Българският прощъпулник на свободната култура

Напоследък все повече слушаме за интелектуалната собственост и авторското право. Понятия, които години наред бяха имагинерни за нас, започнаха да се насищат със съдържание и да се материализират. Разбира се, това засегна и глобалното село – Интернет. И съвсем закономерно с навлизането на авторското право в българското online пространство, се появиха последователи на движението за свободна култура. Така още непривикнали с благинките и ограниченията на правото си, авторите трябва да избират дали да се възползват и придържат към него или да пуснат творбите си в нета, завъртайки колелото на волния обмен на изкуство и идеи.

Първи стъпки

Посещението на бащата на идеята free culture, преподавателят по право в Станфордския университет, Лорънс Лесиг на 16 май беляза и рождението на първия български сайт за свободна култура Open-Culture.Net.

Създателите му са радатели за “културата не като елитарна дефиниция”, а като “креативно изкуство, създавано от всички нас, в опитите ни за търсене на красивото и ценнот”.

Редакторите Йовко Ламбрев, Антони Райжеков, Деси Пефева, Пейо Попов и Васил Колев и уебдизайнерът Цветелин Николов са си поставили амбициозната задача сайтът да се превърне в трибуна на мнения по темата и указател към ресурси в мрежата, които представляват свободна култура, родена в България. Нещо желанието им е той да предоставя музика, литература, изображения, с перспектива да включва и кино, радио и телевизия.

Тази задача обуславя и основните цели на сайта: да популяризира свободната и отворена култура; да създаде среда за развитие и обмен на идеи между авторите; да предоставя информация за събития, свързани с отвореното изкуство, CreativeCommons и свободното споделяне на идеи и да създаде каталог на свободните произведения.

Свободни произведения на изкуството

Създателите на Open-Culture.Net дефинират свободните произведения на изкуството като творби, чийто оригинален автор решава да сподели (освободи) творбата си още на ниво идея.

Авторът дава възможност на всеки да модифицира тази идея и да направи производна творба, ако желае, да разпространява свободно колкото и каквито иска копия на оригиналната или модифицирана творба, цитирайки го, да показва, слуша, подарява въпросното творение.

“Цената и авторството не подлежат на дискусия. Цената всъщност не е фактор за изкуството. А авторството е безспорно. Изкуството е човешко усещане и смисълът му е да бъде споделяно”, смятат авторите на сайта.

За тях свободна е тази картина, която всеки може да разглежда свободно или да си направи репродукция, стихотворение, което всеки може да препише, да добави няколко свои стиха или да промени други, фотография, която всеки може свободно да препрати по пощата на приятелите си. Същевременно обаче това не отменя нито премахва авторството, убедени са те. Основната идея си има оригинален автор, а всяка промяна е естествена еволюция на първичната идея - нейна производна.

CreativeCommons

Лорънс Лесиг създава организацията Creative Commons през 2001 г. Секцията CreativeCommons в новия сайт разяснява философията на тази организация и инструментите, които използва за разпространяване на свободна култура. Става въпрос за алтернатива на авторското право, която предоставя гъвкав диапазон от защитни механизми и свободи за творците спрямо техните произведения.

На основата на “всички права запазени” от традиционното авторско право, те създават лиценза “някои права запазени”.

Ползването на някой от лицензите на Creative Commons за дадено произведение, не означава отказ от авторските права, а само отдаване на права при определени условия.

От секцията “Изберете лиценз” авторът може да избира и комбинира тези специфични условия. Той сам решава каква свобода да предостави на потребителите по отношение на творбата си. Възможностите варират от пълното й отдаване за копиране, разпространяване, представяне или изпълняване, както и създаване на производни произведения до изискване за придържане към оригинала.

След определянето на условията на публикуване на едно произведение, авторът ще получи съответния лиценз, който включва съкратена справка на условията, договор, който е приложим пред съда и код, който означава зададените от него условия и по този начин позволява на търсачките да намират произведението му по зададени критерии.

Ползи за творците

Разбира се, движението не би могло да просъществува, ако не срещне отклик у хората на изкуството. Ясно е, че Интернет - потребителите ще бъдат силно облагодетелствани от възможността да поемат изкуство безплатно. Каква обаче би била ползата за творците? Според създателите на проекта споделянето на произведенията ще донесе позитиви и за техните автори. Творбата ще стигне до повече хора, което може да подпомогне откриването на публика, издател, меценат или добиването на известност. Същевременно това не пречи за комерсиалното й разпространяване. Не е за пренебрегване и факта, че авторът може сам да определя колко свободно могат хората да използват творението му, както и възможността някой друг да доразви идеята му.

С проекта Open-Culture.Net свободната култура направи своя прощъпулник в България. От творците ни зависи дали и доколко ще укрепне крачката й. Пак те ще ни покажат дали правото на свобода на една творба ще се окаже по-силно от авторското право.

ИРИНА ПАПАНЧЕВА