„Формулата“ за борба с интернет пиратството претърпя пълно фиаско

Има една новина, която по всяка вероятност е обиколила България по-бързо и от вестта за оставката на Бойко Борисов. Изненадващо в средата на миналата седмица във форума на databg.com - един от най-известните фрий сървъри - се появи странно съобщение със следното съдържание:
„Днес, 14.09.2005 г., се проведе среща между представители на сървърите, предлагащи безплатни хостинг услуги, и НСБОП. На нея беше заключено, че предприетите досега мерки не са дали очаквания резултат, поради което всички свободни зони връщат пълната си функционалност. Екип от водещи юристи търси разрешение на проблема с разпространението на файлове с нелегално съдържание в тези сървъри. В момента търсачката на data.bg работи в пълната си функционалност. Честито!“
Последвалите коментари, които се изписаха броени минути след горното съобщение, ясно показаха настроението на потребителите - „наздраве на всички“, „най-после им дойде акъла, че срещу народа не могат да излязат на глава“, „кварталът тука целия е луднал - звъниме си по вратите и си се поздравяваме“.
С провелата се в сряда среща практически бе сложен

Краят на един български онлайн експеримент

който започна преди близо половин година. Тогава представители на дирекция „Интелектуална собственост, търговска марка, компютърни престъпления и хазарт“ към НСБОП, част от организациите, които се занимават със защитата на авторските права, и собствениците на най-популярните български доставчици на интернет съдържание подписаха тристранно споразумение, което трябваше да бъде своеобразен манифест в борбата срещу „незаконното използване на закриляни обекти на интелектуална собственост посредством интернет“. Собствениците на фрий сър­върите бяха принудени „да преустановят предоставянето на безплатно ползване на свободно дисково пространство с обем, по-голям от 10 мегабайта“. Правозащитните организации трябваше да извършват „непрекъснат мониторинг на съдържанието, предлагано във или достъпно посредством интернет“, като докладват на НСБОП и в случай че познаят някой файл, който нарушава закона за авторското право.
Резултатът от мерките, които бяха предприети преди шест месеца, беше двойнствен. На първо време взетото решение ограничи правата на интернет потребителите. Но същевременно начинанието, подето от страна на НСБОП, накара за половин година желаещите да гледат безплатни филми и музика в България да придобият завидна компютърна грамотност. Монотонното кликване с десния бутон и избирането на опцията Save as… бе заменено с по-интересни манипулации. Те се научиха да използват p2p програми, да търсят торенти в чужди страници, да се ровят из форуми… Интернет провайдърите от своя страна отчетоха спад на локалния и повишаване на международния интернет трафик. Това накара НСБОП да стигне до извода, че голяма част от нелегалната информация се тегли от чужбина.
Поради тази причина работната среща между трите страни, която се състоя миналата седмица, беше по-скоро очаквана. Голяма част от участниците в нея я определят като конструктивна. Всички страни са решили в най-кратък срок (до края на септември) да се изготви механизъм, „чрез който да се осигури свободна работа на сървърите, за да не се ограничават правата на добросъвестните интернет потребители, но в същото време да се приложат предвидените в НК мерки срещу закононарушителите“. Наказателният кодекс в своя член 172а предвижда лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева за нарушителите на авторските права.
Според НСБОП ще започне

Ефективно преследване на конкретните извършители

Антимафиотите по всяка вероятност ще преминат към действие едва след като правоносителите подадат сигнал за нарушено авторско право. Това от своя страна поставя на дневен ред въп­роса кой точно трябва да се заеме с всяка една от отделните части на процеса по откриването и залавянето на нарушителите.
Според Вени Марковски, председател на „Интернет общество“, де факто до този момент организациите, които се занимават със защитата на авторските права, искат да прехвърлят на трети лица отговорност, като принуждават НСБОП да се грижи за техните интереси. „В нормалните страни носителят на авторско право сам издирва кой е качил съдържанието на сайта“, твърди Марковски. Според него също така дадени организации и в частност Сдружението на издателите на бизнес софтуер

