Сайтовете за работа: разнообразие ? качество

Видяла жабата, че подковават коня, и вдигнала крак. Горе-долу по този начин могат да се обяснят напъните на десетки сайтове за работа в българското интернет пространство.

В момента българските “джобс” домейни са повече от 30, но малко от тях наистина вършат работа. Повечето вероятно са изкушени от възможността за бизнес, който не изисква сериозни инвестиции и може да донесе добри печалби, поне ако се съди по активността на няколкото сериозни “играчи” в бранша. На пръсти се броят обаче онези, които предлагат качество на своите клиенти - както търсещи, така и предлагащи работа.

Пламен Вушев, собственик и управител на Jobs.bg, не намира нищо странно в огромния брой сайтове, които предлагат обяви за работа. Той свързва това тържество на количеството над качеството с бурното развитие на един сравнително нов пазар, на който в момента много играчи търсят своето място. “Софтуерът не е нито скъп, нито особено сложен”, коментира управителят на JobTiger Светлозар Петров. “Голямата работа обаче не е в самото правене на сайта. Въпросът е, като го направиш, да го поддържаш така, че да работи, да го направиш интересен за хората и съответно - посещаван, и да убедиш работодателите, че си струва да плащат, за да публикуват обявите си там”, добавя той.

Jobs в адреса не е гаранция

В българското интернет пространство обявите за работа често са поддиректории в различни портали, които предлагат разнообразни услуги и обяви онлайн - от новини до чат, запознанства и снимки; от продажба на имоти и автомобили до оферти за отдих и туризъм. Такъв е случаят с икономическия портал Icon.bg, с търсачките Dir.bg, Hit.bg, All.bg. Други са част от мрежи от сайтове, като например Neogen, Zaplata.bg, Rabota.bg, или препращат към по-големи и специализирани сайтове за работа.

Сред специализираните сайтове разнообразието също е толкова голямо, че потребителят трудно се ориентира. Освен няколкото по-големи и известни виртуални трудови борси в мрежата битуват още десетина домейна само с обяви за работа. Общото между тях е думата jobs в адреса им. Качеството, което предлагат, обаче е, меко казано, съмнително. При задаване на различни критерии някои търсачки изкарват едни и същи резултати. Например искате работа във военната област, сигурността и отбраната в Бургас, а получавате оферти за автомонтьори, дърводелци, арматуристи или за сервитьорки в Кипър. Задавате критерий “работа в София, сектор “Банки и финанси”, а излизат същите обяви, подредени в същия ред. Други сайтове пък ви посрещат бодро с обещания за хиляди обяви и автобиографии, но голяма част от тях се оказват “с изтекъл срок на годност” - не е изключено, ако зададете търсене за административен персонал в Бургас, да ви зарадват с предложения от декември 2005 г.

Профилирането не е за всеки

Особена категория представляват профилираните сайтове. Те предлагат оферти за работа в конкретен сектор. Съвсем логично най-застъпен е ИТ браншът. Предлагането е голямо, търсенето - по-скромно. Големите виртуални трудови борси създават партньорства с високотехнологични компании (JobTiger и Microsoft неотдавна започнаха съвместен проект, който предлага възможности за работа и обучение) или имат отделен сайт за ИТ сектора (Jobs Partner поддържат и ITjobs). Сайтът www.bulwork.net не е обикновена трудова борса, а електронен инструмент на агенцията за подбор и консултации “Бул­уърк”, която предлага широка гама от услуги по управлението на човешките ресурси в областта на информационните технологии.

Освен компютърните специалисти с профилирани сайтове за работа разполагат още туристическият сектор (tourist.bg), юристите (lex.bg), шофьорите (drivers.speditor.net), уебдизайнерите (bularts.com), както и кандидатите да работят в малките населени места (selo.bg).
Профилирането има своите предимства - то е удобно, защото съсредоточава цялата информация на едно място. Светлозар Петров обаче смята, че не всички сектори предполагат такова търсене и предлагане. “Имаме няколко добри клиента в туристическия бранш, които си търсят хора чрез нас и са доволни. Но те развиват целогодишна дейност. При сезонния бизнес нещата стоят по-различно. Средният хотелиер в Банско или Созопол няма да пусне обява в интернет или във вестника. Същото важи и за хората от сферата на изкуството - те имат свои си мрежи за търсене и предлагане”, смята Петров.

