Кредитните карти

Бистра Димова е маркетинг директор във фирма за козметика, изключителен дистрибутор за българския пазар на известна френска фирма. Пътува много и отдавна е открила предимствата на кредитната карта. Не веднъж обаче й се е случвало в чужбина в магазин или хотел да приемат или не една от двете й международни реномирани карти -Visa и MasterCard. Затова, след като в България започна инвазията на кредитните карти, Бистра се ориентира към различни картови продукти на банките, за да си осигури повече свобода и независимост при пътуванията.

Противно на очакванията й, че ще бъде желан клиент за тях, тъй като печели достатъчно (над 60 хил. лв. годишно), а стандартът и на живот е значително над средния, тя се сблъсква със странен парадокс. Преди едно от пътуванията си решава да се възползва от опцията на реномирана българска компания, която като част от програмата си за лоялност е дала възможност на клиентите си да се сдобият с VIP кредитна карта от голяма местна банка. С изумление Бистра Димова разбира, че след като е описала обстойно всички изисквани данни (платежоспособност, платени данъци, семейно положение, притежавано имущество, задължения към други банки и т.н.) и въпреки препоръката за лоялен клиент, банката А отказва, фактът, че е чакала повече от две седмици, за да бъдат проучени декларираните от нея обстоятелства, можеше да бъде преглътнат, ако банката поне бе дала обяснение защо я отхвърля. Когато имаш препоръка за VIP клиент едва ли причината е липса на платежоспособност.

Макар да не може да се говори за тенденция, такива случаи не са изключение.

Пощенска банка, която е един от лидерите на картовия пазар у нас (над 320 000 карти към август 2007 г.), определя платежоспособността на клиента си на основата на определени показатели, заявиха от банката пред BusinessWeek България. Всеки от тях влияе върху кредитната оценка, която е комплексен анализ на информацията, дадена доброволно от клиента в заявлението договор за издаване на кредитна карта. Освен от кредитния регистър на БНБ банката черпи информация от собствената си база данни, както и чрез други публични информационни източници, допълват от Пощенска. Централният кредитен регистър в БНБ е само един от начините за проверка, който задължително ползват банките. В него влизат данни за цялата задлъжнялост на клиента към банковата система, но без имената на институциите, отпуснали кредита или кредитната карта. Проверка се прави и в НОИ, а някои банки изискват и документи за платени сметки към доставчиците на комуналнобитови услуги – ток, телефон, парно и др.

ОББ се придържа към същата процедура, като особеното при тях е, че анализират и пазарната позиция на съответния работодател на клиента, на сектора и перспективите за развитие на самия клиент.

В практиката се срещат и случаи банка да откаже кредитна карта с мотива, че тя ще бъде издадена, ако желаещият закрие вече притежаваната от него, но в друга банка. „По принцип институцията не поставя такова условие, но подобно изискване може да възникне единствено при прекомерна кредитна задлъжнялост“, беше официалният отговор на Банка Пиреос. Целта е да се даде на клиента възможност за избор кои продукти на коя институция да ползва в бъдеще, допълват още от банката.

ЗАБРАНЕНИ УДАРИ?

Прилагат ли банките забранени удари в „джентълменската“ битка за клиенти и дали в съревнованието помежду им за сладката хапка – кредитните карти, не им загорчава на същите тези, толкова ухажвани клиенти? Трудно е да бъде даден еднозначен отговор. Дори тези, които признаха, че се срещат и непозволени удари, не пожелаха да застанат с името си. На такава позиция са мениджъри на две от петте най-големи банки и една от по-малките.

Разпространеното становище в банковите среди е, че най-настъпателни в тази конкуренция са Първа инвестиционна банка, Пощенска и Райфайзенбанк. Официалният отговор обаче на всички банки, към които се обърна със запитване BusinessWeek България, гласеше, че нямат изискване към клиентите си да си закрият налична кредитна карта, за да им бъде издадена тяхна, и че единственото, за което се проверяват клиентите, е платежоспособност. Така твърдят от Пощенска банка, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк, Банка Пиреос. Всички те са единодушни, че няма изискване или ограничение колко карти да притежава един клиент или какъв да бъде общият лимит по тях.

