Да се вземем онлайн

Далеч от очите, далеч от сърцето, казват старите хора. С напредването на интернет технологиите обаче разстоянието между влюбените се топи като сняг. При това, освен да се “срещнат” във виртуалното пространство, хората вече могат и да се оженят в мрежата. За едни това е практично, за други-нетрадиционно, за трети - в реда на нещата, след като целият им живот протича във виртуалното пространство.

Традицията повелява булката да е в бяло, младоженците да са заедно пред олтара… поне в тържествения ден.

А какво би станало, ако заменим олтара с компютър? И въобще да няма нужда младите да са заедно дори в момента, в който сключват брак с него?

Просто включвате компютъра в уречения ден и час, а Той/Тя ви казва своето “да”, докато е на хиляди километри, седейки пред своя монитор. Вие - в София, Той/Тя - в Маями например. Виртуалното вричане набира все по-голяма популярност в световен мащаб и вече се практикува от влюбени от различни континенти.

Свидетели на онлайн празненството могат да станат всички приятели на младото семейство, макар и пръснати по целия свят. Стига там да има интернет, разбира се. При това броят на поканените може да бъде неограничен и

слага край на тревогите с ресторанта

както и на финансовите притеснения. Вече има достатъчно много опит и виртуалните сватби си имат цяла история. Тя започва с първата онлайн венчавка преди цели 16 години.

На 22 декември 1995 г. виртуалното пространство на CompuServe свърза Рейчъл Туйнг и Ранди Теруйлгер от САЩ. Щастливата двойка “посреща” пред екраните си 150 виртуални гости от цял свят - Хаваите, Австралия, Англия, Чехия и т. н. Без при това да мръднат и на крачка от границите си. Събитието било романтично и трогателно, а Рейчъл и Ранди обясняват, че избрали новаторската венчавка заради начина, по който се запознали и завързали връзка - в интернет форум. Там пламнали първите искри, вечеряли заедно за първи път. И пак там Ранди предложил брак на Рейчъл и тя му написала: “ДА!”

“Мястото” се оказало специално. Проучили въпроса и разбрали, че до този момент никой никога не се е женил легално в мрежата. И решили да бъдат първите.

Венчали се с благословията на адвентиската църква, в чийто форум се запознали. Едната стая на форума била запазена за церемонията, а в другата били посрещани гостите. Онлайн сватбата дори не изневерила на традицията за булчинския букет и синия жартиер -те били “хвърлени” в мрежата за необвързани.

Оттогава нещата са се променили и виртуалните сватбари вече могат и да се виждат на мониторите си чрез уеб камери и програми от рода на “Скайп”, което улеснява браковете от разстояние и ги прави “по-живи”. Неотдавна по подобен начин се венчаха американец и индийка.

Гостите на булката празнували

събитието пред монитора в градината на нейната къща в Навабпура, Северна Индия. В уговорения час 26-го-дишният американец се появил онлайн и се заклел вечно да обича дамата на сърцето си. Обредът бил извършен от свещеник индиец. Останалото свършил куриер, който доставил подписаните от младоженката документи до жениха, който също ги подписал.

Към бракосъчетанията по интернет се обърнаха и европейците. На Стария континент обаче има и известни подобрения - в някои области, като градчето Алансон в Северна Франция например, властите дори насърчават подобни бракове.

Онлайн може да се ожените и в калифорнийската област Сан Матео. Дневно в областта се провеждат по 4 виртуални венчавки. За церемонията и брачното свидетелство от кметството взимат по $ 113. За излъчване в интернет - още $ 10.

Интерес и въпроси за виртуалните сватби вече има и у нас. Питанията дали подобен брак може да бъде законен са във форумите на агенциите, специализирани за връзка между българка и чужденец.

Все още обаче няма достатъчно модерна наша двойка, която да проправи път на интернет венчавката в България

Труд