ITCE в подкрепа на развитието на човешките ресурси

ITCE насърчава всички свои клиенти да научат повече за възможностите за безвъзмездно финансиране на проекти за обучения по Информационни и Комуникационни Технологии.

Като златен партньор на Майкрософт в осем компетенции ITCE се включва и в стратегическата инициатива EUGA Program (European Union Grand Advisers Program) на Microsoft – програма с основна мисия да стимулира икономиката на знанието, информационни и комуникационни технологии и иновационниа проекти в Европейския съюз чрез използване на многобройните възможности за финансиране.

Възможностите за финансиране са отворени чрез използване на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Програмата предлага предоставяне на безвъзмездно финансиране за Квалификационни услуги, обучение за заети лица, като общата стойност на ОП „РЧР“ е 1 213 869 575 евро. Схемата се управлява от Агенцията по заетостта към Министерство на труда и социалната политика. Проектните предложения се подават в дирекциите „Бюро по труда” в цялата страна.

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е стратегически документ, който e рамка за усвояване на финансови средства, предоставени от Европейския социален фонд на ЕС и националния бюджет в рамките на програмния период 2007 – 2013г.

Настоящата грантова схема се реализира в рамките на:

Приоритетно направление 2. „Повишаване производителността и адаптивността на заетите”
Област на интервенция 2.1. „Подобряване адаптивността на заетите лица”
Цели:

Подобряване адаптивността на заетите лица;
Насърчаване на гъвкавостта на пазара на труда;
Кандидати по тази схема могат да бъдат:

Образователни институции;
Обучаващи институции/организации;
Работодатели;
Социално-икономически партньори (синдикати и работодателски организации)
Г-н Деян Иванов, консултант на проект EUGA в България коментира: „В Microsoft сме си поставили за цел да стимулираме развитието и обучението на хората. Приемаме това като основен и динамичен процес, който е в основата на иновациите и растежа на организациите. Eдин от стимулите за този растеж е програмата EUGA, от която организациите в България могат да се възползват. В партньорство с обучаващи организации като ITCE, които предлагат акредитирано обучение на най-високо ниво, българският бизнес може да се възползва от възможностите за безвъзмездно финансиране за развитието на човешките ресурси.”След първото провеждане на програмата, ITCE заедно със свои клиенти и партньори завърши успешно няколко проекта и отново отправя покана към всички заинтересовани компании за съвместно участие.

За всички заинтересовани да научат повече за това как ITCE може да ви помогне при кандидатстване по оперативна програма РЧР, не се колебайте да се свържете с Елена Герджикова и Добромира Бояджиева.

Тенденции на пазара на труда през 2008

Задълбочаваща се липса на хора на пазара на труда

Пазарът през 2008 накратко:

задълбочаваща се липса на хора с всякаква квалификация (и без кавалификация) на пазара на труда;

миграция към и от Европа, основно на хора със специфични квалификации;

развитие на мерките на фирмите за привличане и задържане на персонала и преосмисляне на разпределението на работата и ресурсите в рамките на фирмата;

повишение на заплатите;

започване на промяна на нагласите на трудещите се и търсещите работа към изграждане на подходящата кариера и намиране на най-добрите условия за тях; продължаващи проблеми с мотивацията и познаването на пазара;

начало на внос на кадри от трети страни, но и нов шанс за хората в предпенсионна и пенсионна възраст;

продължаване на работата на бизнеса с образованието и развитие на кариерното консултиране, ориентиране и развитие като стратегия за дългосрочно решаване на проблемите с персонала.

2008 година отново ще бъде белязана от липсата на хора на пазара на труда или така наречения „Пазар на кандидата“. Тук трябва да се отделят два различни аспекта на проблема, които обикновено се смесват – липсата на хора въобще и проблема с квалификацията.

