ePay.bg получи най-високия сертификат за сигурност от VISA и MasterCard

За първи път в България застраховка срещу злоупотреби при онлайн разплащания на годишна стойност 100 000 лева получават всички клиенти на ePay.bg. Тя е безплатна и се осигурява съвместно от системата за електронни плащания и ЗПАД Армеец. ePay.bg гарантира плащанията на клиентите и възстановява неправомерно наредените преводи с банкови карти и микросметки, извършени през сайтовете www.epay.bg и www.easypay.bg. Това са плащания, които не са наредени от клиента титуляр по надлежния ред, независимо от причините за това.

За да важи застраховката, клиентите на еPay.bg трябва да спазват минимални правила за сигурност на транзакциите си. Първата възможност е да използват легитимен електронен подпис, за да удостоверят самоличността си при извършването на плащанията. Ако не разполагат с такъв, могат да добавят в профила си в ePay.bg изискването за SMS потвърждаване на всяка транзакция. Това става с регистрация на личния мобилен номер и получаване на уникален SMS код от системата. Третият вариант е за ограничено ползване на услугите на системата само в частта “Он-лайн битови сметки”, което позволява единствено разплащане на дължими суми към доставчици на комунални услуги.

При ползване на застраховката за щети няма да се признават случаите, в които клиентът умишлено или поради груба небрежност е предоставил своите пароли, ПИН, смарт карти с цифров подпис, мобилен апарат и или временен SMS код на трето лице. Лимитът на застраховката за еднократна операция в системата на ePay.bg е 10 000 лева.

“Решихме да въведем застраховката най-вече за допълнително психологическо успокоение на потребителите, защото вярваме, че това ще насърчи повече българи да се възползват от удобството и бързината на разплащанията през ePay.bg. Това е просто още един аргумент за високото ниво на сигурност на системата ни, което бе признато тази година и на международно ниво с получаването на най-високия сертификат “Доставчик на платежни услуги - Ниво 1″ от VISA и MasterCard.”, обясни Георги Маринов, изпълнителен директор на “Ипей” АД. Той допълни, че еPay.bg е единствената система за онлайн разплащания в България с такова световно признато удостоверение за защита.

Към момента активните потребители ePay са над 60 000. През 2007 година през системата са осъществени 1 719 000 транзакции на обща стойност 85 682 000 лева. Статистиката показва, че все повече потребители у нас избират тази възможност като най-бързия, лесен и сигурен начин за плащане през Интернет. “През първото тримесечие на 2008 година през еPay.bg са направени 597 556 транзакции, което е с над 54% повече в сравнение със същия период на миналата година”, обобщи Георги Маринов. Според данните общата стойност на плащанията пък е нараснала с 48% като за първите три месеца на тази година е близо 32 млн. лева.

ПИБ пуска първата черна карта на българския пазар

Първа инвестиционна банка и Дайнърс клуб България пускат за първи път на българския пазар черна кредитна карта - Diners Club Prive. Черната карта е най-елитната кредитна карта в световен мащаб. Нейни притежатели са най-известните и богати личности.

Кредитната карта Diners Club Prive се получава само след покана от страна на ръководената от Мая Георгиева Първа инвестиционна банка и Дайнърс клуб България. Черното бижу е с лимит до 50 000 евро и с годишна такса от 500 евро. Всички притежатели на картата ще бъдат обслужвани индивидуално в специален за целта офис, който се намира набул. Васил Левски”, София.

Водещото предимство на Diners Club Prive е осигуряване на личен асистент. Той ще консултира притежателите на черната карта при организиране на бизнес или туристическо пътуване, ще резервира самолетни билети, хотели, ще има ангажимент да съдейства при покупки, както и да координира и организира връзка на клиента със съответен моден консултант в търговските обекти.

Черната кредитна карта Diners Club Prive дава достъп до над 500 VIP салона в най-големите летища в над 90 държави и над 275 града по света, независимо от класата на резервирания полет.

Първа инвестиционна банка пусна бизнес кредитна карта с промоционален тримесечен безлихвен период. Картата дава възможност да се извършват плащания в търговски обекти, да се покриват разноски при бизнес пътувания, да се теглят суми в брой от банкомат или в банков салон навсякъде по света.

Лимит
Фирмените карти се издават по специална фирмена картова сметка с одобрен общ лимит. Към този лимит технологията позволява издаването на повече от една карта, което дава на ръководителите на дружествата възможността да снабдят с карти няколко свои служители.

Възможност
ПИБ предлага два типа бизнес кредитни карти. Едната е с гратисен период до 45 дни и минимална месечна вноска, представляваща 5% от дебитното салдо към последния ден на отчетния период. Вторият вид бизнес кредитна карта е без гратисен период, но затова пък освобождава фирмата от грижата да следи и погасява минимални месечни вноски.

Съветите на Иван Стойков:

Най-изгодните предложения обикновено са за определен промоционален период

Първото, което трябва да се направи при избор на кредитна карта е да се изясни каква ще бъде тя. Вариантите са национална или международна. Националните могат да се използват само на територията на страната, а международните навсякъде по света, където има съответната техническа обезпеченост за това. Това би следвало да е водещ показател предвид къде ще се използва инструмента. Универсалният вариант е картата да е международна.

