Според приетия у нас Закон за Електронния Документ и Електронния Подпис (ЗЕДЕП) електронният документ (е-документ) представлява представено в електронна форма словесно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг информационен носител, който дава възможност за възпроизвеждане на това изявление.
Определено този текст визира текстово базираните електронни документи.

Тук следва да бъде отбелязно, че в правните регламентации за е-документ и респективно за електронните подписи не се постановява, че електронният документ винаги е със задължаваща (обвързваща) форма и че съответния електронен подпис (ЕП) е винаги валиден. В тези регламентации само се постановява, че електронният документ и/или подпис не могат да бъдат лишени от правна ефективност и валидност само поради това, че се сключени по електронен път.

Тук обаче веднага възниква въпросът, какво още се изисква от електронния документ, освен действаща за него правна регламентация, за да бъде използван пълноправно (да бъде признаван) като доказателствен материал в различните обществени сфери - търговия (сключване на договори и разплащания), съдопроизводство, здравеопазване и пр.?

Логичният отговор на този въпрос е: “Съхраняване на неговата автентичност”.

В съвременния интензивен мрежови обмен на информация на различни нива (правителствени, общински, финансови, банкови, здравни и пр.) е задължително да разглеждаме един е-документ в контекста на проблема за съхраняване на автентичната форма на неговия електронен запис при/след извършвана негова транзакция, копиране, промяна на формат и пр.

Ето защо, подобно на всеки един доказателствен материал, електронният запис трябва да отговаря на определен минимум от стандартизирани изисквания, за да бъде признаван от една или друга институция. Това признаване поражда въпросът дали електронният запис може да бъде въведен изобщо в практиката и дали подобно на класическите документи, признаването на електронния запис е обвързано с въпросите, дали той:

притежава съдържателна стойност;
е подходящо автентициран;
е основан само на устни твърдения/слухове и не е обект на сериозни възражения;
допуска риска да се използва неговия оригинал и дали последният може да бъде възпроизвеждан.
Всички тези въпроси могат да бъдат обвързани в общ план за всеки специфичен обществен сектор чрез разработване на стратегия и информационна инфраструктура за управление на транзакционно базираните и документно базираните електронни записи.

Още за четене :

Съдебната система, електронният документ и електронният подписТемата за подобряване на обслужването в съдебната система е особено...

Закон за електронния документ и електронния подписВалидност на електронните документи Законът за електронния документ и електронния...

АДМИНИСТРАТИВНИ ОРГАНИ приемащи e-ДокументПълният списък на административните органи, задължени да работят с електронни...