Опит за класификация на запознанствата в мрежата

Браковете вече не се случват на небето, а в интернет. Младите все по-рядко вярват на случайни срещи и търсят съдбата си в глобалната мрежа. Момичетата не чакат принца, въздишайки до прозореца, а прибягват до други методи.

В същност защо да вярваме, че мъжът на живота ще дойде при нас в парка или в супермаркета, когато могат да бъдат атакувани най-известните сайтове за запознанства. Там, разбира се, слагаме най-хубавите си снимки и си правим най-хубавата самореклама.

Красивите, успели и самотни героини от “Секса и града” отдавна не са повод за ехидни шегички. Темата за търсенето на “мъжа на мечтите” е актуална не само за състоятелните разведени красавици над 30. А какво да правят онези, които не са успели нито да направят кариера, нито да се омъжат, а на всичко отгоре далеч и не са красавици? Ако в големите ни градове девойките с размери и вид на фотомодели и манекенки се срещат в изоболие по главните и недотам централни улици, то “сивите мишки” са още повече. При това още от 15-годишни момиченцата ги плашат с бабините деветини за “старите моми”, в които ще се превърнат, ако си нямат постоянен приятел или поне армия от ухажори. Момичетата над 20 вече са изморени и разочаровани от срещите тип “за по една нощ” и започват сериозно да се замислят къде е онзи единствен любим. На всичко отгоре и мъжете вече са се изродили и за нищо не стават, поне така мислят повечето представителки на прекрасния пол. Загледаш се по някой чаровен стилен мъж, а на следващия миг по нещо забелязваш, че е от онези - обратните. Ако не сте забелязали и жените се заглеждат по симпатичните и красиви представителки на техния пол. И в един момент идва време да си зададеш въпроса: Майчице, какво става, къде отидоха мъжете?
Как къде - в интернет са. Влизаш в някой сайт за запознанства и ще се умориш да избираш: сексапилни синеоки блондини, тъмнооки красавци с латино чар, солидни бизнесмени, наперчени шварценегеровци, интелектуалци, романтици, поети, байкъри, мотористи, ар-енд-би маниаци, тузари, страстни любовници, верни мъже, обединени от общия признак, че са …виртуални. А как да разберем дали зад снимката на младичкия симпатяга не се крие някой закоравял коварен сваляч, отдавна прехвърлил средната възраст?
Съдейки по опита на приятелки и колежки, изводите за виртуалните флиртове са няколко:
- Виртуалните романи също завършват със сватба. Методът “хвани бика за рогата” е хубав заради това, че след като си уговорите среща, можете да видите човека, поведението му и да си поговорите на живо. Максимум до час ще разберете дали си заслужава да продължите взаимоотношенията си. Методът е добър заради това, че не е нужно да си губиш времето с дълги кореспонденции, от които нищо няма да излезе. Просто питай направо…
- Търсенето на любим в мрежата понякога става толкова увлекателно, че човек забравя за какво въобще е влязъл там. Понякога си прави по две - три срещи на вечер и забравя на кого какво е говорил и кой как изглежда. Ползата от метода “Количеството води до качество” е, че ставаш специалистка по класификация на мъжете. Дори по външния му вид и след две думи разбираш “своята истина за мъжа”, включая това, че знаеш какво ще ти каже след 5 минути, какво бельо предпочита и кои са любимите му пози в леглото.
- Виртуалният роман може да си остане виртуален. Има хора, които си пишат с години, засипват се с признания в любов и планове за бъдещ живот, но така и не се срещат на живо. Всичко, което имаш е снимката му от младежките години и цяла стихосбирка от поетични послания.
Изводът от метода “Виртуална приказка” е живейте в реалността, общувайте с реални мъже, тайнствените виртуални любовници не взимайте на сериозно - нали сърцето ще се разбие наистина.
- Внимателно чети какво е написал мъжът в профила си. Ако той е пише, че връзката му трябва само за секс и той ти прави среща, не му се обиждай, че още от първите минути започва да обсъжда сексуалните си пристрастия. Тук влиза в действие “методът на аналитика” - внимателно четеш и веднага отхвърляш това, което не искаш.
- Не вярвай на думи и стихове. Не всеки притежава умението да ти завърти мозъка, но такива специалисти вече се навъртат доста. Много момчета, а и по-зрели мъже си правят състезание с приятелите на кого ще му клъвнат повече жени в нета. Има и такива, които правят среща на няколко момичета едновременно, за да могат да отсеят от своеобразния мини кастинг “най-доброто”.
Ако сте се сблъскали със случая “Животът е игра” - не се връзвай, опитай да направиш същото и ти - върни им го поне веднъж.
- Интернет е полезен и чрез него можеш да се срещнеш с интересни хора или да направиш нови приятелства. Не е задължително запознанството ви да прерастне в романтичен роман или страстна връзка. В лицето на новия си познат можеш да срещнеш пролезен събеседник или другар по интереси. Методът “По-добре 100 приятели, отколкото 100 жълтици” се състои в това, че кореспонденцията с нови хора може да ти донесе ново увлечение или хоби, да научиш маса полезни неща и по-добре да схванеш мъжката психика.
Най-важно е да не губиш вярата, че втората ти половинка броди някъде по света и също толкова силно желае да те срещне. Научи се да не се разочароваш, а да извичаш за себе си полезен опит от всяка ситуация. Живей пълноценно, а интернет направи свой помощник.

“Дума” 25 юли 2006 , 22 стр.