Внедряването на ИНТЕРНЕТ технологиите, които преобразиха традиционното пазарно стопанство, започна през 90-те години на XX век. Първата държава, която развива и внедрява тези технологии, са САЩ - ядрото на Новата икономика. Тази страна създава близо 80% от общата добавена стойност в промишлеността благодарение на ICT (информационно-комуникационните технологии). При това от началото на 90-те години досега американските компании извършват все по-високи разходи за нематериални активи, включително и за ICT, в сравнение с тези за придобиване на материални активи. Освен това тези компании упражняват контрол върху повече от половината глобален комуникационен пазар и върху над 90% от пазара за програмни продукти. Нещо повече, наред с мегакомпаниите като “Майкрософт”, “Оракъл”, “Нетскейп” се утвърждават и нови - малки и средни високопечеливши компании. Всички те са резултат от информационно-иновационния взрив, от разрастващата се глобална мрежа ИНТЕРНЕТ, сътрудничеството и единното програмно обезпечаване, характерни за всяка следваща нова технология са верижната иновативна реакция и нарастващите възможности за участие и партньорство в Мрежата, както и за съвместен и проспериращ бизнес.

На тази основа се обособява и развива ИНТЕРНЕТ секторът, чийто основен предмет на дейност са ICT и мрежовата инфраструктура, обслужваща електронния бизнес. Факт е обаче, че този сектор допринася за кардинални промени в стопанската среда и взаимоотношенията в нея, както и за технологиите на производство, транспорт, пласмент и др. ИНТЕРНЕТ секторът е и в основата на

новата мрежова форма на организация и управление

в икономиката - на микро-, макро- и глобално равнище. Следователно той е един от най-важните фактори на Новата икономика и на присъщите й мрежови принципи, различни от тези при традиционното пазарно стопанство. Чрез създаваните от ИНТЕРНЕТ сектора уеб-технологии мрежата се утвърждава като най-подходящо място за контакти и сделки, за привличане на нови партньори и клиенти; като възможност за ускоряване на бизнеса извън всякакви пространствени и времеви ограничения, както и като катализатор на международната конкурентоспособност и на променящите се мащаби на икономическото пространство. Според

изследване на “ПрайсУотърхаусКупърс”

близо 90% от анкетираните мениджъри в най-големите американски компании са на мнение, че бързоразвиващата се електронна търговия коренно променя условията и механизмите на съвременната конкуренция. При това нововъзникващите в Мрежата фирми имат незабавен и директен достъп в нея. От самото им създаване глобалното информационно пространство е важен ориентир за разработване на техните стратегии, а оттам и на моделите им за активно участие на местните и международните пазари.

Този тип компании са подкрепени и от два взаимнодопълващи се процеса - на постоянно снижаване на цените на компютрите и съпътстващата ги екипировка, от една страна, а, от друга - на извършваните услуги за достъп в Мрежата, на възможността за създаването на контакти, движение и ползване на информационни ресурси.

Най-общо казано, развитието и

утвърждаването на Новата икономика

може да се разглежда в три аспекта. Първият обединява високотехнологичните фирми, използващи Мрежата като основен ресурс. Вторият отразява ефекта от внедряването на мрежови практики като първостепенен инструментариум, т.е. ИНТЕРНЕТ технологиите, позволяващи формирането и функционирането на различни бизнес модели. Третият аспект е подчертано технологичен и е във връзка със създаването на уеб-технологии, осигуряващи необходимите условия за обезпечаване на първите два аспекта. Тези три аспекта са основната аргументация високотехнологичните компании да се класифицират в два основни сегмента -”ИНТЕРНЕТ сектор” и “Други хай-тек компании”.

ИНТЕРНЕТ секторът обхваща:

(1) телекомуникационни компании, които наред с традиционната си дейност осъществяват и ИНТЕРНЕТ услуги;

(2) фирми, които предоставят достъп в Мрежата и техническа поддръжка на компании провайдери - ISP (като “AOL”, “Продиджи”, “Фрисърв” и др.);

(3) фирми за специализирани услуги в Мрежата - като; хоризонталните портали, сървърите-търсачки, електронните магазини, ИНТЕРНЕТ брокерите, информационните сайтове и различни структури за платено или безплатно обслужване;

(4) фирми провайдери за реализация на ИНТЕРНЕТ-решения (e-solution).

