Какво е хостинг?

Уеб сървърът е компютър, който винаги е включен и свързан с интернет. Той поддържа една или повече уеб страници, които могат да бъдат открити чрез изписване на името на домейна. Когато някой потърси тази страница, компютърът използва различни интернет системи, за да открие точния сървър и сървърът изважда тази страница от паметта си (твърдия диск) и я изпраща към вашия компютър.

Ако имате уеб сайт, имате две възможности – да си купите и конфигурирате собствен сървър и да го оставите включен към интернет, така че хората да имат непрекъснат достъп до вашия сайт, или да наемете друга компания да „подслони” сайта ви на свой сървър. Точно това представлява хостингът. Съществуват различни комбинации от характеристики на компютрите, връзките и услугите, които определят и разликите в цената на хостинга.

Ширина на канала, разпределение на паметта и скорост на връзката с интернет

Ширина на канала на хостинга
Този термин има две значения. Ширина на канала на връзката или на мрежата е скоростта, с която се предават данните от един компютър до друг – или просто скорост. Второто значение на този термин е количеството на данните, които се предават от и до сървъра, което се измерва в мегабайти/гигабайти за един ден/месец. Представете си, че имате 100 MB данни на вашия сървър и ги изтеглите в един ден – използвали сте ширина на канала 100 MB дневно. Тази стойност е важна, тъй като много хостинг компании имат максимално месечно ограничение на ширината на канала и всяко надвишаване на лимита се заплаща допълнително –както когато използвате всичките си безплатни минути на телефона.

За стандартен уеб сайт, който съдържа няколко страници и няколко графики, ширината на канала не е проблем – освен ако няма голям брой посетители. Но ако сайтът ви съдържа видео, голям брой изображения с висока резолюция, позволява сваляне на файлове, вашият лимит може да бъде достигнат бързо. Трябва да калкулирате необходимата ширина на канала, ако смятате, че това може да бъде проблем, тъй като ще трябва да платите на много по-висока цена всяко надвишаване на лимита.

Памет на хостинга
Разпределението на паметта на хостинга обикновено зависи от цената, която плащате; повечето хостинг компании предлагат различни пакети с различно разпределение на паметта. Паметта представлява всъщност частта от хард диска, с която разполагате вие – вие не можете да надвишите това пространство. Лесно е да определите от какво пространство се нуждае вашия сайт – просто вижте колко място заемат вашите уеб страници, отделете и място за имейл, статистика и други характеристики на хостинга, които заемат място. Ако достигнете лимита на паметта, повечето хостинг компании ще ви позволят да закупите по-висок пакет.

Скорост
Скоростта, с която вашият уеб сайт ще бъде изобразен на посетителите, зависи от много фактори. На първо място скоростта зависи от хардуера на сървъра – колко добър е компютърът, който действа като сървър. Освен това, вашият сайт е един от стотиците или хилядите на този сървър – колкото повече сайтове има на един компютър, толкова по-бавно той ще зарежда страниците им в периоди на по-голямо натоварване.
Следва скоростта на пренос на данните, която зависи също от много фактори – от скоростта на мрежата и от начина на свързване на сървъра в мрежата, скоростта на данните на хостинг компанията и скоростта на връзка на потребителя, който се свързва с вашия сайт. Бързото зареждане на сайта е от изключително значение, тъй като повечето потребители няма да изчакат повече от няколко секунди. Една от най-важните характеристики на вашия хостинг е скоростта, с която вашите страници ще се изпълняват на сървъра на доставчика ви, но за съжаление този показател и труден за измерване и често не се отбелязва и дори не се споменава в пакетите услуги. Ако хостингът е много евтин, това означава, че всеки от сървърите на компанията хоства много сайтове – това понижава скоростта, но също и цената.
Ако имате сайт с висок тряфик, трябва да помислите за виртуален или обособен сървър, но за повечето сайтове е достатъчно да използват услугите на добра хостинг компания, която не претоварва своите сървъри.

Споделен хостинг, виртуални сървъри и обособени сървъри

Споделен хостинг
Това е най-популярният тип хостинг. Един сървър е конфигуриран да обслужва стотици и хиляди сайтове. Поради огромното място, с което разполага един сървър, тази услуга може да бъде предложена на много ниска цена. Колкото повече сайтове има на един сървър, толкова по-ниска ще бъде скоростта на изпълнението им на сървъра, което може да доведе до бавно зареждане на сайтовете. Ако сървърът не е претоварен и сайтовете не получават огромен трафик, вие получавате това, за което плащате.
Друг проблем с този хостинг е, че ако искате да работите с конкретен софтуер, вие нямате право да го инсталирате – а ако получите такива права и настъпят грешки в съвместното изпълнение на софтуера на различни сайтове, може да настъпи срив на целия сървър.
Накратко, за прост уеб сайт с нисък трафик споделеният хостинг е добро решение за парите си.

Обособен сървър
Обособеният сървър е сървър, който е нает само от вас и вие разполагате с права върху него. Технически това е най-доброто решение за всеки бизнес, тъй като вие имате пълен контрол върху компютъра – можете да инсталирате какъвто софтуер пожелаете, имате налично огромно количество памет, много голяма или неограничена ширина на канала и вашият сайт не може да бъде повлиян от функционирането на други сайтове. Тъй като целият сървър е на ваше разположение, той обслужва бързо вашия сайт.
Обособеният сървър има два основни недостатъка – цената и необходимостта от технически умения за конфигурирането и поддържането му. Вие сте отговорни за всички аспекти от функционирането на сървъра – бекъпи, проследяване на производителността на сървъра, конфигуриране на DNS и IP адреси.
Обособените сървъри обикновено се използват от компании, които предлагат хостинг, от сайтове с висок трафик или голям обем или сайтове за специализирани интернет услуги, като игри, файлов трансфер, сигурни транзакции.
Ако възнамерявате да наемете обособен сървър, може да имате необходимост от технически експерти, които да поддържат сървъра ви.

