Притежателите на 3.4 млн. броя издадени у нас банкови карти няма да могат да ги използват за заплащане на стоки, поръчани по ИНТЕРНЕТ. Това ще се случи, ако бъдат приети поправките в Закона за защита на потребителите, една от които (чл. 53) гласи, че “при продажба от разстояние доставчикът няма право да изисква или да приема авансово плащане”. С други думи, на потребителите няма да бъде разрешено, дори и да имат желание за това, да се разплащат онлайн. Ако по някаква случайност пък платят, те ще поставят търговеца в ролята на закононарушител.

За тази опасност алармира Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ), която чрез сайта си в началото на седмицата призова българската общественост да подкрепи отпадането на цитирания член от закона. “Оставяме отворен въпроса защо ИНТЕРНЕТ търговията у нас е поставена в неравностойно положение спрямо всички други видове търговия и потребителите ни са ощетени, когато правителството твърди, че новите технологии са приоритет за страната”, се казва в съобщение, публикувано на страницата на асоциацията.

В мотивите за разглеждането на законопроекта е записано, че той “има за цел да предостави защита на потребителите от последиците на нелоялни търговски практики, които съществено увреждат техните икономически интереси”. От БАЕТ обаче заявиха, че не разбират как точно с поправките в чл. 53 на закона клиентите ще получат по-добра защита. Предложението на организацията е да се даде законово право на потребителите сами да избират дали да платят с банкова карта при поръчването на стоката, или пък това да стане - по някакъв друг начин при нейното получаване.

Според действащия в момента Закон за защита на потребителите доставчикът няма право да получи в аванс парите за стоките, преди да е изтекъл нормативно определеният седемдневен срок. През него потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор от разстояние. Забраната доставчикът да получи авансово плащане на стоката обаче е безсмислена, тъй като срокът за рекламация започва да тече, след като той вече я е доставил. А кой дава стока на клиента, без да му е платено? От БАЕТ коментираха, че с внесените в парламента поправки в закона това несъответствие ще бъде премахнато. Проблемът с картовите разплащания обаче остава.

Според директора за “Картови разплащания” в Обединена българска банка Николай Недков плащанията в ИНТЕРНЕТ са глобален процес и не би трябвало да бъдат ограничавани. Той напомни, че по-голямата част от разплащанията са с чуждестранни търговци, каквито са “Ибей” (e-bay) и “Амазон” (amazon.co.uk) например. Трудно е да се повярва, че такива световни гиганти ще се съобразяват с българското законодателство, според което са нарушители, защото приемат плащане от разстояние в аванс. Според Недков съществуват достатъчно надеждни механизми за защита на притежателите на банкови карти. Световните картови гиганти са създали собствени програми, с които ИНТЕРНЕТ търговците ограничават възможността, чрез сайтовете им потребителите да станат жертва на измама.

Банкеръ

Още за четене :

ПИБ банкови картиГражданите могат да спечелят от банковите карти Йордан Скорчев, изпълнителен...

Банкови картиОсновните характеристики на банковите карти (например лихвения процент) зависят от...

Резнаха плащането в интернетС приетия на първо четене закон се спира и възможността...

Интернет пазаруването става женска територияЖените завоюваха доминираща позиция и в онлайн пазаруването, сочи ново...

Краят на електронната търговия в БългарияДоставчикът да няма право да изисква или приема авансово плащане...