ОББ не изисква от клиентите да закриват ползваните от тях продукти от други финансови институции, съобщиха от пресцентъра им. „За съжаление повечето банки прилагат тази нелоялна практика. В крайна сметка това ощетява клиентите, тъй като се налага против желанието им те да се разделят с удобни, ползвани и познати за тях продукти“, допълниха от банката.

Картовият пазар се разви рязко през последните години, като очакванията са той да расте с бързи темпове. По данни на самите банки тенденцията на нарастване се запазва. Броят на издадените кредитни карти от Пощенска е с 30-40% повече спрямо края на 2006 г. към началото на октомври 2007 г. Новоиздадените от ОББ кредитни карти са с над 60% повече в сравнение със същия период на 2006 г., Банка ДСК отчита ръст от 50%, Райфайзенбанк – 100%, а за една година броят на картите, издадени от Банка Пиреос, се е увеличил със 150%. Интересът към сегмента е обясним, като се има предвид, че лихвата по кредитните карти варира между 16 и 18% (двойно по-ниска по останалите кредити).

Битката за клиенти обаче с не до там fair play прийоми се води не само на територията на картовите продукти, заяви за BusinessWeek България висш мениджър на една от петте големи български банки. Тя е и в стимулирането на клиентите да ползват само банкомати и ПОС терминали на определена банка (понякога и ултимативно), в рефинансирането на кредит от една банка от друга банка с 1% по-ниска лихва и редица други. Големият проблем обаче е, че клиентът не може да си създаде кредитна история в една банка, а тя е толкова важна за взаимоотношенията му с нея, колкото здравното му досие е от съществено значение за личния му лекар, твърдят банкери.

Юлия Дончева
BusinessWeek

БАИТ ЕКСПО 2007

(30 октомври – 3 ноември 2007 г.)

Интер Експо Център, София бул. „Цариградско шосе“ 147

По повод провеждането на Дванадесетото поред национално изложение по информационни и комуникационни технологии БАИТ ЕКСПО 2007, ръководството на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), в лицето на неговия председател г-н Боян Бойчев, замeстник- председателя Златко Златков и Любомир Димитров, член на УС на Асоциацията, днес даде пресконференция.

Участие в нея взе г-н Иво Апостолов, мениджър на Brother България – за втора година поред генерален спонсор на БАИТ ЕКСПО. На въпроси на журналистите отговаряха също официалните гости г-н Орлин Кузов, директор на Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ на Министерство на образованието и науката и г-н Георги Величков, заместник-управител на Агенция „Булгарреклама“.

Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, заедно с други ведомства и фирми, е партньор на БАИТ в провеждането по време на изложението на двудневен Национален форум за развитие на информационните и комуникационни технологии (31.10-01.11.2007 г.). Със съдействието на Министерството на образованието и науката по време на БАИТ ЕКСПО 2007 ще бъдат проведени Образователен форум и Конференция „ИКТ в образованието“ (30.10.2007 г.)

Г-н Величков посочи, че към днешна дата в изложението ще участват 104 фирми на ефективно заета обща площ 2500 m2. На щанда на образователния форум ще бъдат представени 14 училища, 4 висши учебни заведения и 8 фирми, разработващи образователен софтуер.

„И тази година най-голямото специализирано изложение за информационни и комуникационни технологии в България, БАИТ ЕКСПО продължава да поддържа добро равнище, като отчитаме естествените тенденции за развитие на този вид специализирани изложения в света“, заяви в словото си г-н Бойчев.

Той специално подчерта, че освен традиционното участие с демонстрация на продукти и услуги на щандовете и, множеството специализирани фирмени семинари, в рамките на изложението ще бъдат проведени и две национални конференции, на които ще бъдат обсъдени жизнени за държавата и обществото ни проблеми, като държавната политика за стимулиране развитието на информационните и комуникационни технологии, възможностите за усвояване на средства от европейските фондове, изграждането на електронното правителство. Ще бъдат изнесени и редица положителни примери и опит от работата на водещи наши фирми.

Принос по така актуалната тема за модернизация на образователната система ще даде и образователният форум и съпътстващата го конференция. Проблемите на образованието и внедряването на информационните технологии с цел усъвършенстване на процеса на преподаване и усвояване на знанията, привлече най-силно интереса на присъстващите 38 журналисти.

