Малкият бизнес все още се финансира с потребителски заеми

По данни на официалната статистика в България микро, малкият и средният бизнес представляват 99.2% от общия брой на предприятията, като осигуряват 79% от общата заетост на населението, 54% от износа, 73% от вноса и 34% от брутния вътрешен продукт на страната. От което логично следва, че усилията за създаване на българска средна класа са на път да се увенчаят с успех. И тъй като по дефиниция тя трябва да бъде гръбнакът на пазарната икономика, от Брюксел особено внимателно наблюдават развитието на сектора. Още през април 2000 г. страната ни затвори главата от преговорите си с ЕС за малки и средни предприятия и прие да приложи изцяло правото на ЕС в раздела, без да поставя искане за преходен период или да възприеме европейското законодателство под условие. От което следва, че то ще бъде въведено от датата на присъединяването ни към ЕС - евентуално от 1 януари 2007 година.

Компетентният орган, отговорен да разработва и прилага политиката за ММСП в България - Агенцията за малки и средни предприятия, в момента е със статут на изпълнителна агенция към мегаминистерството на икономиката и изцяло зависи от приоритетите на “шапката” си.

Политиката на Европейския съюз

за малки и средни предприятия е структурирана преди повече от двадесет години (през 1983-а). По-късно програмата й многократно е актуализирана, а в последното й издание е кодиран и основният принцип: “Мисли първо за малкия!” Той отразява разбирането, че изискванията за малките и средните предприятия могат да се изпълняват и от големите, докато обратното невинаги е възможно. Европейците съблюдават това правило, защото по-голямата част от икономиката им, въпреки напредващата глобализация, се крепи върху средното предприемачество. Въведена е и

единна дефиниция за малките и средните предприятия

(актуализирана от 1 януари 2005 г.), която се прилага във всички актове и програми на ЕС. Тя е включена в националните програми на страните членки, съблюдава се и от Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка, които са основните кредитори на сектора. Параметрите за микропредприятие, дефинирани от ЕС, са: 10 души персонал и годишен оборот, или общо балансово число от 2 млн. евро. Малкото предприятие е с до 50 служители и оборот или балансово число 10 млн. евро, а средното - съответно до 250 души персонал и годишен оборот от 50 млн. евро, или балансово число от 43 млн. евро.

Европейските определения ще са актуални и за българския бизнес след присъединяването на страната към Европейския съюз. Проблемът е в това, че ако те бъдат приложени, повечето български фирми могат да се окажат само микро- или малки според финансовите си резултати. Това пък със сигурност ще рефлектира върху кредитните условия на банките и институциите, чрез които ще бъдат усвоявани еврофондовете.

Проблемът вече се коментира с тревога от финансисти и експерти, особено в контекста на Гаранционния фонд за ММСП, който е в напреднала проектна фаза, както и във връзка с предстоящите поредни изменения и допълнения в Закона за малките и средните предприятия. Очакванията са парламентът да ремонтира правната рамка по “късата процедура” още през март-април 2006 година. Народното представителство ще избърза с хармонизирането на детайлите, защото, както вече стана ясно, между 2007 и 2013 г. обединена Европа е готова да “инжектира” в икономиката на България 11.727 млрд. евро, от които за насърчаване на конкурентоспособността на бизнеса са заделени 1.566 млрд. евро. Парите никак не са малко и могат да бъдат усвоени само ако страната и бизнесът изпълнят европейските предписания. Дали българското микро, малко и средно предприемачество ще е в състояние да спази европейските условия и да получи щедрите помощи, на този етап поне е много трудно да се прогнозира.

Финансирането на предприемачеството и сега става основно чрез банките, както и чрез някои европейски фондации, програми и проекти, като тези на ПРООН; програмата “Устои”, съфинансирана от Американската агенция за международно развитие (USAID); проекта “ФАЕЛ”, осъществяван по силата на междудържавно споразумение с Швейцария; проекта “Билки и заетост” по Програмата на ООН за развитие (UNDP), проекта JICA по линия на техническото сътрудничество с Япония и много други.

През последните няколко години българските кредитни институции проявяват все по-голяма отзивчивост и готовност да насърчават предприемачите с кредити за инвестиционни и оборотни нужди. Повечето банкови мениджъри “благоразумно” ги причисляват към банкирането на дребно, защото по-голямата част от потребителските и ипотечните заеми се теглят с цел финансиране на малкия и средния бизнес.

