Ловци на глави в действие
Всяко его би се погъделичкало от подобно предложение - управител на компания за производството на изкуствени материали търси инженер за ръководител на проекти, заплата 70 хил. евро на година. Интересувате ли се? Разбира се. Но когато ловецът на глави Ойген Хамер продължава с описанието на позицията, кандидатите бързо се отказват - служба на дългосрочен договор в Азия, където трябва да координирате производството.
Ловците на глави са изпаднали в криза, разказва интернет сайтът karriere.de, собственост на германския в. “Ханделсблат”. През последната година личният консултант е трябвало да преслуша 40 хил. кандидати. През тази година те ще са много повече. Въпреки това ловецът на глави все повече се затруднява да представи пред работодателя най-добрия кандидат.
“Преди трябваше да се срещам с 25 човека за дадена позиция, сега и от 50 не мога да намеря подходящия”, обяснява Хамер. Почти никой не се оставя да бъде откраднат от старата си работа. Все по-често кандидатите се отказват от новото предложение в последната секунда преди подписването на договора.
Това е истинска катастрофа за ловците на глави, но е и огромен шанс за всеки млад професионалист и за квалифициран кадър, който има опит и търси работа. Преди собствената инициатива на кандидатите не е била популярна, но все по-често добрите кадри сами влизат в играта.
Ловците на глави предлагат все по-примамливи позиции. Такива са местата в консултантските агенции, институти за изследване на пазара, рекламни агенции, ИТ и софтуерни компании. Интересни предложения има и за инженери, икономисти и търговци, логистици и др. Има спешна нужда от експерти по одита - пазарът има недостиг на кандидати с познания за международните одиторски и счетоводни практики.
Да се намери кандидат за изключително взискателния работодател е най-голямото предизвикателство за ловците на глави. Защото много от нарочените често пъти отказват. Те лесно отхвърлят интересно предложение само защото то изисква заминаване за чужбина или преместване в друг град в Германия. Голяма част от кандидатите въобще нямат намерение да се местят, казва Йоахим Щауде, който е вицепрезидент на федералната асоциация на германските консултанти, обединяваща около 1800 фирми за консултации по човешките ресурси.
Има и друга причина търсените служители да отказват предложенията на ловците на глави и това е страхът да не издържат изпитателният срок и да се окажат на улицата. Освен “заешкото” поведение на кандидатите, консултантите наблюдават и друг феномен: Служителите на средните нива нямат желанието да се развиват и да се издигнат в кариерата. Те предпочитат да вършат рутинната си, но сигурна работа. Към това се прибавя и недоволството на семейството и приятелите, които трябва да жертват социалния си и професионален комфорт при евентуалната смяна на работното място и преместването в друг град. Понякога и ръстът на заплатата с 10-15 на сто се оказва недостатъчен мотив за смяна на работата.
При подобно мислене се разваля принципът, че трябва да се търсят само кандидати, които в момента работят. Да разчитаме на безработните, които имат опит и до известна степен квалификация, си е чисто пропиляване на ноу-хау, казва експертът Рихард Фудикар. Той е председател на обединението на консултантите по намиране на изпълнителни директори в лигата на германските ловци на глави. Членовете на тази организация заемат водещи позиции в топ мениджмънта на редица германски компании.
Улрике Видувит, която е консултант в “Ръсел Рейнолдс” има пък добър опит с кандидатурите “на сляпо” или предварителните кандидатури. По този начин тя е избрала шеф за козметична компания с 8 хил. служители, който е поканила на среща след изпратен от него имейл. Американска консултантска компания пък е изобретила компютърна система, която отделя перспективните кандидатури, изпратени по собствена инициатива на кандидатите, и предоставя 24-часов достъп до тях на всички компании, с които работи. Ловците на глави веднага се възползват от предоставената възможност да си запълнят базата данни с интересни кандидати.
Може да се случи по-бързо, отколкото се очаква, разказва за своя опит Уте Шьодел. Асистентката на мениджъра на „Новартис” в Нюрнберг поради лични причини е търсела подобна работа в друг град. Дългото търсене по обяви за работа във вестника обаче почти я е отчаяло. Младата студентка и бъдеща учителка дълго време се е страхувала да се свърже с някой крадец на глави. „Мислех, че не съм достатъчно квалифицирана за него.”
Когато се е престрашила най-накрая да си пусне CV-то в една от консултантските агенции, е останала много изненадана. Не стига, че веднага се е намерила подходяща позиция за нея, а по време на интервюто с консултанта, са наблегнали на добрите отношения между кандидата и новия работодател. При подбора на най-добрия кандидат си има специални методи. Консултантите трябва да внимават и да изберат точния човек, който ще се впише най-добре във фирмата.
Всеки консултант има свой подход при предварителния подбор на кандидатите. Докато специалистът от „Кинбаум” Волфганг Лихиус проучва подробно цялата папка с документите на кандидата, на Улрике Видувит от „Ръсел Рейнолдс” й стига само да хвърли един поглед на автобиографията на кандидата. Като начало в документите може да има препоръка от някой колега-ловец. Инстинктът на ловеца на глави може да се събуди кога види подобна препоръка. Като цяло Рихард Фудикар съветва: „Кандидатурата трябва да се изпрати право в целта, а не да се стреля напосоки. И не трябва да се правят излишни очаквания”.
Неговият колега Йоахим Щауде съветва допълнително кандидатите да пуснат своята обява в някой централен вестник, в специализирано списание или в интернет. Специално за позиции в ИТ и в медийния бранш интернет се е превърнал в най-важния канал за търсене на кандидати.
Йенс Блом много пъти се е възползвал от ефекта на интернет. Младият 35-годишен икономист си е пуснал автобиографията в различни трудови борси с различен акцент - веднъж като специалист в бързооборотните стоки, друг път като търговски консултант. Оттогава ловците на глави непрекъснато му се обаждат и при три смени на работата са му били полезни.
Някои хора обаче имат и лош опит: „Някои ловци на глави оказват много силен натиск. Те търсят служител за някоя недобра фирма, а я представят като най-хубавата възможност за работа”. Слабостите на компанията се прикриват с помпозни обещания, казва Блом и добавя: „Никой не се сеща да направи проверка на офертите.”
Различно от Йенс Блом Холгер Визингер неволно е попаднал в полезрението на ловците на глави. Със своята МВА диплома той е попаднал в списъка на консултантите под категорията на „многообещаващ талант”. Благодарение на това не след дълго те са му изпратили предложение за позицията на мениджър „Ключови клиенти”. Визингер съветва всички, които търсят нова работа или искат да сменят старата: „Не чакайте повикването. Човек винаги може сам да заговори ловците на глави.”
Няма коментари
Comments are closed.