Религията и Интернет ще диктуват бъдещето

Религията и Интернет ще са ключови за развитието на света в идните 15 г. Това се казва в доклада “Бъдещето на света до 2020 г.”, изготвен от Националния съвет по разузнаване на САЩ. Религиозната и етническата идентичност ще обединят общности, които ще са гнезда на социална сигурност в Европа. Все повече държави ще станат многоетнически. Радикалният ислям ще е основна сила, а Интернет -”киберклечка” за разпалване на терора. Виртуални транснационални групи ще се опитат да изземат функциите на правителствата.

В предишни 2 броя публикувахме прогнози за бъдещето на Китай като суперсила и за нерадостната перспектива пред Европа.

Нацията-държава ще продължава да бъде доминиращата единица в световния дневен ред и през 2020 г. Но икономическата глобализация, религията и информационните технологии ще подложат на огромен натиск държавното управление.

Страни, справили се с проблемите на 90-те г. на XX в., ще бъдат буквално смазани от предизвикателствата на 2020 г.

Библия и Коран

В идните 15 г. религията ще става все по-важен критерий за самоопределението на хората, който ще окаже силен натиск върху държавното управление.

Религиозната и етническата идентичност ще обединят общности, които ще служат като гнезда на социална сигурност. Това ще е особено важно за имигрантите, защото там те ще намират работа.

През 2025 г. християните в света ще са 2,5 млрд., а мюсюлманите - 1,7 млрд. През последните години се засилва тенденцията към увеличаване броя на покръстилите се и към задълбочаване на религиозността на вярващите. Християнството, будизмът и други религии и практики например стават все по-популярни в Китай. До 2020 г. в Китай и Нигерия ще живеят едни от най-големите християнски общности в света - промяна, която ще промени облика на християнските западни институции и те ще придобият по-африканска или азиатска физиономия.

Миграционният поток нараства - от Северна Африка и Близкия изток към Европа, от Латинска Америка и Карибите към САЩ и от Югоизточна Азия към северните части на континента. Затова все повече държави ще се окажат мултиетнически и ще бъдат изправени пред предизвикателството да интегрират имигрантите, като зачитат техните етнически и религиозни права.

До 2020 г. радикалният ислям ще придобие голямо значение, защото ще се превърне в обединител на етнически и национални групи и вероятно дори ще създаде център на властта, която ще се простира над националните граници. Ислямът ще е основна сила и това ще е гарантирано от комбинация от фактори - увеличаващия се брой на подрастващите в много от арабските страни, слабо икономическо развитие, влияние на религиозното обучение, ислямизация на търговски институции, неправителствени организации и партии.

Имигрантите мюсюлмани ще бъдат примамвани от проспериращия Запад в търсене на работа и реализация. Но те няма да се чувстват като у дома и ще възприемат западната култура като чужда и дори враждебна. Затова ще останат верни следовници на исляма.

Религиозните и етническите различия ще са в основата на бъдещи конфликти и ще лредизвикват регионални кризи - в Югоизточна Азия, Западна Африка, Филипините и Индонезия. Скоростта, достъпността и мобилността на Интернет комуникацията ще има огромни политически последици: безброй индивиди и малки групи не само ще имат връзка помежду си, но ще планират и изпълняват задачи с далеч по-задоволителен резултат, отколкото постигат правителствата.

Китай е с един от най-бързите темпове на растеж на потребителите на Интернет и на мобилни телефони в света. Все повече се развива инфраструктурата за високоскоростен Интернет в Близкия изток, макар тя още да не е общодостъпна. Това създава условия за разпространение на демократични, а и на недемократични идеи.

Ще започне и оформянето на виртуални транснационални групи по интереси (основани на общи религиозни, културни, етнически и други предпочитания). Те ще затруднят консенсуса в държавните и международните институции и дори може да оспорят тяхната власт и легитимност. Тези виртуални групи обаче имат огромен потенциал да водят процеса на взимане на политически решения на национално и на световно ниво, което по традиция е работа на правителствата.

Кибертерор

Възраждането на мюсюлманската идентичност ще бъде подпомогнато от използването на Интернет и ще създаде условия за разпространението на радикална ислямистка идеология в и извън Близкия изток, включително Югоизточна Азия, Централна Азия и Западна Европа, където религиозната идентичност по традиция не е особена силна.

Това възраждане вече е съпроводено от задълбочаваща се солидарност между мюсюлманите, участващи в национални или регионални борби като тези в Палестина, Чечня, Ирак, Кашмир. Неформалните мрежи от благотворителни фондации, медресета и нелегални мюсюлмански финансови организации ще бъдат експлоатирани от радикални елементи. Безработицата сред младите ще ги направи благодатна почва за вербовка от терористи.

До 2020 г. “Ал Кайда” ще бъде заместена от също толкова вдъхновени крайни ислямистки групировки. Има сериозен риск те да се съюзят с локални сепаратистки движения.

Информационните технологии ще позволят на терористичните организации да станат още по-децентрализирани и постепенно да се превърнат в истински армии от групировки и индивиди, които нямат нужда от щабквартира, за да планират и извършват операции. Инструкции за удари, ноу-хау за направа на оръжия, набиране на средства и дори наръчници за тренировки ще станат виртуално достъпни.

Биоатаки

В идните 15 г. терористите ще станат по-изобретателни и техните удари ще се отличават с оригиналност на мащаба. Расте рискът от терористична атака с химически, биологически или ядрени материали.

Най-голямото притеснение е, че терористите може да се сдобият с биологически оръжия, които ще вземат масови жертви. Ще има. и опити за кибератаки, за да бъдат прекъснати жизненоважни информационни потоци.