Платена или безплатна

Услугите за търсещите работа, които предлагат сайтовете, са безплатни. Не така стоят нещата с работодателите. Макар че и тук опцията 100% free е сред най-разпространените. Изцяло с платени обяви работят само JobTiger, Jobs Partner и сайтът на “Капитал Кариери” - karieri.bg. Останалите виртуални борси предлагат възможности за публикуване на безплатни обяви, а платените предполагат ползването на различни “екстри”. Най-често предимството на платената обява е гарантираната видимост - тя излиза на първо място или на първата страница на сайта и в този смисъл има теоретичен шанс да привлече повече кандидати. Съществуват възможности за препратка към корпоративен сайт, за по-интересен дизайн, а понякога и за прибавяне на фирмено лого. Всичко това рекламира компанията и съкращава пътя между нея и потенциалните служители.

Отношението на работодателите към платените обяви в сайтовете е различно. Обикновено те предпочитат да се възползват от безплатна опция, когато търсят хора за по-ниски позиции, а също и когато не са сигурни, че ще получат адекватна услуга срещу парите си. “Нагласата е да подават стандартна (неплатена) обява, когато го правят за първи път. След като се убедят, че има резултат, обикновено се ориентират към платените опции. Клиентите от чужбина винаги пускат платени обяви просто защото така са свикнали”, коментира Гергана Цонкова, маркетинг и PR мениджър на Neogen Bulgaria. Според други специалисти от бранша, когато компаниите търсят хора за високи позиции и искат да покажат сериозно отношение, те винаги избират да платят за обявата си. Тогава, разбира се, и очакванията им са много по-големи.

Като цяло платената обява е за предпочитане, когато се търсят кандидати в силно конкурентна и/или дефицитна област, при нужда от по-голям брой кандидатури или когато сроковете за подбора са притеснително къси. Освен плащане за публикуване на обява някои сайтове взимат пари за търсене в базата данни с кандидати или за получаване на контактите на подходящ човек. “Практиката ни показва, че от платените услуги HR агенциите предпочитат възможността да разглеждат базата с автобиографии, а компаниите избират опцията за персонализирана обява - тя е с по-красив дизайн и дава допълнителна стойност”, обобщава наблюденията си Цонкова. Самите сайтове са склонни да публикуват безплатно обявите на работодателите, когато са твърде нови на пазара. Услугите в Neogen например са били напълно безплатни в първите шест месеца след старта на сайта за работа.

Mycv.bg стартираха през октомври миналата година. Изпълнителният директор на сайта Яна Стоянова споделя, че към момента целта им е да се наложат не само като визия и функции, а и като различно отношение към клиентите. “Имаме готова ценова стратегия, но сме наясно, че не можем да очакваме печалби в първите няколко месеца”, коментира тя. Те се опитват да приложат модела на най-успешния прибалтийски сайт и смятат, че няма причини да не пробият и в България. “Клиентите търсят ефективност - те са готови да платят, ако са убедени, че ще има положителен ефект. Когато един сайт стартира, особено в условия на силна конкуренция, е доста трудно да се убеди работодателят, че си струва да плаща. Затова засега залагаме на стратегия за реклама и се стремим да увеличим посещенията, което е от първостепенно значение”, добавя тя.

В други сайтове обаче безплатните обяви звучат доста несериозно. Послания от рода на “tursq prodavachka”, “tyrsi friziorka i kozmeti4ka” (Didi) и “предлагам работа (Лапудрева)” нямат шанс да привлекат кой знае какви кандидати. Истината е обаче, че доста работодатели предпочитат да пускат обявите си на всички достъпни места с надеждата да достигнат до възможно най-широка аудитория.

Неизяснен остава въпросът как печелят сайтовете, които предлагат 100% безплатни услуги. Запознати коментират, че рекламните банери в подобни трудови борси могат да хранят не повече от един човек. По-вероятно е те да се издържат от успешни странични дейности, най-често свързани със софтуер или реклама. Другаде са налети чужди инвестиции в очакване на евентуална възвращаемост. Има и такива, които просто оставят нещата на течението и нямат дългосрочна стратегия.

Какво предстои

Повечето сериозни участници предвиждат окрупняване на пазара. Още повече че това е обща тенденция - даже големите в световен мащаб като Monster и CV-Online си сътрудничат в някои региони на света. За България специалистите предвиждат да оцелеят три до четири водещи сайта. “Хората обичат разнообразието и трябва да имат избор. Освен това винаги ще има работодатели и HR агенции, които ще предпочитат по чисто субективни причини да работят с един сайт вместо с друг”, смята Пламен Вушев от Jobs. Ще оцелеят онези, които предлагат съчетание от ефективност, отношение към клиента и разнообразни услуги. Колкото до безплатните обяви, повечето коментатори смятат, че е рано да се прогнозира тяхното изчезване. Във всеки случай нагласите и очакванията на търсещите и предлагащите работа са нещо много динамично. Ще оцелее онзи, който познава пазара и успява да отговори на потребностите и на двете страни.