Виртуален сървър
Виртуалният сървър е комбинация между горните два варианта. Един компютър е разделен на отделни, независими сървъри. Тези сървъри имат много от предимствата на обособения сървър, като root access, на по-ниска цена. Виртуалният сървър е добър компромис между и става все по-популярен. Той също изисква повишени технически умения за управление и поддръжка.

Име на домейн, IP адреси и DNS

Име на домейн
Всеки познава имената на домейните, които всъщност са имената на уеб сайтовете или частта на имейлите след @. Тези имена се използват, за да бъде открит сървъра, на който се помества даден сайт, или за да бъде изпратен имейл до точното място. Името на домейна е еквивалент на пощенския адрес в интернет.
Имената на домейните се управляват от организация, която се нарича ICANN. Ако получите лиценз от ICANN, можете да получавате директно от тях евтини имена на домейни. Компаниите, които получават такъв лиценз, продават регистрацията на домейни като услуга за всички потребители на по-високи цени. Специфични домейни от високо ниво, например специфични домейни за отделните страни, се управляват от други организации.

IP адреси
Всеки компютър в интернет има свой уникален IP адрес. Той обикновено се изписва с четири числа, разделени с точки, напр. 64.15.153.83. Всяко от тези числа представлява 8-битово двоично число от 0 до 255. Мислете за IP адреса като за пощенския код на реален адрес. Можете да свържете компютъра си с интернет, само ако имате IP адрес.

DNS (Domain Name Server)
DNS сървър е сървър като всички останали сървъри в интернет. Целта на DNS сървъра е да превежда имената на домейните (пощенските адреси) в IP адреси (пощенски кодове).
Какво става, когато напишете името на домейн, например www.ХХХ.com, във вашия браузър?
Вашият интернет доставчик има DNS кеш – това е списък от вече получени IP адреси за различни имена на домейни, които често се използват. Ако напишете име на домейн за първи път и за първи път го поискате от вашия интернет доставчик, първото нещо, което той ще провери, е дали домейнът ви е .com. Той ще се свърже с един DNS сървърите от най-високо ниво в света и ще поиска IP адрес за .com.

След това интернет доставчикът ще поиска имената на сървъра за www.XXX.com от DNS .com сървъра. В резултат на това ще получи 2 до 7 имена на сървъри, които съдържат информация за www.XXX.com. Той ще получи един от два нейм сървъри, които съдържат информация за IP адреса за www.XXX.com – ns1.ХХХ.com 78.41.38.231 и ns2.ХХХ.com 65.16.156.86.
Ако бъде получен първият адрес – ns1.ХХХ.com 78.41.38.231, интернет доставчикът отива до този адрес, изисква www за ХХХ.com и получава IP адрес 65.16.156.86. доставчикът на интернет вече знае къде е сървърът, който съдържа сайта www.XXX.com. Неговите страници се извикват от сървъра 65.16.156.86 и се зареждат.

Ако пожелаете да изпратите имейл на niakoi@XXX.com, вашият интернет доставчик вече знае DNS сървъра, защото го пази в кеша си, и открива DNS IP 78.41.38.231. Изпраща изискване към мейл сървъра на 78.41.38.231 и получава отговор, че IP адресът на мейл сървъра е 65.16.156.86. Мейлът се изпраща на 65.16.156.86 и постъпва в пощенската кутия на получателя.
Кешът за всеки запис се пази за ограничен период от време.

DNS конфигурация

Множествени имена на сървъри
Две до седем имена на сървъри могат да бъдат регистрирани за един домейн. Това са DNS сървъри, които съдържат информация за това къде се намират услугите (www или email) за даден домейн.
Има две основни причини за осигуряване на повече от един DNS сървър за домейн. Първата е осигуряване на защита при повреда на единия от сървърите – изключване на захранването, проблеми с връзката и др. В такъв случай домейнът може да бъде изискван от другия сървър, отделен и разположен на различно географско място.

Всеки DNS сървър може да има повече от един запис за даден домейн. Тези IP адреси се подават на ротационен принцип. При много висок трафик уеб сайтът започва да се зарежда бавно, защото сървърът не успява да обработва достатъчно бързо повишените заявки. Как ще разпределите натоварването, ако имате само един домейн,чрез който всички се опитват да посетят сайта ви? Можете да конфигурирате един DNS запис да сочи към първи и втори уеб сървър. По този начин всяка заявка ще получава алтерниращ IP адрес и ще разпределите натоварването 50/50. Ако използвате 7 записа, можете да разпределите натоварването към седем различни сървъра – това се използва при сайтове с много висок трафик.

Ако единият от сървърите има двойно по-висок капацитет, можете да изпратите към него двойно по-висок трафик – трябва просто да дублирате единия запис и ще получите два записа за сървъра с висок капацитет и един запис за сървъра с нисък капацитет. Така ще разпределите натоварването 66/33.

Разпределение на натоварването на сървъра

Ако имате уеб сайт или интернет услуги от критично значение и не можете да си позволите сървърът ви да откаже по каквато и да е причина, има няколко начина да се подсигурите. Необходимо е да разполагате с два или повече сървъра, разположени на различни географски места, така че да можете да изпращате целия трафик към единия от тях в случай на повреда на другия. Някои от методите изискват и трети сървър за управление.

Няма коментари

Leave a reply

You must be logged in to post a comment.


«
»