Конференция за здравни информационни технологии

Трета национална конференция “Информационни и комуникационни технологии за здравеопазването” ще се състои на 13 февруари в хотел “Шератон”. Конференцията е организирана от компания “ICT Media” и фондация “Електронно здравеопазване България” със съдействието на Министерството на здравеопазването. Това съобщиха на БТА от ICT Media. Сред темите на форума ще бъдат изграждането на регионални здравни мрежи, предлагането на публични електронни услуги и реализацията на проектите, свързани с електронен здравен запис. Ще бъдат представени и някои от най-успешните национални проекти в сферата на болничните ИКТ системи. Сред лекторите на форума са представители на генерална дирекция “Информационно общество” към Европейската комисия, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на държавната администрация и административната реформа и др. Събитието ще приключи с регионална кръгла маса, посветена на болничните информационни системи.

25 години от живота си сме пред компютър

Времето, което хората прекарват седнали пред компютъра, се равнява на 8984 дни, или на близо 25 години от живота им, пише в. “Сън”, цитирайки резултатите от допитване, направено от сайта http://www.humyo.com.

Данните от проучването сочат още, че във времето на новите технологии хората са по-склонни да се откажат от телевизора, отколкото от компютъра си. “Резултатите са невероятни, но показват колко голямо е влиянието на компютрите”, обясняват авторите на изследването.

От анкетата става ясно още, че средностатистическото британско семейство притежава по най-малко два компютъра. Една четвърт от участниците в допитването обаче не разполагат с никакъв антивирусен софтуер, който да предпазва личните им данни.

Google Health

Вицепрезидента на Google, Marissa Meyer, която замества напусналият ръководител на програмата Google Health Adam Bosworth, обяви че крайната версия на информационната система, посветена на въпросите на здравето ще се появи през пролетта на 2008 година. По думите на Meyer, Google и сега е най-разпространеният източник и инструмент за получаване на информация свързана с темите здраве, лечение, здравословен начин на живот и спорт.

В същото време здравеопазването ежегодно създава огромно количество разнообразна информация, която не е достъпна за потребителите, макар че е дефицитна и крайно необходима.

Съществуването на единна световна медицинска база ще помогне за оптимизация на труда на лекарите, които ще намират с помощта на Google Health цялата нужна информация необходима на пациента за броени минути.

Eлектронно здравно досие

Новата услуга на Microsoft ще съхранява данните на едно място

Още щом пристъпите прага на лекарския кабинет, се изправяте пред един парадокс на съвременната медицина. На метри зад бюрото на рецепциониста има най-модерна медицинска апаратура. Компютърни томографски скенери. Електрокардиографи. Костни денситометри. Но когато се насочите към бюрото, за да се регистрирате, се връщате в миналото. Рецепционистът ви връчва цял куп формуляри. За енти път попълвате името и възрастта си, към какво сте алергични, от какво сте боледували и т.н. Въпреки всички успехи в медицината медицинските досиета си остават анахронизъм.

Но това се променя, тъй като все повече компании се опитват да пренесат медицинските си досиета в дигиталната ера. WebMD Health Corp. и застрахователни компании, като Aetna, United HealthCare и WellPoint, осигуряват електронни медицински досиета на застрахованите от години. Наскоро големи работодатели като Wal-Mart и AT&T започнаха да се обединяват, за да предложат електронни системи за здравни досиета. Revolution Health Group, ръководена от бившия директор на America Online Стив Кейс, се опитва да раздвижи пазара, както и гигантската търсачка Google.

Сега Microsoft Corp. се присъединява към другите компании. На 4 октомври софтуерният гигант пусна услуга, подкрепена от търсачка, която ще помага на пациентите да координират медицинската информация - от резултати от лабораторни изследвания и предписвани рецепти до рентгенови снимки и ежедневно отчитане на кръвното налягане, както и данни за алергии. С ясната идея, че пациентите са доста капризни по отношение вписването на лични данни във файл на сървър, който е потенциално достъпен за любопитни погледи, Microsoft обещава, че само пациентите ще имат достъп до данните за здравословното им състояние.

Проблемите със сигурността не са единствената причина Microsoft да се сблъска с трудности. Лекарите с малка практика не са много склонни да инвестират в компютърни системи, когато разплащането е неясно. Малко болници си правят труда да инсталират системи за получаване на информация от електронните файлове на пациентите.

НОВО УРАВНЕНИЕ

МОЖЕ БИ НАЙ-ГОЛЯМАТА пречка все пак е, че няма реални икономически подбуди за дигитализиране на данните. Инсталирането на компютри, които обработват и съхраняват медицинска информация, да не споменаваме обучаването на служителите да използват системите, струват пари. А финансовата възвращаемост в най-добрия случай е несигурна. Д-р Робърт А. Джендърс, интернист, който работи в отдел за системи за медицинска информация в Cedars-Sinai Medical Center в Лос Анджелис, твърди, че инициативи като тази на Microsoft са обнадеждаващи. Но обучението, необходимо за преминаване към компютъризирани системи, може да създаде по-голям проблем, отколкото много стресирани лекари биха искали да си навлекат.

Microsoft смята, че може да успее там, където другите се препъват. Компанията промени икономическото уравнение, така че болниците и лекарите няма нужда да инвестират в ново оборудване, за да използват HealthVault, онлайн система за съхранение на информация за здравословното състояние на пациентите. Търговците на софтуер за медицински досиета, например Allscripts Healthcare Solutions Inc., работят съвместно с Microsoft, така че лекарите, които използват софтуера на Allscripts, да могат лесно да изпращат файлове по интернет до HealthVault.