Към втория сегмент св включват компании

чийто предмет на дейност са разработването, инсталирането и поддържа-1нето на апаратни и програмни продукти (като “Майкрософт”, “Оракъл”, “Сиско”, “Интел”, AMD, “Палм” и др.). Всички тези продукти са предназначени за фирми, които извършват услуги в ИНТЕРНЕТ. Става дума предимно за разработване на програмно обезпечаване, в което засега лидерски позиции заемат “Майкрософт” и “Оракъл”. Заедно с това тези продукти са пряко свързани с мрежовите технологии и електронния бизнес. Това е причината те да присъстват и в ИНТЕРНЕТ сектора. Типичен пример е AOL, която е най-големият провайдер, обслужващ половината потребители в Мрежата. Тази компания е автор и изпълнител на мащабни проекти като Shop@AOL, Netscape YellowPages. AOL e собственик и на ICQ и Winamp, както и на няколко виртуални платформи от клас В2В (специално предназначени за бизнеса), които едновременно поддържа и обслужва.

Компаниите от двата сегмента са в унисон с технологичния напредък, подкрепян от непрекъснатото увеличаване на свободни финансови ресурси, търсещи печелившо инвестиране. Същевременно е налице т. нар.

дефицит от привлекателни и перспективни за внедряване инвестиционни проекти

До голяма степен той се компенсира от появата, развитието и утвърждаването на високотехнологичните компании. Както и от дълбоките отраслови и структурни промени, въздействащи върху цялата бизнес среда. Пример в тази насока е електронната търговия, която предизвика глобални трансформации във всички звена по веригата на инвестиционния и производствения процес. Тя кардинално засяга интересите, а оттам и поведението на производителите и потребителите спрямо постоянно разширяващото се предлагане, респ. търсене на високотехнологични продукти.

В ИНТЕРНЕТ функционират и борси, които чрез централизирани компютърни системи и програми осигуряват двустранни котировки, както и изпълнение на договори за сключени сделки по покупко-продажби на ценни книжа и техните производни (фючърси, опции и т.н.).

Посредством тези борси се формират условията за определяне на реалните цени и обеми на материалните и паричните потоци. Същевременно електронните борси съдействат за предвиждане на бъдещата търговия и за сключване на фючърсни сделки, които осигуряват балансирано и устойчиво развитие в даден сектор. В сегашните свръхдинамични условия на търговия чрез ИНТЕРНЕТ се разгръща и една от опростените разновидности на борсите, каквато е електронната търговия с различни видове ценни книжа. Така например акциите на телекомуникационните и компютърните компании са предмет на сделки по покупко-продажби на електронната борса NASDAQ.

Основният профил на тези компании предполага непрестанно дирене и привличане на капитал за осъвременяване на компютърното производство -хардуер и софтуер, както и за разширяване на мрежовата инфраструктура и създаването на различни форми на електронна търговия, чийто общ обем е между 2.5 и 3 трлн. щ. долара. Акциите на тези компании са обект на непрекъснато търсене и предлагане. Същевременно срещу притежавания от тях нисък дял от материални активи стои огромен дял от издадени и пласирани акции, какъвто е примерът с “Нетскейп”, където това съотношение е 1:177, или с “Америка онлайн”, където то е 1:101 и др.

От средата на 90-те години на миналия век ИНТЕРНЕТ създава не само изключително привлекателни сектори за инвестиране, но се превръща в перспективен и активно използван инструмент за частни инвестиции. Нещо повече, мрежата осигурява масово участие в инвестиционния процес - на национално и международно равнище. Чрез компютър, включен в нея, всеки може да осъществява сделки по покупко-продажби на акции на листвани на борсата компании, да участва на фючърсни пазари, да купува правителствени облигации и да печели (както и да губи) от разликите между валутните курсове на международния пазар. Освен това се формират изключителни възможности за предоставяне на най-различни видове услуги -маркетингови, финансови, юридически, научни, логистични и др.