Второто, на което трябва да се обърне задължително внимание е дали картата ще бъде charge или револвираща. Първият вид се характеризира с това, че когато се направи покупка или се изтеглят пари в брой, това задължение трябва да се покрие изцяло, за да може отново да се използва картата. При вторият вид няма такова изискване. Изискване има само за покриване на определен минимален размер от задължението -например 5%. Понастоящем charge-картите постепенно загубват своята актуалност. Издателите все по-малко ги предлагат, а и търсенето им е относително ниско. По този начин, по отношение на изборът на типа карта дилемата вече не е толкова голяма. Основно предлаганите карти са револвиращи.

При избор на кредитна карта трябва да се отчетат и още няколко подробности, които впоследствие ще бъдат основни фактори свързани с обслужването й. Това са таксите и лихвите.

Добре е да се знае, че при кандидатстване за кредитна карта има такса за издаването й. Важно уточнение е, че такава принципно се изисква при експресното издаване. В останалите случаи (нормален, стандартен срок) обикновено не се начислява. Кандидатът за кредитна карта е хубаво да проучи и някои от сходните такси - за преиздаване на карта, за предсрочно плащане и т.н.

Други такси са т.нар -такси за обслужване” на картата. Те могат да се събират месечно или годишно. Механизмът и периодичността се определят от издателят на картата. Също така, от него зависи дали това ще е определена сума или процент (от усвоената сума или от кредитният лимит). Търсейки най-добрата карта за себе си, кандидатът трябва да знае, че получавайки я, няма да има разходи по нея само когато я ползва. Такса за обслужване ще дължи винаги - независимо колко често я използва дори и ако не я използва.

Както при всеки друг кредит, така и при кредитните карти има лихви. Причината за това е, че кредитната карта всъщност е вид кредит, макар и под друга форма и за използването му се заплаща цена - лихва в случая. При кредитните карти лихвите, които се начисляват обикновено са две -при покупки и при теглене в брой. Съществена разлика в размерите няма независимо дали е правена покупка или са теглени пари. Обикновено лихвата е една и съща и в двата случая.

Често издателите на карти прибягват до стратегия на предлагане на промоционални оферти с цел привличане на клиенти. Много популярна техника е да се промотира по-ниска или 0% лихва за определен период. Наистина съществуват такива предложения, но трябва да се знае, че обикновено това е лихва за определен срок от време от издаването на картата. След него се начислява стандартната годишна лихва. Освен това, не е маловажно да се знае дали тези промоционални лихви важат извън територията на страната, в случай че картата е международна.

Определено може да се каже, че гратисните периоди са елемент, който е твърде неясен и в определени случаи объркващ. Вариациите на тема гратисни периоди, кога действат, при какви условия, колко време и т.н. са наистина много. Всеки отделен вариант има своите специфики, като универсален модел трудно би могъл да се оформи.

Същността на Гратисният период най-общо казано е, че ако в определен срок картодържателя погаси задължението си няма да му бъде начислена лихва. Средно този срок варира около 45 дни. Някъде е по-дълъг, другаде по-къс, има и издатели, които не предлагат гратисен период.

При избор на кредитна карта, поне за начало е добре да се разбере в кои случаи клиента ползва гратисен период. Трябва ясно да се уточни дали той е в сила при покупки, теглене на пари в брой или в други случаи при други условия. Задължително трябва да се проучи от кой момент започва да тече Гратисният срок и кога приключва. Битува погрешното схващане, че Гратисният период започва да тече след извършването на операция с картата. На практика не е съвсем така и е в интерес на клиента да проучи подробно механизмът на възползване от периода, в който няма да дължи лихви. Макар и схематично представени, особеностите свързани с изборът на кредитна карта са достатъчно показателни, че той не е лесен. Разгледаните до тук специфики са само много малка част от всичко характеризиращо една кредитна карта. Така или иначе, тези продукти вече се налагат и проучването им в дълбочина е повече от необходимо - за жалост това е невъзможно да се реализира само с няколко думи. Добра стратегия при избор на такъв продукт е да се сравняват колкото е възможно повече оферти. След като се изгради обща представа, тогава да се търсят предимствата и недостатъците на дадено предложение. Само тогава изборът ще е обоснован.

Бистра Димова е маркетинг директор във фирма за козметика, изключителен дистрибутор за българския пазар на известна френска фирма. Пътува много и отдавна е открила предимствата на кредитната карта. Не веднъж обаче й се е случвало в чужбина в магазин или хотел да приемат или не една от двете й международни реномирани карти -Visa и MasterCard. Затова, след като в България започна инвазията на кредитните карти, Бистра се ориентира към различни картови продукти на банките, за да си осигури повече свобода и независимост при пътуванията.

