Участници в масовата приватизация взимат до 1 000 лв. от акциите си

Малцина късметлии, участвали в масовата приватизация могат да получат до 1 000 лв. при продажбата на акциите си, показа проучване на “Монитор”. Дейността на повечето бивши приватизационни фондове е замряла или пък акциите им се търгуват твърде евтино, но има десетина компании, чиито книжа държат доста прилични цени, става ясно от данните на Българска фондова борса - София.
В общия случай притежателите на бонове, които са ги вложили в приватизационни фондове са получили по 25 броя от акциите им, обясняват експерти. Така хората, които имат ценни книжа от бившите “Централен ПФ” (сега “Стара планина Холд”), “Албена Инвест” (”Албена Инвест Холдинг”) или “Варна” (”Холдинг Варна А”) могат при продажбата им да сдобият с по 250-350 лв.
Има обаче и изключения. Бившият приватизационен фонд “България” (сега “Индустриален холдинг България”) е раздал на акционерите си допълнително по 4 акции на всяка една притежавана от тях. Сега те разполагат с по 125 ценни книжа на дружеството и при цена от 4,06 лв. на акция към края на миналата седмица могат да ги изтъргуват за над 500 лв.
Различен е и случаят със “златната акция” на холдингово дружество “Пътища”. Бившият приватизационен фонд е раздал само по една от ценните си книги на своите акционери. Към края на миналата седмица обаче те се търгуваха на борсата по 1 191,25 лв. на акция.
За съжаление, останалите българи, които са инвестирали боновете си в други фондове, освен водещите 10-15, не могат да се надяват на кой знае каква печалба при продажбата на акциите си. Ако искат все пак да разберат каква е съдбата на фонда, чиито книжа притежават, те могат да се обадят в информационния център на Комисията за финансов надзор (КФН) на телефон 0 900 32 300 (0,18 лв./мин. без ДДС). Също така информация за фондовете има и в интернет-страницата на комисията на адрес www.fsc.bg в раздела за поднадзорните лица.
Акциите на преобразуваните приватизационни фондове, които все още действат и не са отписани от фондовия пазар, могат да бъдат продадени на борсата. На страницата й http://www.bse-sofia.bg/index.php има данни за цените на ценните книжа на всички търгувани дружества.
За да могат да продадат акциите на борсата обаче притежателите им трябва да потърсят услугите на инвестиционен посредник. Таксите на тези компании варират около 1% от сумата на сделката, но не по-малко от 9-10 лв. Информация за лицензираните инвестиционни посредници също може да се получи от КФН.
Тези, които желаят да продадат акциите си от масовата приватизация трябва да имат депозитарна разписка за тях, издадена от приватизационния фонд или предприятието, от което са закупили акции. Най-удобно е да се потърсят услугите на инвестиционния посредник, който може да извади копие на депозитарната разписка, съветват експерти.
В някои случаи акциите могат да бъдат продадени и на компанията, която ги е издала, без да се прибягва до услугите на брокер. Това обаче не е много изгодно, още повече, че съществува вероятност за измама.
Притежателите на акции от масовата приватизация трябва да разберат дали до този момент дружеството, в което са закупили акции е раздавало дивиденти. Тази информация също може да се получи от КФН. В случай, че са раздавани дивиденти, акционерите имат право да ги получат, ако не са минали повече от 5 години от тогава. Някои дружества имат сключени договори с банки, така че притежателите на ценните книжа могат да получат дивидента си в най-удобния за тях клон на съответната банка. Но при други получаването на дивидентите става само в офиса на компанията и може да бъде свързано със значителни разходи за транспорт.
По-сложно е случаят, ако инвестиционните бонове са инвестирани в компания, която вече е отписана от публичния регистър. Тогава акциите й вече не се търгуват на борсата и могат да бъдат продадени единствено в самото дружество. Издирването на адреса и информация за компанията лежи на плещите на самия акционер.
Неприятен е случаят, при който притежателите на инвестиционни бонове са ги инвестирали в дружество, което вече не съществува. Ако причината за прекратяване на дейността му е, че то се е вляло в друга компания, акционерите би трябвало да са станали съсобственици и в новото дружество. В останалите случай на прекратяване дейността на компанията обаче е почти невъзможно да се вземат някакви пари срещу притежаваните акции, твърдят специалистите.

Александра Георгиева