Лобират и използват

репресивните органи на властта, за да гонят крайните потребители.
Според Георги Димитров, адвокат от правната кантора „Орак“, „намесата на НСБОП и органите на предварителното производство може да бъде само последваща, т.е. тогава, когато се убедят, че е налице нарушение на съответното право“. Росен Коларов, управител на сървъра data.bg, заяви, че позицията му на провелата се в сряда среща е била да защити интересите на интернет юзърите. Според него проблемът не идва от фрий хостинг провайдърите, а от все още неизяснените права на крайните потребители.
Но всъщност работата по съставянето на адекватен и действащ механизъм тепърва предстои. Адвокатът Георги Димитров казва: „Трябва комплексно да се подходи при решаването на този проблем. Трябва да се започне от образователни мерки, след което да се състави чисто практическа процедура, по която да се уведомяват контент-провайдърите за извършено нарушение, и това да става в условията на прозрачност. На трето място, тези процедури не трябва да засягат правата на интернет потребителите.“
След като първият опит за борба с интернет пиратите в България приключи неуспешно, заинтересуваните страни имат право на втори дубъл. През това време интернет популацията в България все повече свиква с мисълта, че за филми, софтуер и музика не трябва да се плаща. По този начин възприема, че притежава правото да има достъп до пиратско съдържание, а когато това „право“ е нарушено, да се опитва да го отстоява. Нещо като ромските малцинства и сметките за ток.

Warez* и зрелище

За кой ли път българските правоохранителни органи абдикираха от задълженията си и след като не успяха да постигнат какъвто и да било резултат в борбата с нелегалното съдържание в българския интернет, просто вдигнаха ръце и оставиха нещата на автопилот. През изминалата седмица така наречените фрий сървъри изненадващо върнаха пълната функционалност на сайтовете си, даващи достъп до музика, филми и софтуер без платени авторски права. Така приключи поредният, този път продължил шест месеца, художествено-творчески експеримент на вокално-инструменталната формация, включваща НСБОП, защитници на авторски права и собственици на фрий сървъри. Търсеният краен резултат - изкореняване на „това пусто интернет пиратство“, не беше пос­тигнат и беше просто омъглен с въвеждането на по-напредничава технология, която прави юридическата каша със санкционирането на закононарушенията в интернет още по-объркана. За шест месеца броят на осъдените киберпирати в България вероятно е равен на заловените морски такива. А проблемът сам по себе си далеч не датира от вчера.
Всичко започна, когато кварталните LAN-ове усетиха склонността към уседналост и пестеливост на българина и решиха веднага да запълнят създалата се ниша. Към официалната им дейност, а именно доставянето на интернет, се прибавя и една „скрита“ - осигуряване на достъп за клиентите си до сървъри с интересно съдържание - филми, музика, програми. Практика, която е абсолютно незаконна. А докато НСБОП, правоимащите, правонарушаващи и правопретендиращите мътят тактики за борба с организираната престъпност, пишат споразумения, меморандуми и декларации, българският интернет пот­ребител все повече свиква, че за съдържанието, с което се сдобива онлайн, не трябва да се плаща.
Факт е, че за една част от файловете, които циркулират незаконно из родната мрежа, няма организация, която да държи и съответно да защитава правата им в България. Всички, които се опитват да превърнат пиратщината в мистериозен бизнес модел, използват тази малка подробност, за да отнесат цялото незаконно съдържание под този общ знаменател. На практика обаче основната част от трафика, за която фрий сървърите искат пари от кварталните интернет мрежи, се генерира от тегленето на филми и музика, чиито авторски права откровено се нарушават и никой не полага никакви усилия да ги изтрие. Дори напротив… когато бъдат попитани, контент провайдърите отговарят с усмивка, че начинанието им е от любителски характер. Те правят фрий сървъри, за да образоват интернет масите в България. Браво на тях.
До края на месеца трябва да бъде намерена нова формула за борба с нарушаването на интелектуалната собственост. От НСБОП се заканват, че ще бъдат издирвани и залавяни конкретните нарушители, които качват незаконно съдържание в мрежата. По този начин напълно реална става опасността да се повтори историята с отпадането на ал. 3 от чл. 354а от НК (отнасяща се за еднократната употреба на наркотични вещества), а вероятността съдебните зали да се напълнят с непълнолетни и малолетни „престъпници“, които държат филмчета на харддисковете си, е голяма. А през това време собствениците на т.нар. контент провайдъри доволно ще потриват ръце.