В днешно време изключителна роля има и електронното банкиране -като ефективна форма на банкови и междубанкови операции. Чрез него се осигуряват висока скорост на обслужване на клиентите и рязко намаляване на разходите на доставчика на услугата - между осем и десет пъти. По този начин Мрежата предоставя реална възможност банките да се освободят от значителен брой филиали и служители, осъществявайки операциите си в реално време и извън всякакви пространствени ограничения.

Независимо от някои несъвършенства

ИНТЕРНЕТ-технологиите ще се утвърждават

като изключително важна предпоставка за развитие на мрежовата инфраструктура - в национален и глобален мащаб. Именно тя предполага нова форма на организация и управление, нови принципи, взаимоотношения и нов тип поведение. Редом с това Мрежата допринася за ограничаване на всички видове разходи - на микро, макро- и глобално равнище, независимо от географските разстояния и часовите разлики.

В специализираната литература се сочат серия от стъпки за изграждане на мрежовата инфраструктура. Между тях е непрекъснатото разширяване на ИНТЕРНЕТ като основен инструмент за получаване и предаване на информация, за реклама и делови контакти, както и за реализация на сделки с доставчици и клиенти. Поради това глобалната мрежа играе първостепенна роля при сътрудничеството и взаимодействието по веригата - производител, доставчик, търговец и потребител. Чрез нея се осигурява и синхронизация на бизнес процесите - на микро- и макроравнище, вследствие на което разходите се съкращават с 30 до 50% (в сравнение с тези при традиционната пазарна организация и управление).

Друга важна стъпка са разработването и приложението на ИНТЕРНЕТ-технологиите при осъществяването на прецизни маркетингови проучвания. За целта се създават сайтове за представяне на предлаганите продукти в Мрежата, както и на бази данни за потребителското търсене и поведение (по специално разработена и внедрена система от критерии). Чрез тях се определя и поведението на компанията при решаване на основните въпроси -”какво, как и за кого” да произвежда и предлага. По този начин се установяват технологичните, количествените и структурните параметри на нейната дейност с оглед привличане вниманието на потенциални клиенти, партньори и доставчици. Важен етап е и освобождаването й от второстепенни функции, които се предоставят на специализирали се за тях компании подизпълнители (т.нар. outsourcing). По този начин

бизнесът се съсредоточава

изцяло върху трите си основни функции: разработване и внедряване на нови продукти и услуги, които са свързани и с бъдещите му инвестиции; второ, реализацията на готовите продукти или услуги; и трето, последващо гаранционно и следгаранционно обслужване, поддръжка и сервиз. Всички останали функции по даден проект могат да се предоставят на други, специализирани като подизпълнители компании, ангажирани с маркетинга, фирменото счетоводство и финансите, логистиката и пр. По този начин традиционният пазарен модел на бизнеса се преструктурира и облекчава (от една страна), а, от друга - превръща се във виртуален. Всичко това подсказва, че

мениджмънтът трябва да се концентрира

върху изготвяне и реализация на ефективни стратегии за привличане на все по-голяма клиентела, за своевременно технологично обновяване, насочено към висока конкурентоспособност. По този начин ИНТЕРНЕТ се превръща в основен и относително надежден (засега) източник (б.ред. - предвид множеството измами, разкрити в нея) на всеобхватна информация за всички нейни участници, за свободен информационен достъп и обмен на всички нива в икономиката - национално и глобално.

При сегашните условия протичат интензивни процеси на обединяване на компании от Новата икономика и от пазарно-индустриалното стрпанство. На тази основа се модернизира традиционният бизнес, който всъщност осигурява по-голямата част от инвестициите за възникване и развитие на високотехнологичните компании.Чести са и случаите, при които ги изкупува - като възможност за навлизане в нова мрежова среда, за преструктуриране и по-висока конкурентоспособност на вътрешни и външни пазари. Без съмнение в бъдеще този съвместен бизнес ще привлича все повече участници, ще разширява сегашните пазари и ще създава нови. На тази основа страните с развиваща се Нова икономика имат шанс да заемат по-предни позиции в глобалното стопанство, а останалите ще се стремят да ги следват. Това с пълна сила се отнася и за България.

Доц. д-р Иванка Бонева