Журналистът Стийв Роуз от британския вестник Гардиън разказва за уникалните възможности на неограниченото пространство във виртуалния свят на Second Life. Това е паралелен свят в интернет пространството, който позволява всичко на хората с богато въображение. Авторът разказва за своята разходка из виртуалния град с над 8 милиона жители, където всеки може да построи всичко.
„Няма такъв строителен бум в историята. През последните четири години, виртуалният град Second Life (втори живот), в който всеки може да е „кибер гражданин“ стига да се регистрира, израстна от нищото в град четири пъти колкото Манхатън. В него в момента „живеят“ 8 милиона жители. Неговата популярност расте толкова бързо, че цените на виртуалните имоти си съперничат с тези на истинските. Разликата, е че виртуалните се купуват с така наречените Linden dollars, които обаче могат да бъдат сменяни и за истински долари.
Какво е Second Life
Second Life е едно от най-необикновените неща създавани в Интернет. На пръв поглед Second Life, както го наричат „жителите“ му, прилича на компютърна игра. Триизмерен пейзаж, в който Вие управлявате свой собствен персонаж (аватар). Разликата е, че тук няма дракони, с които да се биете и точки, които да събирате, за да подобрите предишния си рекорд. В интерес на истината въобще не е ясно какво точно трябва да правите по принцип. Повечето жители се отдават на най- първостепенните дейности в реалния живот. Запознават се с хора, пазаруват играят покер, а някои дори правят секс. Едно нещо обаче прави виртуалния Second Life по специфичен и интересен. Това са сградите. Всеки може да направи всичко, което иска от малка къщурка до небостъргач.
Основните строителни материали се наричат „prims“, което е съкратено от primitives (първичен). Това са геометрични триизмерни елементи като кубове, сфери, конуси. Те могат да бъдат наложени в определени шаблони, а после разтягани, позиционирани, оразмерени и променени на всичко, което човек може да си представи. За разлика от истинския свят тук няма гравитация, с която трябва да се съобразяваш, няма хълмове, които да изравняваш и няма надзираващ контрол, който да съблюдаваш. Това е истински рай за всеки архитект.
С всичко това наум, изпратих току що създадения от мен аватар наименуван от мен Витрувий Вум на дигитална одисея в този нов свят. Исках да видя как изглежда архитектурата в „Second Life“. Първото нещо, което прави впечатление е, че няма нужда от улици, пътища, магистрали или пътни знаци. Това е така, защото просто може да се телепортираш до мястото, до което искаш да отидеш.
Поради факта, че земята в „Second Life“ се продава парче по парче, повечето терени са случайни кръпки, които нямат връзки и съвпадения помежду си. Това прави възможно да се пренареди цялото място без особени последици. Сърфирайки наоколо може да видите средновековни замъци, дървени вилички, хотели в стил Лас Вегас.
Място за творъчество и развитие
Докато се разхождате е малко вероятно да срещнете някой по пътя си. Причината за това е, че въпреки, че има 8 милиона жители, в града обикновено по всяко време има не повече от 30 хиляди. Ако не отидете на някое популярно място, където се събират останалите почти сигурно е, че ще се почуствате като хора отишли на курорт извън сезона или пък като посетители на призрачен град.
Единствените места, където има някакъв архитектурен стил и правила са тези направени от дизайнери на жилища като Айлин Грийф, известна като Анши Чънг в Second Life. Тя е и първият милионер в истински долари в града. Построената от нея империя Dreamland се управлява от екип от 20 души в Китай. Те превръщат построените в Second Life хаотично сгради в подредени в определена концепция общини.
Например има средиземноморска с класически за стила замъци, които могат да бъдат наемани или продавани. Също така има организирани общности от японско или корейско говорящи. Човек може всичко. Можеш да си купиш пиратска къща в пиратския свят или апартамент в еквивалента на Световния търговски център в Ню Йорк.
Не всички харесват монопола на Анши Чънг в Second Life, но в момента реалностите са такива, че тя е една от най- добрите.
В търсене на нещо много по-значимо, аз се телепортирах на Архитектурен остров създаден от архитект, който е такъв и в реалния живот. Истинското му име е Джон Брушуд, а в Second Life е известен като Кийстоун Бушърд. Първото нещо, което грабна погледа ми е вила със стъклени стени на брега. Тя е точно копие на къщата на Майс ван дер Рохс „Farnsworth House“, която се води за храм на модерната архитектура. Във вилата е широко, удобно и изпипано до последния детайл.
Оригиналът на къщата се намира в Илинойс, а виртуалната е собственост на Дизайнер Дингсън, аватара на Лестър Кларк. Той е графичен мениджър в британското архитектурно студио PRP. „Имайки предвид това, което знам за истинската къща и факта, че практически в нея не може да се живее смятам, че Second Life е най-подходящото място за нея. Не трябва да мия прозорци всеки ден, нито да се притеснявам за отопление или пък вентилация. Хората обичат да я гледат във виртуалното пространство. На ден тя е посещавана от около 400 – 500 души“, завява Кларк.