Противно на очакванията й, че ще бъде желан клиент за тях, тъй като печели достатъчно (над 60 хил. лв. годишно), а стандартът и на живот е значително над средния, тя се сблъсква със странен парадокс. Преди едно от пътуванията си решава да се възползва от опцията на реномирана българска компания, която като част от програмата си за лоялност е дала възможност на клиентите си да се сдобият с VIP кредитна карта от голяма местна банка. С изумление Бистра Димова разбира, че след като е описала обстойно всички изисквани данни (платежоспособност, платени данъци, семейно положение, притежавано имущество, задължения към други банки и т.н.) и въпреки препоръката за лоялен клиент, банката А отказва, фактът, че е чакала повече от две седмици, за да бъдат проучени декларираните от нея обстоятелства, можеше да бъде преглътнат, ако банката поне бе дала обяснение защо я отхвърля. Когато имаш препоръка за VIP клиент едва ли причината е липса на платежоспособност.

Макар да не може да се говори за тенденция, такива случаи не са изключение.

Пощенска банка, която е един от лидерите на картовия пазар у нас (над 320 000 карти към август 2007 г.), определя платежоспособността на клиента си на основата на определени показатели, заявиха от банката пред BusinessWeek България. Всеки от тях влияе върху кредитната оценка, която е комплексен анализ на информацията, дадена доброволно от клиента в заявлението договор за издаване на кредитна карта. Освен от кредитния регистър на БНБ банката черпи информация от собствената си база данни, както и чрез други публични информационни източници, допълват от Пощенска. Централният кредитен регистър в БНБ е само един от начините за проверка, който задължително ползват банките. В него влизат данни за цялата задлъжнялост на клиента към банковата система, но без имената на институциите, отпуснали кредита или кредитната карта. Проверка се прави и в НОИ, а някои банки изискват и документи за платени сметки към доставчиците на комуналнобитови услуги - ток, телефон, парно и др.

ОББ се придържа към същата процедура, като особеното при тях е, че анализират и пазарната позиция на съответния работодател на клиента, на сектора и перспективите за развитие на самия клиент.

В практиката се срещат и случаи банка да откаже кредитна карта с мотива, че тя ще бъде издадена, ако желаещият закрие вече притежаваната от него, но в друга банка. “По принцип институцията не поставя такова условие, но подобно изискване може да възникне единствено при прекомерна кредитна задлъжнялост”, беше официалният отговор на Банка Пиреос. Целта е да се даде на клиента възможност за избор кои продукти на коя институция да ползва в бъдеще, допълват още от банката.

Прилагат ли банките забранени удари в “джентълменската” битка за клиенти и дали в съревнованието помежду им за сладката хапка - кредитните карти, не им загорчава на същите тези, толкова ухажвани клиенти? Трудно е да бъде даден еднозначен отговор. Дори тези, които признаха, че се срещат и непозволени удари, не пожелаха да застанат с името си. На такава позиция са мениджъри на две от петте най-големи банки и една от по-малките.

Разпространеното становище в банковите среди е, че най-настъпателни в тази конкуренция са Първа инвестиционна банка, Пощенска и Райфайзенбанк. Официалният отговор обаче на всички банки, към които се обърна със запитване BusinessWeek България, гласеше, че нямат изискване към клиентите си да си закрият налична кредитна карта, за да им бъде издадена тяхна, и че единственото, за което се проверяват клиентите, е платежоспособност. Така твърдят от Пощенска банка, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк, Банка Пиреос. Всички те са единодушни, че няма изискване или ограничение колко карти да притежава един клиент или какъв да бъде общият лимит по тях.

ОББ не изисква от клиентите да закриват ползваните от тях продукти от други финансови институции, съобщиха от пресцентъра им. “За съжаление повечето банки прилагат тази нелоялна практика. В крайна сметка това ощетява клиентите, тъй като се налага против желанието им те да се разделят с удобни, ползвани и познати за тях продукти”, допълниха от банката.

Картовият пазар се разви рязко през последните години, като очакванията са той да расте с бързи темпове. По данни на самите банки тенденцията на нарастване се запазва. Броят на издадените кредитни карти от Пощенска е с 30-40% повече спрямо края на 2006 г. към началото на октомври 2007 г. Новоиздадените от ОББ кредитни карти са с над 60% повече в сравнение със същия период на 2006 г., Банка ДСК отчита ръст от 50%, Райфайзенбанк - 100%, а за една година броят на картите, издадени от Банка Пиреос, се е увеличил със 150%. Интересът към сегмента е обясним, като се има предвид, че лихвата по кредитните карти варира между 16 и 18% (двойно по-ниска по останалите кредити).

Битката за клиенти обаче с не до там fair play прийоми се води не само на територията на картовите продукти, заяви за BusinessWeek България висш мениджър на една от петте големи български банки. Тя е и в стимулирането на клиентите да ползват само банкомати и ПОС терминали на определена банка (понякога и ултимативно), в рефинансирането на кредит от една банка от друга банка с 1% по-ниска лихва и редица други. Големият проблем обаче е, че клиентът не може да си създаде кредитна история в една банка, а тя е толкова важна за взаимоотношенията му с нея, колкото здравното му досие е от съществено значение за личния му лекар, твърдят банкери.

Юлия Дончева
BusinessWeek