Изискването за предварителен бизнесплан

все повече отстъпва място на съвместните изчисления за развитие на конкретния бизнес - между банката и кредитополучателя, включително и за погасяване на заема, макар че на този “фронт” все още добри пари изкарват доста консултантски фирми. Банковите експерти знаят, че повечето мениджъри, особено тези, които тепърва започват собствен бизнес, не са наясно нито с терминологията, нито със същината на банковите услуги. От ИНТЕРНЕТ страниците те могат да се информират за това що е овърдрафт или револвиращ кредит, но не и на какви изисквания трябва да отговаря един бизнесмен, желаещ да го получи.

През последните години банковите институции у нас предлагат все по-изгодни и по-диференцирани условия на кредитните продукти. Оборотните заеми на “Ейч Ви Би Банк Биохим” за малки предприятия варират от 3 хил. до 200 хил. лв. и се отпускат за максимум две години, а когато кредитът е с овърдрафт по разплащателна сметка - до една година, с опция за продължение.

“Банка ДСК” предлага кредити за газификация на малки фирми, чийто размер е до 80 хил. лв., а погасителният план предвижда да бъдат издължени до пет години с възможност за шестмесечен гратисен период. Не се изисква бизнес план. Кредитната институция сключва и споразумения с работодателски организации за кредитиране на малки и средни предприятия чрез стандартни, възобновяващи се заеми и кредитни линии.

Насърчителна банка финансира ММСП по пет програми - за експортно финансиране; дългосрочно кредитиране; инвестиционно кредитиране; за повишаване на конкурентоспособността и за кредити по САПАРД. От две-три години особено актуални са заемите по програмите за енергийна ефективност, за семеен бизнес, за медицински и стоматологични кабинети и клиники, за екотуризъм. От 8 до 14% се движат лихвите по кредитите за ММСП в повечето български банки. Някои от тях изискват и самоучастие до 25 на сто от искания кредит. И тъй като конкуренцията сред банките се изостря, на пазара могат да се намерят и значително по-евтини заеми. Такава е промоционалната оферта на “Райфайзенбанк България”, която от 6 февруари намали лихвата през първата година за заеми в евро на 5.5 процента. Предложението е валидно до края на април 2006 г., като за остатъчния срок на кредита (до 10 години) лихвата остава 8.25 процента.

Най-рискови и трудни за обслужване

продължават да са селскостопанските заеми, както и тези за започване на бизнес. Това е и една от причините Изпълнителната агенция за насърчаване на малкия и средния бизнес да разработи отлагания с години проект за Гаранционен фонд, който по презумпция би трябвало да бъде самостоятелно юридическо лице и да гарантира пред банковите институции заемите за микро, малък и среден бизнес, особено за прохождащите фирми. В момента повечето банки отклоняват исканията им за финансиране или вдигат прекомерно процента на обезпечение. Обезсърченият начинаещ предприемач волю-неволю посяга към “спасителните” потребителски кредити, които теглят членове на фамилията му или работниците му. Тази българска практика обаче е в разрез с европейската политика, затова очевидно държавата ни ще поеме допълнителни гаранции за насърчаване на ММСП посредством новия си гаранционен фонд.

И това ще е вторият й опит. Първият беше с т. нар. царски кредити, които все още са актуални по силата на съвместния проект на Министерството на труда и социалната политика с пет банки партньори. Те се наемат да кредитират стартиращия бизнес, като получават държавна гаранция от социалното министерство. Заемите са до 10 хил. лв. за оборотни средства, със срок на издължаване до 18 месеца и едномесечен гратисен период. Инвестиционните кредити до 20 хил. лв. са за срок до пет години, с шестмесечен гратисен период. Кредитополучателят се задължава да осигури допълнително едно до две нови работни места.

Предстоящото приемане на България в ЕС несъмнено поставя много въпросителни пред конкурентоспособността на българските фирми. Включително за начина, по който ще се снабдяват със свежи финанси за развитие на бизнеса си. За да отговорят на европейските изисквания, те трябва спешно да инвестират в иновационни проекти за преоборудване на производствените си мощности. Финансистите твърдят, че в света има много свободни капитали, въпросът е дали българският бизнес ще знае как да използва част от тях, за да заяви присъствието си в обединена Европа.