За да стартира и развие HealthVault, Microsoft нае Питър Нюпърт. Като ветеран от Microsoft Нюпърт сключи сделка, която създаде MSNBC в средата на 90-те години и по-късно пусна онлайн списанието Slate. Той напусна компанията през 1998-а, за да създаде Drugstore.com Inc., където остана до 2004 г., преди да се присъедини отново към Microsoft след спукването на дотком балона. Нюпърт, който сега оглавява Health Solutions Group на Microsoft, смята, че може да изгради бизнес, който да генерира приходи за “над милиард” от HealthVault.

Microsoft се надява да печели от услугата, безплатна за пациенти, с помощта на малка кутия в страницата на HealthVault, където потребителите могат да търсят информация в мрежата. Кутията свързва потребителите с търсачка за медицински данни, създадена от Medstory Inc., компания от фостър Сити, Калифорния, която Microsoft купи през февруари. За разлика от традиционния списък с линкове, който изкарват общите търсачки, като Google или Microsoft’s Live.com, ключовите думи в Medstory генерират само здравна информация, групирана тематично в раздели като клинични проучвания, хранене и лечение.

Има и отделно място за линкове на спонсори. Точно там Microsoft смята, че може да спечели. Една анкета, проведена наскоро от Harris Interactive, разкри, че 76% от възрастните над 5 5-годишна възраст използват интернет, за да диагностицират здравословното си състояние. Тези запитвания генерират между $500 млн. и $1 млрд. от реклами годишно според изчисленията на Microsoft. “Всичко се свежда до търсенето” - казва Нюпърт, който смята, че през идните пет-седем години пазарът ще достигне $5 млрд.

В полза на Microsoft е и фактът, че повечето медицинска информация вече е в дигитален формат, готова да бъде събрана на едно място. Вече съществуват терабайтове от електронни данни за здравето, разпръснати в сървърите на аптеки, застрахователи, болници и много лекарски кабинети. Но записите обикновено са в системи, които не са свързани. Това е така, защото информацията не е събрана, за да помага на пациентите, а по-скоро, за да е сигурно, че услугите са платени. Когато данните са на едно място, всеки лекар ще има достъп до тях.

Но за да даде добър старт на HealthVault, Microsoft ще трябва да убеди хората да се регистрират. Най-облагодетелствани вероятно ще са хронично болните. Диабетиците, например, всеки ден могат да проследяват кръвната си захар с глюкомер, а много от устройствата могат да се свързват с компютър, така че потребителите да могат да проследяват информацията. Microsoft си сътрудничи с един от най-големите производители на глюкомери, компанията LifeScan, която е собственост на Johnson & Johnson Inc., за да осигури достъп на клиентите до HealthVault. По този начин информацията за пациентите незабавно може да бъде добавена към медицинското досие на даден човек и от своя страна веднага да достигне до ендокринолога на диабетика.

Убеждаването на пациентите, че Microsoft може да опази данните им, все пак няма да бъде лесно.

С Арлийн Уейнтроуб в Ню Йорк и Робърт Д. Хоф в Сан Матео, Калифорния

Джей Грийн
BusinessWeek

БАН пуска в интернет данни за радиацията от UV лъчите

БАН всеки ден пуска в интернет данни за радиацията от UV лъчите

От около половин година Геофизичният институт прави редовни изследвания и на ултравиолетовата радиация, Информацията за вредните лъчения може да бъде видяна от всеки на сайта, където се публикува редовно. За самите учени това било голямо предизвикателство, тъй като никой преди не бил правил подобни изследвания. До тази година се работело единствено с прогнози на базата на изследвания в другите страни. Чак сега учените успели да сверят оценките си с действителността. Слава богу, опасното лъчение се оказа в границите на очакваното, разказва ст.н.с. Николай Милошев.

Ултравиолетовата радиация е три типа в зависимост от дължината на вълната - UVA, UVB и UVC. UVA е с дължина на вълната между 320 и 400 нанометра, което е точно преди видимата област. Резултат от нея е слънчевата топлина - от нея човек рискува топлинен удар, но не и кожни или очни проблеми.

Именно ракът на кожата и катарактата са рисковете, които крият UVB лъчите в биологично активния диапазон от 280 до 320 нанометра. Те са тези, чието наблюдение е най-важно. Лъчите под 280 нанометра -UVC - не достигат до Земята и биха били смъртоносни за обитателите й.

Степента, в която опасните лъчи проникват до повърхността, зависи от дебелината на озоновия слой. Неправилно е да се говори за озонова дупка, всъщност става дума за изтъняване, казва ученият. Слоят над нашата страна все още е в пределите на нормалната дебелина от 4-5 сантиметра, която, макар и да изглежда незначителна, пази живота на планетата.

На сайта на института може да се проследи лъчението на три места - в София, на Витоша и в крайморската база Шкорпиловци. Догодина учените планират да публикуват и подробна информация за значението на показателите, времето, което можем да прекарваме в зависимост от типа на кожата ни, и рисковете, които поемаме. По-светлите хора са значително по-предразположени към кожни проблеми и трябва да бъдат внимателни към показателите за лъчението.

Не бива да се забравя, че ултравиолетовите лъчи са вредни и през зимата, тъй като неутъпканият сняг може да отразява до 80% от тях.

24 часа

Следваща страница »