Основните причини за това, както и през изминалата година са: растеж на икономиката и разширяване на вече работещите предприятия; нови чужди и български инвестиции; големи инфраструктурни проекти; неефективно използване на персонала. Миграцията към страните от ЕС на специалисти с различна квалификация оказва и ще оказва все по – значим натиск върху пазара. Задържащ фактор за миграцията все още е слабото владеене на чужди езици.

От значение също така са липсата на задълбочена информация за пазара на труда, ниската мобилност в рамките на страната, липсата на мотивация, особено при младите хора, съчетано с демографския проблем. Това положение, макар и бавно променящо се към добро, ще характеризира и 2008 година.

С цел повишаването на прозрачността на пазара през 2007 г., JobTiger започна да публикува онлайн желаните и предлаганите възнаграждения по бизнес сектори и региони. Още в рамките на първите 6 месеца тази мярка показа смислеността си.

Провежда се и мащабно изследване на мотивацията на студентите (от Фондация на бизнеса за образованието, съвместно с Hewitt), резултатите от което ще бъдат представени през месец февруари.

Продължава борбата за привличане на ключови специалисти, като все по-често от водещите компании като алтернатива се разглежда привличането на млади хора и изграждане на кариера във фирмата.

Тенденцията на увеличение на заплащането все пак ще продължи и през 2008 година, макар и не със същите темпове. Много от фирмите изчерпаха потенциала си за такова увеличение, а някой се справиха единствено с методите на сивата икономика. Това от своя страна поражда неравенство и натиск на пазара. Именно това забави очакваните затваряния и фалити на фирми през 2007 година.

Очакаваното увеличение на заплатите през 2008 е 15% (средно за всички сектори и региони).

Засега не е ясен комбинираният ефект от въвеждането на 10% плосък данък и увеличението на осигурителните прагове.

Ще се задълбочава работата на бизнеса с образованието, макар че в тази област има много какво да се желае от всички засегнати страни. Тук се очертават като основни проблемите с мотивацията, липсата на практически умения у младите хора и знания за планира на собствената им кариера.

През 2007 много се говори за внос на работна ръка от трети страни. Според JobTiger временен внос ще се наложи, особено за инфраструктурните проекти, но дългосрочен внос без ясна концепция за развитието на страната през следващите десетилетия би бил прибързан и даже вреден.

IT и маркетингът – с най-високи заплати

От 6 до 20 хил. лв. са вече заплатите на директорите на маркетинговите звена в престижните фирми, обяви вчера Светлозар Петров, шеф на електронния справочник за работа JOB-Tiger. Дефицитът за подготвени специалисти за високи позиции бил голям, което обяснявало фантастичните суми. В тази област заплащането било съизмеримо със страните от ЕС, затова напоследък и чужденци се ориентирали към България.

В информационните технологии средното възнаграждение било 3000 лв. Гладът за кадри в него е огромен – само в София не стигат 5000 мрежови специалисти и още толкова JAVA разработчици, каза Петров. Току-що завършили висшисти с по 2-3 месеца стаж стартирали с 1000-1200 лв. Търсенето на наши компютърджии от страни в Централна и Източна Европа продължавало, което увеличавало конкуренцията между фирмите у нас.

С отлични шансове за добре платена работа продължавали да са инженерите и специалистите по чужди езици.

Заплатите в частния сектор ще скочат среднос15% до края на годината, сочи прогноза на база проучване сред 15 000 фирми.

И през 2008-а пазарът на труда ще се доминира от кандидата, категоричен е Петров. Все по-масова става практиката шефовете да ухажват персонала си с курсове, с възможности за допълнително пенсионно и здравно осигуряване и други социални придобивки.

Безработните без образование нямат перспективи въпреки глада за работна ръка. Напоследък фирмите охотно наемали хора на години и пенсионери. Те знаят цената на труда, с лекота се обучават и са благодарни за добро отношение, каза шефът на JOB-Tiger.

По последни данни София остава лидер по заплати със средно възнаграждение над 700 лв. Следват Варна с 600, Ст. Загора, Пловдив и Габрово с 500.