По думите на председателя на БАИТ вече дванайсет години поред БАИТ ЕКСПО бележи пътя за развитие на пазара на информационните и комуникационни технологии у нас, отразява и промените, които настъпват на него. Всяка от фирмите участници и тази година ще направи най-доброто да представи най-новите продукти и услуги, които предлага на българския пазар – собствени и на водещите в света производители.

„Успехът на изложението е изложителите е да реализират допълнителни продажби като резултат от участието си“, каза в заключение председателят на УС на БАИТ г-н Боян Бойчев.

Кредит по интернет от Банка ДСК

Чрез платформата си за електронно банкиране ДСК Директ, Банка ДСК предлага изключителни улеснения за своите клиенти. Всеки, който има достъп до интернет, може да подаде искане за кредит през електронните канали на банката.

Чрез електронното искане за кредит може да бъде заявено ползването на: кредит овърдрафт, кредитна карта, стокова карта, потребителски кредит без обезпечение и потребителски кредит, обезпечен със залог на влог/депозит в Банка ДСК. Няма ограничение за броя на подадените електронни искания. За подаването на електронно искане за ползване на кредитни продукти не се заплаща такса, казаха още от трезора.

За да подадете електронно искане е необходимо само да „кликнете“ на банера „КЛИКНИ ЗА КРЕДИТ“, позициониран на сайта на банката и да попълните информацията, която се изисква, следвайки пояснителните текстове.

За потребителите на електронното банкиране – ДСК Директ, трезорът предлага и допълнително улеснение – личните данни се попълват автоматично в електронното искане за кредит. Подадената електронна заявка се анализира от служители на банката, за това дали отговаряте на условията за ползване на желания продукт, след което уведомяват клиента за предварителното решение на трезора.

На страницата ДСК Директ клиентите имат възможност да следят статуса на подаденото електронно искане за кредитен продукт.

Промоционална лихва с размер до 4,75% предлага Банка ДСК за срочните влогове, заявиха от трезора. Промоциналните лихвени надбавки са валидни от 8 октомври до 31 декември 2007 г. и са в сила за новооткрити срочни влогове в евро и щатски долари за срок от 1, 3, 6 и 12 месеца.

Минималната сума за изпълнение на промоционалните условия е 1 500 евро или 1 000 щатски долара. За откриването, обслужването и закриването на срочен влог Банка ДСК не събира такси, добавиха от финансовата институция.

Начините на изплащане на лихвата са чрез капитализиране или чрез прехвърляне по друга сметка.

Титулярът може да промени начина на изплащане на лихвата, без да се прекратява сключеният договор, разясниха от банката.

Банката подновява договорения срок служебно при същите условия и срок, без да е необходимо явяването на титуляра. Довнасянето на суми е възможно по всяко време на договорения срок.

Банките заиграха вабанк

ОББ НАСЪРЧАВА своите клиенти да ползват собствените й банкомати при транзакция с карти на банката. За целта от юни тя увеличи таксите за теглене в брой с карти, издадени от ОББ, от банкомат, който не е нейна собственост: увеличението е с 0.25 лв. за транзакции с дебитни карти и 0.50 лв. за кредитни. Тогава с платено съобщение в централен всекидневник банката информира клиентите си за промяната с обяснението, че това се прави за по-добра защита срещу злоупотреби с карти на ОББ, ползвани на чужди банкомати. Въпросът с насърчаването на клиентите да ползват банкоматите на банката – издател на картата, има и друг аспект – да се избегне плащането на междубанковите такси, които банките си дължат за транзакции на чужди ATM и ПОС на гише.

На пръв поглед таксите от няколко стотинки не са високи, но реално те осигуряват значителна част от приходите на банките. Според статистиката на картовия оператор БОРИКА (Банковата организация за разплащания с използването на карти) общият брой на обработените транзакции за цялата 2006 г. е 92 665 193.

Ето защо не е изненада, че от 2004 г. насам някои от банките със силни позиции в банкирането на дребно и картовото обслужване за граждани предприеха стъпка за отделяне от БОРИКА и изграждане на собствена авторизационна система. И тъй като това е свързано с инвестиране на собствени ресурси за управлението на процеса, разходите за това могат да бъдат покрити само при по-голям брой терминални устройства.

