратяване на договора и доказателствената тежест за доставчика относно някои обстоятелства по договора. Всички те са част от новия правен режим на договорите, сключвани от разстояние, който трябваше да стимулира развитието на електронната търговия чрез поставянето на ясни и справедливи правила между страните – задача, която, що се отнася до режима на плащанията между потребител и доставчик, е изпълнена със съмнителен успех. Въпреки това Законът за защита на потребителите е значителна стъпка напред в съобразяването правната рамка на защита на потребителите с достиженията на правото на Европейския съюз.

Николай Кискинов
04 Януари 2006 г.

1 Доставчик в конкретния случай следва да се възприеме, че е лицето по чл. 48, ал. 2 и да се отчете отношението му с понятието по § 13, т. 4 ДР ЗЗП

Оригинал kiskinov.com

Още за четене :

Регулиране на нежеланата електронна пощаРегулиране на нежеланата електронна поща Регламентирането на условията и реда,...

Фирмена електронна пощаЕлектронната поща: 16 грешки, които не трябва да допускате във...

Потребителски кредитТрудно е да се сравняват кредити. Има такова разнообразие от...

Създава се несигурен механизъмАко настоящата редакция на чл. 53 от Закона за защита...

Резнаха плащането в интернетС приетия на първо четене закон се спира и възможността...