По-добре хакер, отколкото бижутер

Forbes класира отмиращите професии през ХХI век

Искате да спечелите пари като бижутер? Забравете. Според най-новите проучвания това е една от най-безперспективните професии през следващите години. Тъмни облаци надвисват и над журналистите, както и над фермерите. Ако пък предпочитате тихо и кротко да проспивате дните си като канцеларски плъх – време е да спрете. Анализаторите са категорични, че това са изчезващите професии на XXI век. Стимул за това изследване дава прогнозата на Министерството на труда в САЩ, че ръстът на работните места общо за всички професии към 2014 г. ще бъде 13%. Въз основа на тези данни сп. „Форбс“ класира като „безперспективни“ онези професии, където ръстът е най-малък или отрицателен.

Ако все още не сте решили къде да трупате стаж, не се насочвайте към държавните учреждения, съветват специалистите. Този тип служби могат да изглеждат привлекателни заради стабилността и редовните осигуровки, но в действителност те са сред онези работни места, в които няма надеждност. Сп. „Форбс“ обяснява това с факта, че към 2014 г. прогнозният ръст в този сектор е едва 1,6% в сравнение с 2004 г., което означава, че възможностите за реализация силно ще намалеят. Също толкова непривлекателна според списанието е журналистиката – там ръстът се изчислява на 5%, което ще принуди печатните издания да съкращават разходите и съответно работните места, главно поради масовото разпространение на интернет. При това повечето места за репортерите и редакторите, които списанието нарича „изчезващ вид“,

ще останат в нископлатените средства

за масова информация. Що се отнася до радиожурналистите, „Форбс“ съобщава, че заетостта в тази сфера към 2014 г. ще спадне с 5% заради сливанията, въвеждането на новите технологии и липсата на свободни честоти за нови радиостанции.
Не е много надеждна и кариерата в туристическите агенции. Министерството на труда на САЩ прогнозира спадане на броя на заетите в тях с 6% заради разпространението на интернет услугите.
С 5% ще намалеят пък местата за работещите в промишленото производство, а при бижутерите спадът е с 1%. Броят на работните места за фермери ще намалее с цели 11%. Трудни времена предстоят и за служителите в текстилната промишленост, където прогнозираният спад е 36%, същата цифра се отнася и за работещите в канцелариите.
Кои тогава ще бъдат най-търсените професии в бъдеще? Има отговор и на този въпрос. Според изследване, също направено в САЩ, през 2016 г.

най-търсени ще са професиите

на разработчик на софтуер, медицински работник и финансов аналитик. Списание Money Magazine включва в списъка си само професии, където годишната заплата е над 50 000 долара и няма риск за здравето и живота на служителите.
На първо място са инженерите по програмно осигуряване, които според изданието ще живеят най-добре след десетина години с годишна заплата от над 80 000 долара.
Предимството на тази професия е, че може да се работи дистанционно, без да е задължително присъствие в офиса. Като минус се посочва влошаването на зрението следствие продължителното седене пред монитора и болките в гърба. Сред най-търсените ще бъде и професията на преподавател в колеж, тъй като броят на желаещите да учат в учебни заведения в САЩ непрекъснато се увеличава.

Безспорен плюс на тази работа

е възможността на преподавателя сам да съставя разписанието на лекциите си, както и липсата на строг дрес код. И въпреки че в началото на кариерата доходът не е от най-високите, има възможност за професионално израстване. Следващото място в списъка заема професията финансов консултант. Търсенето на такива специалисти според Money Magazine ще се увеличава, тъй като от финансово планиране се нуждаят не само богатите хора, но и състоятелните пенсионери, чиито брой в САЩ нараства. Като минус изследователите отчитат голямото количество бумащина.
Сред останалите професии, на които изследователите предричат светло бъдеще, са фармацевт, оценител на недвижими имоти и психолог.

