Закона за защита на потребителите отново постави в неравностойно положение родните ни електронни магазини

Според чл. 51 от ЗЗП се “забранява предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на: хранителни добавки и хомеопатични продукти.”

В същото време съгласно друг закон от Българското законодателство, хранителните добавки са стоки, чието разпространение в търговската мрежа чрез аптеки, специализирани магазини и магазини за хранителни стоки не изисква специален режим на продажба.

И отново стигаме до абсурдността на Българските закони, като според единия хранителните добавки са достатъчно безвредни и можем да си ги купим спокойно от всеки супермаркет в района, а според другия те са опасни и не бива да се продават в интернет.

Другият парадокс, е че благодарение на свободното пътуване на стоки в Европейския съюз всеки може да си поръча подобна добавка от интернет, но от друга държава. Което е изцяло несъобразено с Европейските и световни практики в свободната търговия в интернет и за пореден път поставя родните ни електронни магазини в неравностойно положение.

Българските граждани все по-често пазаруват хранителни добавки от Румъния, Гърция и дори от държави, които не са членки като САЩ, Индия и Китай. По този начин нашите закони ощетяват Българския бизнес, Българската икономика и най-вече Българския потребител, като го лишават от възможността да поръча хранителни добавки чрез евтина и бърза доставка, а Българските институции се лишават от упражняването на контрол над качеството на внасяните продукти, както и от заплащането на данъци върху тях.

След влизането на изменението по чл. 51 всички Български компании занимаващи се с продажбата на хранителни добавки бяха принудени да преустановят дейността си в интернет.

На 17.02.09 бе внесено предложение за промени на чл. 51 от ЗЗП касаещо освобождаването на хранителните добавки от забраната за „Продажба чрез договор от разстояние”.

Въпросното предложение към момента е отправено до Министерство на Икономиката и Енергетиката, Комисията за Защита на Потребителите, Министерство по Европейските въпроси, Министерство на Здравеопазването и и обхваща изтеглянето на хранителните добавки като забранени стоки за продажба с договор от разстояние.

Посочените в чл. 51 ограничения са изцяло несъобразени с европейските и световни практики в свободната търговия в Интернет.

Всички Български компании занимаващи се с продажба на Хранителни Добавки и по конкретно в дейността им касаеща продажби чрез електронни магазини, напълно съобразени с изискванията на закона, след влизането на изменението на Чл. 51 от Закона за защита на потребителите, бяха принудени да преустановят дейността си в Интернет.

Това пряко поставя българският бизнес в напълно неконкурентна позиция спрямо страни членки от европейският съюз – Румъния, Гърция, а дори и от такива които не са членки САЩ, Индия, Китай. Все по чести стават случаите на доставки извършвани именно от компании регистрирани в тези държави, което от своя страна ощетява Българсият Бизнес като такъв, Българската икономика и най-вече българският потребител, като го лишава от възможността да поръча стоки от интернет чрез евтина и бърза доставка, както и невъзможността на българските Институции да упражнят контрол над качеството на внасяните продукти.

Съгласно българското законодателство, хранителните добавки са стоки, чието разпространение в търговската мрежа чрез аптеки, специализирани магазини и магазини за хранителни стоки не изисква специален режим на продажба, което от своя страна не предполага нуждата от наличие на допълнителна забрана за продажбата им по интернет.

БАЕТ очаква отговор от институциите в рамките на 1 работна семица.

Не са изключени варианти за търсене на конмпетентно мнение по въпроса от Европейската комисия.

Най-малко поръчки на стоки по интернет има в България и Румъния, показва специално проучване на Евростат по случай Деня на безопасния интернет. Освен това всеки осми европеец се отказва от пазаруване в глобалната мрежа заради съмнения за сигурността на транзакциите.

Най-активно е интернет пазаруването в Дания (около 55 на сто от потребителите между 16 и 74-годишна възраст). В България и Румъния едва около 3 на сто от потребителите пазаруват онлайн.

Най-много страхове за сигурността на личните данни и кредитните карти агенцията отчита в Испания, Финландия и Кипър. Въпреки това Финландия е лидер в интернет банкирането заедно с Естония, където достъпът до глобалната мрежа е силно разпространен.

Евростат отчита, че ползването на интернет е свързано с рискове, като около 25 на сто от потребителите в 27-те членки на Европейския съюз са били жертва на вирусна атака през последните 12 месеца. Такива е имало най-често в Литва, Словения и Малта, а най-малко – в Чехия, Естония и Швеция. Защитата срещу вирусни атаки изисква създаване на копие на данните, за да се предпазят от загуба. Най-често това правят потребителите в Гърция и Франция.

Според проучване на консултантската компания Nielsen през изминалите две години търговията в интернет е увеличила обема си с 40%. Близо 85% от потребителите в онлайн пространството вече са се възползвали от удобството да си купят нещо само с едно кликване на мишката. Този вид потребители представляват 10% от световното население, или 627 млн. души.

Най-голям дял сред купувачите в онлайн пространството имат корейците. В Корея 99% от хората, използващи световната мрежа, са си купили нещо онлайн поне веднъж. Следват Великобритания, Германия и Япония с по 97% и Австрия с 96%.

Номер едно сред най-желаните стоки остават книгите. 41% от всички запитани казват, че са си купили нещо за четене през последните три месеца. Значителен ръст е постигнало и онлайн пазаруването на облекла, аксесоари и обувки. Категорията е увеличила обема си от 20 на 36%. Важен дял имат и музикалните носители, DVD и игрите, както и резервациите за полети – 24%. 60% от онлайн купувачите по света са използвали кредитни карти. Това ги поставя на първо място сред разплащателните средства. 53% от използваните за тази цел кредитни карти са били Visa. На второ място по популярност е системата за плащане PayPal, чийто дял от пазара възлиза на 25%, следвана от банковите преводи.

На 21.01.2008 от 9:30 в Конферентна зала 1 на х-л Плиска, гр. София ще се проведе Общо събрание на Българска асоциация за електронна търговия – БАЕТ

Дневен ред на Общо събрание:

1. Обявяване на новоприетите членове
2. Отчет за дейността на БАЕТ за 2007 г.
3. Финансов отчет и приемане на проект за бюджет за 2008 г.
4. Приемане на Етичен кодекс и Комисия по Етика
5. Избор на членове на УС и Председател на УС
6. Приемане на измения на Устава на БАЕТ
7. Приемане на работна програма и стратегически план за 2008 г.
8. Други.

За повече информация – baet.net