Закон за електронната търговия, втори дубъл…
Министерският съвет изпраща към парламента преведена европейска директива

Опашка за подаване на данъчна декларация. Опашка за топъл хляб. Опашка за плащане на комунални услуги. Опашка за вписване в държавния антиспам регистър. Да, последното изречение наистина звучи малко сюрреалистично. И все пак е напълно реално да попаднете в точно такава ситуация, в случай че не желаете да получавате спам съобщения и в случай че проектът на Закон за електронната търговия, който бе одобрен от Министерския съвет миналата седмица, бъде приет от парламента в този си вид. Освен че ще регулира проблематиката, свързана с изпращането и получаването на спам, текстът определя и точни изисквания за начина, по който търговските дружества ще развиват комерсиална дейност онлайн - оповестяване на цени, условия, различни предложения за отстъпки, вида на сделката и т.н.

Проектозаконът на практика представлява транспортиране на директивата на Европейския съюз 31/2000 в българското законодателство. В сегашния си вид проектът почти не се различава от този, които предишното правителство се опита безуспешно да прокара в края на мандата си.

В първия вариант на закона ведомството, което трябваше да следи за правилното му прилагане, бе Комисията за регулиране на съобщенията. Сега се предвижда тази задача да бъде възложена на Комисията по търговия и защита на потребителите (КТЗП). До този момент обаче регулативният орган на практика няма абсолютно никакъв опит в тази област. Според адвокат Георги Димитров, който е консултант по изработването на законопроекта, до избора на КТЗП се е стигнало след настояване на Министерството на икономиката и енергетиката. „Лично за мен най-доброто решение щеше да бъде, ако тази задача бе възложена на някой друг административен орган“, коментира той. Председателят на регулативния орган Дамян Лазаров каза за „Капитал“, че все още не е готов да коментира проектозакона. В същото време на интернет страницата на КТЗП е качена обява, от която става ясно, че комисията се нуждае от двама извънщатни сътрудници, които да се заемат с доизграждането на сайта на КТЗП, софтуерната и хардуерната поддръжка в централните и териториалните звена на регулативния орган и други ИТ дейности. Дори само от въпросното съобщение с голяма степен на достоверност може да се прецени каква е готовността на КТЗП да поеме регулирането и прилагането на Закона за електронната търговия или дори само да състави електронен регистър с лицата, които не желаят да получават спам. Интересно защо в самия проектозакон например дори и самото име на комисията, която трябва да го прилага, е изписано погрешно.

Спам регистър

Един от ключовите моменти в проектозакона е въвеждането на регулация на спам съобщенията. Всяко лице, което не желае да получава такива, трябва да впише мейл адреса си в електронен регистър, който ще бъде управляван от Комисията по търговия и защита на потребителите (КТЗП). Според проекта за нормативен акт изпращането на спам до адреси, вписани във въпросния регистър, е забранено. Административно-наказателните санкции при нарушаване на конкретната забрана варират от 250 лв. до 4000 лв. Според адвокат Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията конкретният текст би трябвало да изглежда по точно обратния начин, а именно лицата, които желаят да получават спам съобщения, да се впишат във въпросния регистър. Подобно решение звучи по-скоро логично, като се вземе предвид фактът, че броят на хората, които не желаят да получават спам, вероятно е по-голям от тези, които желаят. Адвокат Георги Димитров обаче отхвърля този вариант, защото според него „това ще убие електронната търговия.“

Все още не е ясно по какъв начин фирмите ще се допитват до този регистър или каква ще е процедурата по вкарването на мейл адрес в него. Друг е въпросът, че създаването на подобна база данни с валидни електронни адреси може да бъде използвана и именно за целите на директния маркетинг, в случай че попадне в неподходящи ръце.

Наистина свободни сървъри

Проектозаконът третира още една болна тема - правилата, при които ще функционират т.нар. фрий сървъри. Според член 16 на проекта доставчиците, които съхраняват чужда информация, не носят отговорност за съдържанието и дейността на получателя на услугата, в случай че не са знаели за противоправния й характер или не са били известни фактите, които правят въпросната информация или дейност противоправна. Собствениците на фрий сървърите също така са задължени да преустановят достъпа до услугата, в случай че са били уведомени за незаконния характер на съдържанието. По този начин дейността за контрол за наличието на пиратска или противозаконна информация се прехвърля върху органите на изпълнителната власт, както и върху представителите на носителите на авторски права. Според адвокат Димитър Марков новата правна рамка ясно дефинира правата на доставчиците на хостинг услуги.

Дали механичното транспортиране на европейска директива, датираща всъщност отпреди шест години, е разумно решение, тепърва ще стане ясно. Сигурно е обаче, че вероятното приемане на закона ще е първа стъпка за поставянето на ясни правила на играта за един доста широк спектър от дейности - от интернет търсачките през информационните портали до интернет банкирането.

Още за четене :

закон за електронната търговияЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ В сила от 24.12.2006 г. Обн....

Краят на електронната търговия в БългарияДоставчикът да няма право да изисква или приема авансово плащане...

Бум-бум на електронната търговияРезултатът е видим с просто око: някои е-магазини вече не...

Блокирана електронната търговияДРУГО голямо недоразумение, рожба на новия Закон за потребителите, е...

Електронната търговия между потребителите и бизнесаМеглена Кунева, Комисар по защита на потребителите, има удоволствието да...