За него Second Life е много полезен от професионална гледна точка. „Възможността да покажеш по такъв интерактивен начин това, което искаш да построиш на всекиго по света е много силен стимул за всеки архитект“, категоричен е Кларк.
Кларк не е построил къщата от нищото. Той я е купил за 30 000 Linden dollars, (което се равнява на около 60 британски лири) от истински магазин наречен Maximum Minimum. Този магазин е специализиран в модерен дизайн и негов собственик е Максимилиан Милоц, благодарение на когото съм поканен на чат в шоурума на къщата.
Милоц изглежда на голям приятелски настроен викинг. Той ми обясни, че е норвежец и в истинския живот също е дизайнер. От миналия ноември прекарва цялото си време в творене и продаване на сътвореното от него в Second Life.
„Строенето и проектирането е много доходоносно още от първия ден“, сподели той и допълни, че истината е, че всеки може да се справи стига да може да работи с Photoshop. Милоц обясни, че Farnsworth House му е отнела три седмици за да бъде построена. В интерес на истината и Милоц и Кларк признаха, че никога не са посещавали истинската къща в Илинойс.
Милоц (така и не разбрах истинското му име) обясни, че има ограничение на елементите, които могат да се използват на едно парче земя в Second Life. Ако това ограничение не се спазва сървъра на Second Life блокира. Farnsworth House има около 800 елемента, включително и мебелите. Това означава, че ти трябва 400 кв. метра земя. Милоц ми показа и най-великолепната къща на Second Life – the Bartlett House. Тя съдържа 3 700 елемента и се намира на частния остров на Милоц. Самият той е направил само мебелите й, а къщата е проектирана от Скоуп Клийвър. Последният се съгласи да ме разведе из къщата.
Първо Клийвър ме телепортира в студиото си, където е той бе седнал на стъклено бюро пушейки огромна цигара. „Здравей Витрувий“ бяха първите му думи, след, което стисна ръката ми. В интерес на истината ръката му мина през гърба на моя аватар защото не го бях разположил правилно. Както Милоц, така и Клийвър постоянно пребивава в Second Life. Той строи за частни и корпоративни клиенти, а пазарът на Second Life се развива бързо. Адидас, Ейпъл и IBM са предявили претенции са сериозно присъствие в Second Life. Клийвър работи само за Linden dollars и няма връзка с клиентите си от Second Life в реалния свят. В момента той довършва арт галерия на университета Принстън.
По думите на Клийвър The Bartlett House е била направена за рисков британски инвеститор, който се подвизава под името Шарлът Бартлет. Клийвър я определя като най-доброто направено от него в Second Life. Стените са от атрактивни луминисцентни стени, високо технологичен интериор и градина във формата на куб в центъра на самата къща. Също така там има и офис, където Бартлет прави истински бизнес срещи. Къщата разполага и с домашно кино, където може да гледаш филм с приятели, помещения за коктейли и т.н
Къщата на Клийвър съвсем малко прилича на истинска, но в детайлите се вижда, че става въпрос за истинска архитектура. Заобикалящата среда в Second Life все още има много за да достигне богатството на детайлите на истинската. Може би не е най-доброто място за вечеря например, но Second Life като паралелно пространство дава много възможности на истинския свят. Там хора от най-различни краища на света могат реално да се срещат, да харчат пари заедно и да комуникират.
Хората от Second Life започват да мислят извън реалния свят. В Second Life е възможно да управляваш пространството, да строиш сгради от странни геометрични елементи, които няма нужда да се подчиняват на физическите закони. Можеш да създаваш всякакви илюзии и научно- фантастични концепции. Според мнозина архитекти Second Life e най-голямото място където човек може да види всякакви причудливи и необичайни форми, плод на човешкото въображение. Къде другаде можеш да видиш гигантски зелени пръстени населени с розови фламинго или стълбища водещи до небесата.
„Мисля си, че най-интересното в Second Life e разнообразието на образите. Градът е уникална възможност да представиш способностите на твоето въображение. Second Life свободно и хаотично гради нов тип архитектура. Може би в бъдещето, господарите на Second Life ще решат да въведат ред е сегашния виртуален хаос. Може би ще построят улици, домове, гигантски булеварди. Може би в крайна сметка Second Life ще заприлича на нашия роден град или пък обратно ще бъде прекроен във вид, който дори сега не можем и да си представим. Това е свят в своето ранно детство, за който не съществуват никакви пречки. Той е полезен, непредвидим и безспорно предоставящ безброй възможности, които превъзхождат истинския свят.
Posted април 9, 2008 
Comments(0) 