Виртуални икономики

Да се облагат ли с реални данъци виртуалните икономики

Компанията Blaze Columbia се справя много добре с новата си дизайнерска линия облекла и се очаква да постигне 100 хиляди долара годишна печалба едва 12 месеца след основаването си. При това собственикът е бил професионален фотограф, а не модист. Най-любопитното в тази история обаче е, че мистър Къламбия от щата Мисури изобщо не съществува – това е името на един от аватарите (виртуалните герои) в платформата „Втори живот“ (Second Life, или както я наричат накратко SL).

Човекът от реалния свят, който стои зад това име, не желае да се разкрива самоличността му, защото иска да държи разделени съществуванията си в двете вселени. В измислената той продава облекла на другите участници във виртуалната икономика на SL и е само един от милионите примери за преформулиране на това какво представляват парите и икономиките. При споменаването на думата икономика обикновено човек си представя заводи, бълващи стоки, купувани от потребители с парите, платени им за положен труд. Във виртуалните икономики „стоките“ са толкова далеч от реалността, че едва ли някой може да каже каква е стойността им. Създателите на SL от калифорнийската „Линден лаб “ са въвели в този свят и виртуална валута – линден долар, с разменен курс от 275 ЛД срещу един щатски долар и се опитват да контролират инфлацията, провокирана от демографския бум от аватари.

Влизането в платформата е безплатно, но достъпът до транзакции с виртуални стоки, имоти и услуги се заплаща с 10 щатски долара. Срещу тази сума се получават неколкостотин линден долара. Ако искате да купувате земя, сумата набъбва – в момента 1 кв.м струва около 12 ЛД, а един стандартен имот от 512 кв.м излиза около 6 хиляди ЛД, или 22 щатски долара. Според това колко земи държите има месечна такса, започваща от 5 щатски долара и стигаща до 195 щатски долара месечно за най-големите земевладелци. Аватарите могат да отдават под наем земи или цели острови и ако искат, могат да осребрят линден валутата в реална щатска срещу 3% комисиона, която се удържа от „Линден лаб“. Твърди се, че сред имотните спекуланти се е появил и първият милионер в щатски долари – германката Айлин Греф.

Бизнесът в SL се върти като в реалния свят, само че скоростта е несравнима. А където има бизнес, се намесват одиторите и данъчните. В края на миналата година Комисията по икономика на американския Конгрес се зае с обсъждането на това как да се облагат с реални данъци парите, направени в измислените икономики на интернет, и първият доклад по въпроса се очаква тази пролет. После Швеция обяви, че обмисля да облага играчите в популярни платформи като „Уоркрафт“ или „Евъркуест“. Очевидно е, че

законодателството изостава от реалността

Ясно е, че с данъци може да се облага спечеленото при обръщането на линден долари в щатски, но никой не може да измери стойността на виртуалната собственост. Затова специалистите препоръчват да се започне първо от този проблем и от дефиниране на идеята какво точно може да прави едно правителство вътре във виртуалните светове. В САЩ например е забранен хазартът по интернет, но във „Втори живот“ казината и спортните залагания са един от най-процъфтяващите бизнеси. Залозите са в линден валута, но фактът, че тя теоретично може да бъде обърната в реални пари, вече е основание за намеса. „Линден лаб“ не отговаря за ставащото в инициирания от нея свят по същия начин, по който провайдърите не са отговорни за действията на своите клиенти. Регистрирането в SL става, след като си подписал съгласие с условията, а в тях пише, че ще спазваш закона и регулациите. Освен това участниците са приели, че целият виртуален свят на SL може изведнъж да изчезне заедно с инвестициите им в него.

Смята се, че по света 100 милиона души участват във всевъзможни онлайн игри и платформи, като плащат с реални пари за правото да преследват дракони, да нападат с магии и да дирят съкровища. Междувременно те трупат във виртуалната среда пари, стоки, специални умения и статус. Това също се търгува в реалния свят – неотдавна в eBay бе продаден ловец на джуджета за „Уоркрафт“ срещу 315 долара, а рейнджър за „Евъркуест“ бе купен за 400 долара. Но има и герои, струващи хиляди долари и с тях се търгува, макар това да е против правилата на организаторите. Който е надушил тази златна мина, започва умишлено да създава герои в ограничени количества и да ги търгува срещу истински пари за най-запалените геймъри. Носят се слухове, че в Азия има цели „робски“ фирми, където геймъри денонощно трупат виртуално злато, което шефовете им после продават срещу истинско.

Специалистите за борба с киберпрестъпления пък проследяват хакери и банди, които крадат пароли (или пък източват виртуалните пари зад тях) и ги продават за щатски долари. А

във виртуалните светове има внушителен потенциал

още през 2001 г. имаше изчисления, че играчите в „Евъркуест“ генерират годишно средно по 2266 долара на глава от населението, което би поставило този свят на 77-мо място сред световните икономики. Според други експерти реалната търговия, свързана с виртуални стоки, е в рамките на 880 милиона долара и сигурно би била още по-голяма, ако не беше ограничена предимно в eBay.

В същото време „черният“ пазар процъфтява, което принуди „Сони“ да действа по принципа „вместо да ги преследваш, присъедини се към тях“ и да създаде собствена търговска платформа за „Евъркуест“. Целта е да се придаде поне някаква законност на обмяната и да се гарантира, че купувачът ще получи наистина това, за което е платил. Компанията си удържа такса и е наложила таван от 2000 долара на транзакция. Само през първата година от работата на платформата през нея са минали виртуални стоки и герои за 1.87 милиона долара, като в един от случаите играч е направил над 37 хиляди долара от общо 351 аукциона. Всичко това се следи внимателно и от специалистите за борба с прането на пари. Според анализаторите от Mercator Advisory Group през миналата година в онлайн игрите са похарчени 2.5 милиарда долара, а „Мастър кард“ твърди, че 12 милиона играчи са извършвали плащания за игри през нейни карти. Прогнозата на „Мастър кард“ е към 2010 г. 40 милиона потребители да харчат 9 милиарда долара годишно само за регистрации в онлайн игри, търговия с виртуални имоти, стоки и услуги.

Но във виртуалните светове се случват и невъобразими доскоро неща, като например да си намериш работа. Агенцията за интерактивна реклама TMP Worldwide съобщи тази месец, че ще разреши на корпоративните търсачи на кандидати за работа да провеждат изложения и интервюта през нейния офис във „Втори живот“. Обяснението се крие в това, че тук вече присъстват много от големите корпорации, които не само се рекламират и зарибяват бъдещи потребители с брандовете си, но и ловуват таланти сред технологично най-напредничавите играчи. Голямо предимство на виртуалното предлагане и търсене на работа е, че си спестяваш сериозни разходи за наемане на зали, хотели и експо центрове в реалния свят. Освен това интервюто с потенциален служител се провежда от хиляди километри разстояние по принцип и аватар разговаря с аватар. TMP Worldwide се ангажира само да провери предварително дали реалният човек зад аватара наистина е това, за което се представя.

Няма коментари

Comments are closed.


«
»