При увеличаване на броя на ATM устройствата, а оттам и на авторизираните транзакции разходите за 1 авторизация се намаляват, каза за BusinessWeek България главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова. Над определен брой авторизирани транзакции разходите стават по-ниски от таксата, която събира БОРИКА. От друга страна, в схемата на БОРИКА всяка иновация, свързана с ATM и ПОС, става автоматично достояние на всички ползватели и така се губи конкурентното предимство, допълни тя.

Според Маринова не може да се каже колко са разходите на една банка логично за ползване на чужди ATM устройства. Те ще варират от 0, ако банката не издава карти, а има само банкомати, до 100% от транзакциите, ако няма нито един ATM и издава само карти.

Към момента собствена авторизационна система са изградили ОББ, Банка ДСК, ПИБ и ДЗИ. От края на септември и Пощенска банка се присъедини към тях, тъй като преминава към авторизационния център на ДЗИ Банк, съобщиха от кредитната институция. Основното предимство е пълната свобода относно функционалността на тези устройства, казват от банката. Собствената авторизационна система намалява и разходите при транзакции, особено при on-us транзакции (наши карти на наши терминали). От друга страна обаче, разработката и внедряването на всеки един проект изискват повече инвестиции, тъй като се извършват от и за една банка.

Всяка банка стимулира картодържателите й да използват ATM устройствата си, тъй като банките дължат междубанкови такси за транзакции на чужди ATM и ПОС на гише, допълват от Банка ДСК. В момента таксата за теглене от ATM на Банка ДСК със стандартна дебитна карта (Maestro/Visa Electron) е 0.15 лв., а от банкомат на друга банка в България -0.50 лв. По отношение на ПОС устройствата при търговци банките не ограничават използването на чужди търговци от свои картодържатели (за Банка ДСК плащането на ПОС независимо от притежателя му е безплатно за картодържателя).

Банките по принцип събират по-ниски комисиони от собствените си търговци, когато акцептират карта на същата банка (така наречените on-us транзакции). И тъй като ДСК притежава най-голямо количество карти в България, то за търговците е по-изгодно да притежават неин ПОС, тъй като вероятността да платят по-ниски комисиони е по-голяма. Други събират такси по картите и при плащане на ПОС при търговец за разлика от ДСК, но политиката за таксите, начислявани на картодържателите, е самостоятелна за всяка една банка.

Предимствата при опериране на собствена мрежа от ATM са, че банката може да наблюдава и реагира адекватно в по-кратки срокове на проблеми при конкретно устройство (забравени пари, липса на касова наличност, механични проблеми и др.). Тя управлява по-ефективно както софтуера на ATM, предлагайки различни допълнителни функционалности, така и рекламните клипове на устройствата, допълват от Банка ДСК. Спестяват се разходите, дължими към Service provider, какъвто е БОРИКА.

Други, като Райфайзенбанк например, поемат за своя сметка таксата, която трябва да се плати при ползване на чужд банкомат с тяхна карта, а други го прехвърлят на клиента.

Развитието на ПОС мрежата през миналата година изпреварва като темп инсталирането на нови банкомати, сочат данните на БОРИКА. Отчетеният ръст е 50% и се дължи както на разбирането от все повече търговци на преимуществата при приемането на плащания е карти, така и на предизвиканото от картодържателите искане за ползване на безкасови плащания. Макар и плавно, е налице все по-активното използване на банковите карти за безкасово плащане на стоки и услуги, каквото е и основното предназначение на една банкова карта.

Капка по капка вир става, стотинка по стотинка язовир – казват българите. Явно в случая с картите – и дебитни, и кредитни, банките са установили това, защото се очаква пазарът и в бъдеще да расте е бързи темпове, а някои прогнози дори сочат потенциал от 100%.

Факти

ОББ ДЪРЖИ 11 % от дебитните и 27% от кредитните карти, издадени в страната, 15% от броя на банкоматите и 17% от ПОС терминалите.

Към днешна дата ПИБ притежава третата по големина мрежа от ПОС устройства в България.

НАЙ-МНОГО БАНКОМАТИ в България притежава Банка ДСК – 730, ОББ -над 600, а ПИБ – 536.