„Стандарт“

Обяви и интернет дават персонал за бизнеса у нас

На служителите им липсвали желание за работа и мотивация

20% от фирмите у нас набират служителите си от обяви в печатните медии, а 19 на сто от онлайн портали. Това показва проучване на американската компания “ Менпауър“, която е световен лидер в консултантските услуги за подбор и оценка на персонала.

Според анкетата, проведена сред близо 300 специалисти за подбор на служители в малки, средни и големи предприятия в София и страната,

18% от бизнеса разчитат при избора на кадри и на лична препоръка за тях

Заради трудностите на българския пазар на труда фирмите се принуждават да използват всички възможни начини за подбор на персонал. Компаниите прибягват до алтернативни методи като вътрешни конкурси сред служителите, поддържане на база данни от кандидати, университетски кариерни центрове, трудови борси, студентски стажове и др. Чрез бюрата по труда работници наемат едва 8% от предприятията.

77 на сто от анкетираните компании имат собствен отдел или специалист по „Човешки ресурси“. В13% служителите се набират директно от собственика или управителя.

Въпреки това 82 на сто от фирмите прибягват до услугите на посреднически агенции. Обяснението на бизнеса е, че не може да се справи сам с недостига на кадри. Половината от фирмите се обръщат към агенция, когато търсят служители с по-специфични, технически умения, а 1/3, когато искат да привлекат кадри от конкурентни компании.

Проблеми при намирането на подходящ персонал у нас срещали 86% от фирмите. Основните причини за това, посочени от компаниите, са недостигът на кадри особено извън София, липсата на опит, квалификация и мотивация, нереалните очаквания от страна на кандидатите, прекалената динамика на пазара на труда, Напливът от нови работодатели на пазара, които търсят персонал.

Най-често фирмите търсят да назначат експерти (при 53 % от запитаните), а едва 3 на сто – управители. От административен персонал най-много се нуждаят 29 процента от компаниите, а 15% от тях най-често набират работници.

Според анкетата у нас все още не е навлязла широко най-често разпространената форма на трудова заетост в западноевропейските държави – временното назначение. До такова решение при продължително отсъствие на служител прибягват само 34 на сто от фирмите.

Това се дължи на липсата на законова уредба за подобен тип заетост у нас, а, от друга страна, и на недоверието в този тип назначение, тъй като то все още се свързва с несигурност, твърдят от „Менпауър“.

От отговорите на бизнеса става ясно, че когато един работник отстъства дълго,

най-често компаниите разпределят работата му между останалите служители

Така постъпват 48 процента от фирмите. Едва 12 на сто пък наемат нов служител. Според американския лидер в подбора на персонал отговорите на бизнеса показват и решенията за подобряване на трудовия пазар у нас. Най-общо позицията на мениджърите се обединява около извода, че у нас няма квалифицирана работна ръка, желание за работа и мотивация у служителите.

Сред решенията за изход от този порочен кръг е създаването на корпоративни програми за практическо обучение на персонала. Те могат да повишат мотивацията, лоялността и ангажираността към работодателя, твърдят от „Менпауър“.

Според американската компания по-гъвкави и сигурни условия на работа могат да се създадат и

ако се приеме специален закон,

който да регламентира условията за временна заетост. За да се разрешат много от проблемите не само на трудовия пазар, но и на икономиката на страната ни, трябвало бизнесът и образователните институции да работят заедно.

Липсата на квалифицирани кадри рефлектира осезаемо и върху производителността на труда у нас.

Според доклад на Световната банка например през последните 4 г. производителността расте с по 2%. Ако темпото се запази, страната ни нямала никога да догони развитите икономики.

Тазгодишната класация на Швейцарския институт за управленско развитие пък нарежда България на 53-о място от 55 държави по ръст на производителността на един зает. По бизнес ефективност сме на предпоследно място.

Данните на Международната организация на труда също затвърждават проблема.

През 2006 г. България е на предпоследно място по производителност сред развитите страни. У нас тя е 36% от средната за страните от ЕС.

Вяра Иванова
„24 часа“

Следваща страница »