Виртуалният миш-маш на лицензите
Незаконни бариери за бизнеса пълнят административния регистър

Камен Колев, зам.-председател на БСК-Съюз на българския бизнес

Изобилието от разрешителни и лицензи, особен когато те се прилагат напълно непрозрачно и неефективно, остава сериозна бариера пред растежа на бизнеса и е постоянен източник на корупция.
Изследването на Българска стопанска камара - Съюз на българския бизнес, което направи преглед на цялата нормативна база, стигна до категоричен извод - регулирането остава неадекватно тежко, сложно и скъпо бреме за бизнеса, който е принуден да оцелява с “пререждане” на опашката и даване на рушвети.
……………………..

Прегледът на законодателството показва, че нормативно регламентираните режими са 392 на брой. От тях лицензионните са 54, разрешителните са 280 и най-леките - регистрационните, са 58.
Де юре е така, но де факто фирмите са подложени на изпитание с много повече процедури. Оказва се, че вместо позволените от закона 392 режима в административния регистър са въведени 1936 - или около 5 пъти повече.

Престараване

Не е ясно какво налага за таксиметровия превоз на пътници например да има две регулации - разрешителен режим от общината и регистрационен режим от държавната агенция “Автомобилна администрация”.
В някои случаи фирмите са наказвани с дублиращи такси. За категоризацията на хотели и ресторанти например се изисква и “първоначална такса”, и “годишна такса”, която освен това е аранжирана по зони и местоположение на обектите.
Всяка администрация е длъжна да предоставя пълна информация за таксите, които събира, и за методиката, по която ги определя. Такава информация по правило липсва. Така не става ясно защо за издаване на еднакви документи и за еднакви услуги общините събират доста различни по размер такси.
В Столичната община районните администрации си имат свои тарифи за издаване на регистрация на търговски обект. В някои райони образците на формуляри са безплатни, а в други се заплащат.
Има поле за смекчаване на някои излишно строги режими. Разрешителните процедури за търговия със спиртни напитки и тютюневи изделия спокойно могат да се превърнат в регистрационни. По-лесното допускане до пазара трябва да става за сметка на засилен и безкомпромисен контрол върху самата търговска дейност.

Списъкът

В регистъра, в който всяко ведомство трябва да вписва режимите, които прилага, властва пълен хаос. Общините са въвели данни за 60 лицензионни режима. Което е странно, защото те нямат правно основание - лицензи се въвеждат само със закон, но някои местни власти го направили с наредби.
Особено тежък е проблемът с роенето на разрешителните процедури. Техният брой трябвало да е 280 - поне толкова са регламентирали в българското законодателство. В регистъра обаче са вписани над 1000 такива режима!
Регистърът издава, че администрацията е въвела нова категория режими - съгласувателни, каквато законът не познава. Централната власт е измислила 128 на брой съгласувателни процедури, а общините - 69.
Отговорността за навременното въвеждане на достоверна, пълна и точна информация е на всеки орган, администриращ съответния регулаторен режим. Но въпреки това в регистъра липсват немалко данни за разрешителни режими. Просто отговорните органи са пропуснали да ги впишат.
В регистъра отсъстват и данни за режимите, които се прилагат по отношение на отделни сделки и действия - удостоверителни и уведомителни.
Няма и информация за контрола върху процедурите. Тайна остава колко молби (искания) са подадени, на кои дати, на колко заявители е издаден административен акт, в какви срокове, в колко случаи има закъснения, кой е наказан за това.
Ето защо регистърът не върши работата, за която е създаден. Той не дава картина за ефективността на чиновниците в различните ведомства; не е надежден източник за активно управление на регулативните режими; не може да помогне за идентификация на корупционни практики. И не може да служи на бизнеса като електронен справочник за разните процедури. Ето защо Административният регистър е хаотичен, непълен, неточен, не е надежден източник на информация и подвежда бизнеса и инвеститорите.

Администрацията не спазва Закона

за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). И това не е чудно, тъй като в него не са предвидени контрол и санкции за неспазването му. Този странен пропуск лесно може да се поправи - с допълнение в ЗОРОАКСД. В Заключителните разпоредби просто трябва да се посочи кой държавен орган е натоварен да бди за спазването на закона.
Нужен е механизъм, който да проследява пътя на всяка молба или искане. Трябва да е ясно в какви срокове се изпълняват процедурите, кой носи отговорност за неспазването им и кои длъжностни лица са наказани за това. Защото забавянето на дадена преписка най-често има корупционен мотив.

………………………
В регистъра*, който се администрира от Министерството на държавната администрация, са въведени огромен брой режими, в т. ч. законово нерегламентирани:

* След критиките на бизнеса министър Николай Василев “свали” от електронната страница на МДААР административния регистър. Нов, модерен и напълно актуализиран вариант на регистъра ще заработи след няколко месеца.

……………………….
ЧЕЛЕН ОПИТ
Проучването на опита на Европейския съюз показва, че в много страни държавата напълно се е отдръпнала от много сфери на стопанския живот и е предоставила регулирането на бизнес организации и други неправителствени организации.
Нищо не пречи и в България като начало да се поверят на неправителствения сектор контролът и мониторингът върху прозрачността и ефективността на прилагане на регулативните режими. Полезно ще е да бъде създаден съвет на най-високо ниво с участие на бизнеса и неправителствения сектор, който да прави периодичен преглед на регулативната среда и веднъж годишно да излиза със становища и оценки за подобряване на бизнес средата.

………………
СРИВ
България изостана с 11 места през 2006 г. спрямо 2005 г. по конкурентоспособност съгласно оценката на форума в Давос. Изпадането на страната ни в класацията се дължи главно на срива по критерия “качество и прозрачност на регулаторната среда”.

СЕГА