Политиката на Райфайзенбанк е таксите за теглене да са едни и същи, независимо дали картодържателите теглят от собствено устройство на банката или на терминал на друга банка. Таксата за теглене от кредитните карти на банкомат и ПОС В България е 1%+1 лв. По дебитните същият вид такса е 0.20 лв., като на практика междубанковата такса за транзакцията е за сметка на банката, каза за BusinessWeek България Мариела Атанасова, началник отдел „Банкови карти“.

За ползване на устройствата на банката притежателите на карти на други издатели не плащат такси на Райфайзенбанк. По такива транзакции Райфайзенбанк получава стандартна и одобрена от всички участници в системата междубанкова такса В някои от случаите може да не се заплаща нищо, а в други таксата между банките стига до 0.40 лв. на транзакция, като най-високи са за картите от по-горен клас, допълни тя.

Особен случай

Първа инвестиционна банка започна проект по преминаване от картовия оператор БОРИКА към картовия авторизационен център Касис Интернешънъл, който се намира в Скопие. Касис Интернешънъл е първияп център на Балканите, сертифициран през ноември 2004 г. от VISA и MasterCard за издаване и обслужване на карти с чип.

Юлияна Янкова
„BusinessWeek“

Skimmer

Основният метод за източване на пари от кредитни и дебитни карти в България е чрез т.нар. скиминг или електронна уста, предупреждават от полицията. Устата е точно пластмасово копие на отвора на банкомата, където поставяте картата. В устата е монтиран миниатюрен чип с електронна батерия за часовник. Тя се залепва с лепило на мястото на оригинала в банкомата.

Когато пъхнете картата си в машината, скимингът разчита цялата информация на магнитния носител на картата и п предава на малка камера, залепена на банкомата. Камерата записва данните от вашата карта. След това те се нанасят върху т.нар, бели пластики, или фалшиви кредитни и дебитни карти. И тогава измамниците вече спокойно теглят вашите пари, твърдят криминалистите.

Има и втори вид уста, при който вместо камера се използва малка антена, която предава крадените данни на разстояние няколко метра в паркирана наблизо кола. В столичната полиция нямат информация да са зачестили случаите на източване на кредитни и дебитни карти със скиминг. Оттам съветват хората да оглеждат банкоматите преди да поставят картите си в тях. Ако банкоматът е изцапан с лепило, по-добре да потърсите друг. Винаги крийте с ръка клавиатурата, когато натискате бутоните с цифрите от ПИН кода си.

Скимерът (от англ. skimmer) е лъжицата, която обира каймака. На финансов жаргон така се наричат мошениците, които източват банковите ни карти, измъквайки нужната им информация от банкомат и издавайки след това фалшиви карти.

Българските мафиоти отдавна са част от световната мрежа скимери. Само преди дни американски сайт съобщи, че през април са засечени 37 тегления на суми с фалшиви карти на американци от България. Картите преди това са били източени от банкомат в Делауер, на който е било монтирано устройство за запис на данни и скрита камера, която засича тайния ПИН.

Българите са навсякъде по веригата – освен че източват пари в България, те произвеждат фалшиви пластики, а от една година вече и монтират скимиращите джаджи на наши банкомати.

Преди два месеца изгоряха туристи в Банско, теглили пари от банкомат в един от хотелите. Бандитите не са заловени. Миналото лято обект на скимиране станаха ATM машини в Слънчев бряг. Пострадаха най-вече чужди граждани.

Но и българите трябва да внимават, особено през лятото по морето, категорични са специалистите в бранша. Тъй като престъпленията с карти са трансгранични, хората трябва да са бдителни и когато са в чужбина. Всеки 5 от 100 евро по света се крадат от карта. 113 млн. долара са измъкнатите от скимери само за година суми от карти на VISA.

От устройството на улицата най-често се краде с ливанска примка – това е джаджа, която се слага в отвора за прибиране на картата в ATM-а. Тя гълта картата и докато човек се суети, до него идва услужлив гражданин, който предлага да помогне. Разбира се, иска да чуе ПИН-а. Ефектът е, че картата остава в банкомата, а мошеникът вече знае заветните 4 цифри, с които се теглят суми от нея.

По материали на вестник 24 часа

« Предишна страницаСледваща страница »